Съдържание увод закон №1

би някой да си
помисли, че Омар син
на ал-Хатаб, приел
исляма? Не бива да
вярвате, даже и аз да
го изрека, дори да ви
се закълна в брадата
на Пророка!“ Така
вестта за голямото
събитие светкавично
се разпространила
навсякъде
-
точно каквато
била волята на
Омар.
„НЕЖНАТА РОЗА",
КНИГА НА АРАБСКИТЕ
МЪДРОСТИ И ХИТРОС-
ТИ, XIII ВЕК
ГЛУПАКЪТ И
МЪДРЕЦЪТ
Един мъдрец се
разхождал самотен,
но внезапно се
сепнал, когато ня-
какъв глупак започ-
нал да замеря с ка-
мъни. Мъдрецът се
обърнал към глупака
с думите: „Драги
приятелю, теб
наистина те бива да
хвърляш камъни!
Ето ти няколко
франка за награда.
Всъщност ти
заслужаваш много
повече, защото
здравата се потруди,
а всяко усилие
трябва да бъде
възнаграждавано по
достойнство. Но
га доловило това и реагирало точно както се очаквало. За всички нас е дотолкова естествено да се стараем да не търсим вината в себе си и охотно да я прехвърляме на другите, така че с готовност приемаме хипотезата за поемането на греховете от изкупителните жертви.
Кървавите жертви ни напомнят за отблъскващите ритуали от далечното минало, но тази жестока практика е жива и до днес, въпреки че е приела много по-различни форми, много по-завоалирани и по-омекотени. Тъй като властта винаги е зависела от формите, под които се поднася на обществото, силните на деня непременно трябва да изглеждат напълно безгрешни. Именно затова са им необходими изкупителни жертви, също както в дълбоката древност. Кой съвременен политически водач е поемал отговорността за своите грешки? Винаги са били търсени други виновници, други кози за изкупуване на собствените грехове. Когато се провали с гръм и трясък
„културната революция“, предложена от Мао Дзе-дун и съратниците му, той дори не се опита да се извини на измъчения китайски народ, а веднага посочи поредната изкупителна жертва - своя първи заместник Чен По Та, един от най-висо- копоставените ръководители на
Китайската комунистическа партия.
Франклин Д. Рузвелт винаги се е радвал на ре- путацията на честен и неподкупен политик. Но през дългата си кариера той неведнъж се е сблъсквал със сложни ситуации, при които някой от неговите сътрудници е допускал сериозна грешка, но неволно, а не поради зла умисъл. Преди двадесет години неговият секретар Луис Хоув бил принуден да се нагърби със злочестата роля на съвременен Ремиро де Орко. Луис бил уличен в манипулиране на представителите на пресата, в некоректно политическо маневриране, в нечисти сделки.
Хоув незабавно бил уволнен и никога не посмял да се оплаква, въпреки че признал вината си - Рузвелт не можел да му прости опетняването на грижливо изработения му образ на непогрешим президент.
Изкупителните жертви са много удобни не само с това, че поемат вината върху себе си, но и с ролята си на предупреждение спрямо съперниците.
342

През 1631 г. бил организиран заговор за отнемането на властта на френския кардинал Дьо Ришельо с кодираното наименование „Празник на наивниците“. Заговорът едва не успял, понеже в него били въвлечени представители на висшата власт, включително и на кралицата-майка. Но
Ришельо оцелял благодарение на своите ловки агенти в кралския двор.
Един от главните конспиратори бил Мариляк - пазителят на кралските печати. Кардинал Дьо Ришельо не посмял да го изпрати в затвора, за да не си навлече гнева на кралицата-майка - подобна тактика би имала непредвидими последици, затова си избрал като мишена брата на Мариляк - маршал от френската армия. Този военен всъщност въобще не бил замесен в заговора. Но кардиналът, разтревожен от все повече зачестяващите конспирации, решил да даде такъв урок на враговете си, че да го запомнят добре. Обвинили брата на Мариляк с набързо скалъпени обвинения и го екзекутирали. Така косвено бил наказан истинският подбудител на заговора, който дотогава се мислел за недосегаем, а същевременно били предупредени и всички бъдещи заговорници.
Всъщност често се оказва по-разумно да се избере като изкупителна жертва, колкото е възможно по-невинна личност. Такива хора никога не притежават реална власт и поради това не могат да ви отмъстят. Освен това техните протести ще бъдат много шумни, защото те осъзнават своята невинност, което обаче ще бъде преценено от обществото като още едно доказателство за тяхната вина. Трябва обаче да бъдете извънредно внимателни да не създавате мъченици. От голямо значение е жертвата, избрана да изкупи символично вашите прегрешения, да бъде признавана за виновна, колкото е възможно по-дълго. Ако жертвата е прекалено слаба личност, а наказанието - прекалено сурово, от това несъответствие в крайна сметка може да пострада този, който е избрал и наказал жертвата. По- добре е да се спрете на някоя по-влиятелна особа като изкупителна жертва, при условие че тя притежава власт, но не се радва на симпатиите на обществото.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: