Съдържание увод закон №1


ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА



Pdf просмотр
страница158/400
Дата07.11.2022
Размер5.4 Mb.
#115489
ТипЗакон
1   ...   154   155   156   157   158   159   160   161   ...   400
48 Закона на властта
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1831 г. една млада жена, чието име било Аврора Дюпен Дюде- ван, напуснала съпруга си и семейството си в глухата провинция и се преместила в
Париж. Искала да стане писателка. Според нея брачният живот бил по-лош дори от затвора, защото не й оставало нито време, ни- го свобода, за да преследва страстната си мечта. В Париж тя придобила жадуваната независимост и започнала да се изхранва с писане.
Малко след появата си в Париж обаче тя се сблъскала със суровата реалност.
За да се сдобиеш със свобода в Париж, преди това трябва да се сдобиеш с пари.
Жените от онази епоха можели да получават пари или от съпрузите си, или ако станат проститутки. Никоя жена дотогава дори не си помисляла, че може да преживява чрез писане на романи. Жените пишели единствено за развлечение, или като хоби, както казваме днес, но само ако са били осигурени от съпрузите си или от наследството си. Всъщност, когато Аврора Дюдеван за пръв път показала ръкописите си на един редактор, той скептично поклатил глава: „От вас, мадам, се иска да се занимавате с децата си, а не с романите си.“
Очевидно Аврора Дюдеван пристигнала в Париж, за да преследва един непостижим блян. Накрая била принудена да изобрети съвсем нова стратегия - да се преобрази кардинално, като си изгради свой облик пред обществото. Жените писателки преди нея били принуждавани да се примиряват с ролята на второстепенни любителки на писането, чиято публика трябвало да се ограничава до кръга на техните най-предани приятелки. Аврора Дюдеван съобразила, че ако иска да играе по-видна роля в парижкия литературен елит, ще трябва да организира играта по свои правила - така се стигнало до решението да излезе на сцената не като жена, а като мъж.
През 1832 г. един издател решил да рискува и одобрил за печат първия по- сериозен роман на Аврора Дюдеван „Индиана“. Тя решила да го публикува под псевдонима Жорж Санд и цял Париж повярвал, че талантливият нов автор е мъж.
Мадам Дюдеван била носила на няколко пъти мъжки дрехи преди отпечатването на „Индиана“ (тя никога не пропускала да отбележи, че мъжките ризи и бричове за езда били много по-удобни за носене от дългите рокли). Сега, когато била длъжна да се появява по-често пред обществото, решила да изпробва новото си превъплъщение. Прибавила към гардероба си сиви мъжки шапки, тежки ботуши, модни вратовръзки. Пушела пури и разговаряла като мъж, без да се изчервява от солените изрази.
Странният „мъжко-женски“ автор веднага очаровал винаги жадната за сензации парижка публика. За разлика от всички други дами, които плахо си опитвали щастието в писането, Жорж Санд веднага била приета сред иначе трудно достъпната каста от мъже, творци от най-различ- ни сфери на изкуството. Пиела и пушела наравно с тях, дори успяла да
327

завърти любовни афери с неколцина от най-изявените таланти на епохата - поета
Алфред дьо Мюсе, композиторите Лист и Шопен. При всяка от тях Аврора
Дюдеван успявала да задържи инициативата в ръцете си
- както в началото на всяка интимна връзка, така и в нейния край.
Тези, които я познавали отблизо, отлично разбирали, че превъплъщението й като мъж било с една-единствена цел - да я предпазва от любопитството и вечно досадните морални упреци на околните. Сред обществото тя се забавлявала извънредно много с новата си роля, но когато оставала сама, отново се връщала към истинската си същност. Освен това прекрасно разбирала, че измисленият от нея странен образ на Жорж Санд бързо можел да омръзне на публиката и затова често била принуждавана да измисля нови и нови драматични ефекти, подсилващи някои от изкуствено създадените черти в характера на нейния „герой“ - след шумните си любовни афери тя започнала да се намесва в политиката, да предвожда демонстрации, дори подстрекавала вълненията на студентите. Никой не посмял да й наложи ограничения на образа, който си останал изцяло нейно творение. Дълго след смъртта й и доста след като хората престанали да четат романите й, нейният умело изграден образ на непокорна жена в мъжки дрехи продължавал да вълнува умовете на хората.
ТЪЛКУВАНЕ
През целия живот на Жорж Санд всички познати и творци, които обожавали нейната компания, имали усещането, че общуват с мъж. Обаче пред своите най- близки приятели, като например Гюстав Флобер, тя признавала, че въобще не желаела да се преструва, че е мъж, но това бил данъкът, който тя трябвало да заплаща, за да не се прости с изостреното обществено внимание. Всъщност Аврора
Дюдеван искала само едно - да й бъде позволено сама да изгражда своя характер, сама да направлява живота си. Отказвала да се примири със суровите ограничения, които обществото налагало на нежния пол. Жорж Санд ясно съзнавала, че нямало как да се сдобие с достатъчно влияние и независимост, ако бе останала такава, каквато е била през първата част от живота си - послушна съпруга, майка и домакиня. Затова предприела тази доста смела стъпка, като си изградила нов образ, който можела постоянно да променя според предпочитанията си, и то така, че да привлича всеобщото внимание и да не позволява на никого да остава равнодушен към нейните изяви.
Трябва добре да разберете следното важно правило: светът винаги иска да ви натрапи някаква негова представа за вас. Ако се примирите с този диктат, с вас е свършено - вашето влияние ще остане много ограничено, само в тесните рамки на ролята, която ви е била натрапена. Но нали всеки актьор играе най-различни роли?
Тази способност за превъплъщения му придава особена сила.
328


Вашата нова идентичност ще ви предпазва от околния свят именно защото няма да бъде вашето истинско „аз“ - това ще бъде по-скоро удобен за сцената костюм, който ще можете да събличате, когато прецените за уместно. С помощта на новия си образ ще оставате настрани, прикрит в сянката, но в същото време ще можете да се появявате на сцената. С така подготвената си роля ще привличате вниманието на публиката.
„Припомнете си как реагира обществото при появата на нов
актьорски талант на сцената. Всички коментират оживено колко
прочувствено изпълнява ролята, въпреки че е напълно възможно
актьорът въобще да не изпитва никакви чувства.“
ДЕНИ ДИДРО, ФРЕНСКИ ФИЛОСОФ (1713-1784 г.)


Сподели с приятели:
1   ...   154   155   156   157   158   159   160   161   ...   400




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница