Съдържание увод закон №1

Една промяна в тази насока може да се забележи в картината „Па- жовете“, нарисувана от Диего Веласкес през 1656 г. Силуетът на художника е изобразен в лявата част на грандиозното платно - изправен пред недовършената си картина, само че с гръб към нас. До него е застанала испанската принцеса заедно с пажовете си и едно от придворните джуджета. Всички са вперили погледи към картината. Не се виждат хората, позиращи на художника, но могат да бъдат забелязани бледите им отражения в огледалото на отсрещната стена - сред тях се открояват кралят и кралицата на Испания.
Картината изобразява драматичната промяна в разпределението на властта, като ни помага да се досещаме за ролята на всяка от тези височайши особи.
Художникът е представен като много по-значима фигура дори и от краля и кралицата. В такъв смисъл той е по-властен дори и от тях, пред които е треперила цяла Испания, понеже именно той създава образите им. Очевидно Веласкес е искал да изтъкне творческата независимост на художника като личност, по-властна от всички короновани особи. С тази своя творба той изпреварва тенденциите за все по-нарастващата роля на хората на изкуството в обществото в страните от Западна
Европа. Концепцията за влиянието на образа, който някоя личност би могла сама да изгради за себе си, вече е завладявала доста широки кръгове от обществото и дори се е превърнала в идеал за някои кръгове. По- добно на Веласкес вие трябва да отвоювате за себе си правото да изграждате самостоятелно своя образ.
Първата стъпка в този труден, но ползотворен процес е да осъзнаете възможностите си - да бъдете напълно наясно със самия себе си, да анализирате образа си, който желаете да сътворите - така както всеки актьор е длъжен да се заеме с разучаването на новата си роля преди всяка предстояща постановка. Както е казал Дидро, слабият актьор винаги се старае наистина да се вживее в ролята, вместо само да създава подоб- но впечатление. Хората, които винаги се вслушват в гласа на сърцето си, далеч невинаги се оказват най-добрите на сцената на живота.
Тяхната искреност не се взима на сериозно от критично настроената публика.
Тези, които най-настървено се стремят да спечелят симпатиите на обществото, рядко биват харесвани, особено ако преиграват. Ако публиката усети, че се е превърнала в обект на някаква ловка манипулация, веднага ще освирка некадърните актьори.
Добрите актьори умеят майсторски да се самоконтролират. Те знаят как да изиграят ролята си така, че да изглеждат напълно искрени. Могат да събудят в нас съчувствие, могат дори да ни разплачат, но не са длъжни наистина да изпитват подобни чувства. Но за сметка на това са ненадминати майстори в изобразяването на чувства, разбираеми и близки на публиката. В реалния свят всеки опит за представяне на актьорите на политическата сцена с истинските им лица често има фатални последици. Всъщност нито един лидер не може да си позволи да се покаже
330

пред своите последователи с реалния си облик. Затова всички изтъкнати личности в политиката и в изкуството винаги са отделяли голямо внимание на усъвършенстването на способностите си за самоконтрол, на дарбите си да извайват такива образи, които най-добре да отговарят на преследваните от тях цели при конкретните обстоятелства.
Втората стъпка в процеса на изграждането на собствения образ е един вариант от стратегията на Жорж Санд - създаването на впечатляващ, добре запомнящ се характер, който няма да оставя обществото рав- нодушно, който ще ви позволява да изпъквате сред останалите актьори на сцената. Именно такава роля си е бил избрал Ейбрахъм Линкълн. По произход най-обикновен провинциалист, той ясно е съзнавал, че като такъв не е имал много шансове да бъде избран за президент.
Въпреки че много от личните му качества са благоприятствали шансовете му да го одобрят като претендент за най-високия пост в страната, Линкълн е обръщал сериозно внимание на всеки детайл. Грижел се е усърдно за външността си, за шапките и дрехите, дори и за брадата си. (Нито един президент преди него не е носел брада.) Освен това бил първият президент, който използвал фотографията като нов метод за популяризиране на образа си, за създаване на легендата за простоватия президент от народа.
Замисълът не е лош, обаче изисква нещо повече от безукорно скромен образ или от добро представяне в даден момент. Пиесите в живота се играят ежедневно и затова е от критично значение подборът на ритъма и синхронизирането между изявите на личността и външните събития, които в повечето случаи са напълно неподвластни на тази личност. Едно от най-важните умения за всеки актьор е изкуството да се поддържа напрежението в залата. Например фокусникът Хари
Худини е бил способен да се измъкне за секунди от някакъв капан, обаче нарочно удължавал представлението, за да достави повече емоции на своята въодушевена публика.
Ключът към поддържането на популярността е да се оставят събитията да се развиват привидно най-естествено, без никакво изкуствено пришпорване, а чак когато наближи решаващият миг, да се ускори темпото. Прочути лидери като
Наполеон или Мао Дзе-дун са се възползвали ловко от способностите си да се появяват на сцената точно в най-подходящия миг, за да изненадат и очароват публиката.
Франклин Делано Рузвелт също е разбирал значението на този похват и го прилагал със завидно умение. През 1932 г., когато за пръв път го избират за президент на САЩ, огромната страна се гърчи в жестока икономическа криза.
Банките фалират трескаво. Малко след като спечелил изборите, за всеобща изненада Рузвелт се оттеглил в сянка. Нищо не споменал за състава на предстоящия кабинет. Дори не се срещнал с предишния президент Хърбърт Хувър, за да обсъдят предаването на властта. Страната настръхнала в трепетно очакване.
Рузвелт задвижил лостовете на управлението чак когато публикувал своето обръщение към на
331

цията по случай встъпването му в длъжност. Произнесъл внушителна реч и недвусмислено подчертал, че възнамерявал да поведе страната в съвсем ново направление, без да копира нерешителните мерки, предприемани досега от неговите предшественици. След което започнал да развива трескава дейност, като речите му и публичните му изяви ставали все по-чести и по-драматични. Този любопитен период от неговата кариера след началото на първия му мандат е останал в историята като „Стоте дни на Рузвелт“. Постигнал неочаквано голям успех, който в значителна степен се дължал на контраста между първите дни в сянка и последвалата рязка промяна в поведението му. Държал обществото в неизвестност и напрежение, след което го смаял с поредица от неочаквани инициативи, но в крайна сметка постигнал целта си - успял да повлияе на хода на общественото настроение. От неговия поучителен пример може да се извлече ценна поука за ползата от умението да се дирижират изявите на дадена личност, отначало без да се разкриват всички карти, за да могат да бъдат изваждани козовете в решителния момент.
Добре изиграната пиеса не само че може да прикрива значителен брой недостатъци или грехове, но може също така да обърка и смути противника. През
Втората световна война германският писател Бертолд Брехт работел като сценарист в Холивуд. След войната го привикали пред Комисията за разследване на антиамериканска дейност поради подозренията, че сътрудничи или поне симпатизира на комунистите. Другите писатели, извикани да свидетелстват преди него, се държали прекалено невъздържано и дори си позволявали да обиждат членовете на комисията. Но Брехт се оказал по-далновиден от тях - той възприел съвсем друга тактика, държал се съвсем прилично, отговарял на въпросите точно и сдържано, дори успял донякъде да спечели симпатиите на всички присъстващи в залата. Всеки негов жест бил грижливо репетиран и обмислен, дори и размахването на пурите, защото предварително узнал, че председателят на комисията е страстен пушач. Вместо да произнася като останалите обвиняеми дълги прочувствени тиради, той се ограничавал с благоразумни изяви и след като успял да докаже невинността си, бил освободен от преследване според закона за антиамериканска дейност.
Друг драматичен ефект, който можете да включите във вашия репертоар, е добре прецененият и силно въздействащ жест. Към това изключително полезно средство трябва да прибягвате обаче само в най-належащите моменти, за да ознаменувате своя триумф или за да изпъкне смелостта ви. Подобен жест е било драматичното прекосяване на реката Рубикон от Цезар - безумно смел ход, който е смаял неговите легионери и оттогава те са гледали на него като на безумно смел водач. Когато Клеопатра за пръв път приема Цезар в Египет, тя се появила скрита в килим. Джордж Вашингтон на два пъти се е отказвал от върховната власт с подобаваща тържествена и шумна церемония (първият път катс генерал, а после като президент, отказващ се от третия си мандат), което е доказало умението му да действа според изискванията на момента
332

Именно така грижливо вие трябва да планирате появата си и напускането на сцената на властта.
Но не забравяйте нито за миг, че всяко преиграване може да има доста неблагоприятни, дори фатални последици и че има опасност да се провалят упоритите ви усилия да изпъкнете на преден план. В началото на кариерата си актьорът Ричард Бъртън открил, че ако окупира централното място на авансцената, ще привлича всеобщото внимание За сметка на останалите свои колеги. Както при всяка игра, не е толкова важно какво всъщност правите - много по-значимо е как точно го правите. Така ще можете да налагате на обществото измисления от вас образ.
Последен съвет: научете се да се справяте с най-различни роли, за да можете по-гъвкаво да реагирате на потребностите на момента. Винаги трябва да приспособявате своята маска според ситуацията - да бъдете като бог Протей.
Канцлерът Ото фон Бисмарк е владеел до съвършенство това изкуство - с либералите е бил либерал, с консерваторите - консерватор. Но никога никой не е успял да му се противопоставя и затова Бисмарк винаги е постигал целите си.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: