Съдържание увод закон №1

украшения скоро
били оставени на
брега, след което
жените с викове и
смях се потопили в
езерото. Женският
гарван светкавично
се
хвърлил
към
купчината, захапал
с клюна си първия
златен накит, кой-
то му се изпречил
пред очите, разма-
хал силно криле и
литнал към бана-
новото дърво, спо-
дирен от неистови-
те крясъци на ев-
нусите-пазачи
на
наложниците
от
харема на великия
шах. Щом се добра-
ла
до
дървото,
птицата
пуснала
накита в отвора,
свързващ гнездото с
хралупата
на
кобрата. Запотени-
те, останали без дъх
от
преследването
евнуси
се
до-
тътрили до стъб-
лото на банановото
дърво
и
съзрели
кобрата,
която,
подплашена от ви-
ковете им, бързала
да се скрие в хра-
лупата си. Веднага я
убили с тоягите си,
взели
златния
накит и се върнали
при
езерото.
Оттогава
двата
гарвана продължа-
ват
да
живеят
безметежно сред
ре в никакъв случай не можел да бъде смятан за за- щитник на справедливостта, но съобразил, че нещо трябва да се направи, за да се избегне допълнителното влошаване на обстановката в близко бъдеще. След като подбрал кой от помощниците му ще се наеме да свърши мръсната работа, папският син не се поколебал да набучи главата му на върха на копието. Очевидно хитрият, коварен Чезаре Борджия още в началото на осъществяването на своя замисъл бил набелязал Ремиро де Орко като евентуална изкупителна жертва.
При случая с Цяо Цяо ролята на изкупителна жертва поел един напълно невинен човек, но в цитирания по-горе епизод от живота на Чезаре Борджия тази незавидна роля била поета от Ремиро де Орко, който в никакъв случай не може да спечели нашето съчувствие, защото с нищо не бил по-добър от своя господар, който го натоварил с мръсната работа, за да не изцапа ръцете си е кръв. При случаи от втората категория по-разумно ще е да се раз- граничавате от сатрапите и палачите. Така не само ще изглеждате като незасегнат от проблема, но и ще заслужите славата на водач, който е успял да отстрани една от язвите, разяждащи обществото.
„Атиняните редовно се грижели за
прехраната на неколцина изпаднали в
недоимък бедняци, за да могат да ги
пожертват при появата на някое
застрашаващо града бедствие - чума, суша,
глад, вражеско нападение.
Тези изкупителни жертви били извеждани
извън градските стени, за да бъдат
пребити с камъни. “
„ЗЛАТНИЯТ КЛОН“, СЪР ДЖЕЙМС ДЖОРДЖ
ФРЕЙЗЪР (1854-1914 г.)
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Използването на изкупителни жертви е изпитан прийом, стар колкото нашата цивилизация. Подоб-
340

ни примери могат да бъдат намерени в историите на всички народи от четирите краища на света. Ос- новната идея около тези жертвоприношения е прехвърлянето на вината и на греха на чуждия гръб - за целта се подбира най-удобният човек или животно или дори неодушевен предмет, след което жертвата тържествено се унищожава. Древните евреи са принасяли в жертва кози - от тук е изразът „жертвения козел“ - върху избраното животно жрецът полагал двете си ръце, докато изреждал прегрешенията на синовете на Израел. След това символично прехвърляне на греховете животното било отвеждано в пустинята и изоставяно там. Древните атиняни също като ацтеките предпочитали човешките жертвоприношения, дори се грижели с месеци за специ- ално нарочени лица за бъдещи жертви. Тъй като вярвали, че божествата наказвали хората с чума и глад заради греховете им, хората с радост били готови на всичко, само и само да се отърсят от непоносимото чувство за вина, затова въздъхвали с облекчение, когато греховете им се прехвърляли върху някоя невинна жертва, чиято гибел трябвало да умилостиви суровите божества и да прогони кошмарните сънища на грешниците.
Напълно човешко е да не търсите вината в себе си за допуснати грешки или дори престъпления, а да се озъртате наоколо, за да откриете някоя удобна жертва.
Когато чумата стигнала до Тива, Едип търсел трескаво спасение от тази смъртонос- на напаст навсякъде, само не в себе си - царят въобще не допускал, че неговият кръвосмесителен грях е причината за гнева на боговете, които наказали Тива с чумна епидемия. Изгарящата нужда да се прехвърли на някой друг собствената вина е много силен подтик, който умните политици умеят ловко да използват. Жертвоприношенията не случайно са едни от най-древните ритуали - може би дори няма по-стар обичай. Характерното за тези кървави обреди е стремежът за утвърждаване на властта на местния владетел.
Припомнете си гибелта на Реми- ро де Орко - Чезаре
Борджия. напълно съзнателно се е стараел да подчертае драматичната кончина на своя доскорошен наместник в
Романя, за да не търси никой вината в него. Местното население ведна-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: