Съдържание увод закон №1

ло ухание тъй аро-
матно, упойващо,
апетитно, че май-
мунката мигом
сбърчила нос. „Ко-
так! - изфучала
маймуната дяволи-
та. - Не може ли да
опитаме от тези
вкусни кестени? Ех,
да имах лапи като
твоите, нямаше да
се мотая нито за
миг. Я подай ми една
лапа - да ти покажа
що е майсторлък!"
Още недоизрекла
своите слова,
маймуната хитра
лапата котешка
докопала чевръсто,
въглените
разбърникала,
кестените хванала.
Но на прага се по-
казала стопанката
сърдита, нахокала
пакостниците и те
хукнали да бягат
през глава. От
дръзкия грабеж ко-
такът си спечелил
обгорени лапи, които
ближел и стенел от
болки непоносими, а
маймуната се облиз-
вала най-доволно,
докато кестените
печени налапвала.
„БАСНИ“, ЛАФОН- ТЕН
(ЖАН ДЬО ЛА Ф0НТЕН)
(1621-
1695 г.)
признаете. По-добре е да се отстранява веднага причината за възникналите проблеми, за да не привличате непрекъснато всеобщото внимание, като подтикнете множеството да фокусира вниманието си върху поредната изкупителна жертва, преди тълпите да се усъмнят във вашите способности да се справяте с проблемите.
„Предпочитам да измамя целия свят,
вместо да позволя на света да ме измами."
ЦЯО ЦЯО, ПРЪВ МИНИСТЪР НА ИМПЕРАТОР ХАН,
ОКОЛО 155-220 г.
ПРЕДИ ХРИСТА
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
От няколко години Чезаре Борджия водел ожесточена борба за спечелване на властта над обширни територии от Аленинския полуостров. Всичките тези кампании папският син предприемал от името на Светия папски престол, за което естествено бил вдъхновяван от баща си - папа Александър VI Борджия. През 1500 г.
Чезаре Борджия решил да завземе крепостта Романя в
Северна Италия. От десетилетия този ра-йон се владеел от алчни феодали, които натрупали значителни богатства. В областта от години не се била появявала войска или полиция и навред царяло отчайващо беззаконие, вилнеели множество банди, цели местни фамилии безчинст- вали и се изтребвали взаимно в кървави саморазправи. За да въведе някакво подобие на ред, Чезаре решил да назначи един от своите адютанти за управител на областта.
Жребият изтеглил Ремиро де Орко, „жесток, безмилостен и много избухлив офицер“ според свидетелството на
Николо Макиавели. Чезаре дал на Де Орко абсолютни пълномощия над населението на злочестата област.
С присъщата му енергия и размах Де Орко се заел да установява ред, без да се притеснява от жертвите на суровите мерки. Не след дълго всички без- чинстващи банди били прогонени от Романя. Но в
338

преследването на целта, поставена от Чезаре Бор- джия, неговият адютант Ремире де Орко често прекалявал и само след две години от началото на неговото управление местните жители започнали да го ненавиждат така, както доскоро мразели бандитите и феодалите грабители. През декември 1502 г.
Чезаре решил, че трябва да предприеме нещо, за да успокои изплашеното население. Обявил пред всички местни първенци, че не одобрява прекалено суровите мерки на Де Орко и се оправдал с буйния характер на наместника. По-късно, на 22 декември, той заповядал да хвърлят Де Орко в подземието на крепостта Чезена, а на деня след Коледа местното население било призовано на градския площад, за да присъства на доста зловеща сцена - в прахта се въргалял трупът на Де Орко, главата му била набу- чена на копие, а под копието лежала захвърлена кървавата секира на палача. Както отбелязва Макиавели, хората били вкаменени от ужас, но в същото време доволни, че са се отървали от поредния си потисник.
ТЪЛКУВАНЕ
Чезаре Борджия бил ненадминат майстор в ра- зиграване на жестоки заговори, които неизменно имали за цел утвърждаването на неговата власт. Винаги планирал действията си с няколко хода напред и никога не забравял да приготвя коварни капани за съперниците си. Именно за тези негови качества в своята книга „Князът“ Николо
Макиавели го поставя много преди другите исторически личности.
Чезаре успял да предвиди с поразителна яснота какво ще се случи в областта Романя - редът в този смутен район можел да бъде въдворен само с помощта на брутална жестокост, стигаща до безогледно изтребване на всички съмнителни личности. Процесът изисквал няколко години и отначало хората го посрещнали с радост, понеже наивно се надявали да се отърсят от потисниците си. Но скоро наместникът на Чезаре Борджия - Ремиро де Орко
- си създал толкова много врагове, че вече никой не желаел присъствието на натрапника. Самият Чеза-
ГАРВАНЪТ, КОБ-
РАТА И ЧАКАЛЪТ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: