Съдържание увод закон №1

кува, като даде пари
на заем на един
толкова дрипав
странник. Никой от
гостите дори не
знаел от кой род е
този Ху Са- ен. Но
Би Он-ши посрещнал
със самоуверена
усмивка
изплашените им
подмятания: „Няма
значение, че беше
толкова дрипав и
окъсан. Много по-
важно беше това, че
говореше ясно и
разбрано, за разлика
от онези, които се
опитват да из-
мъкнат пари от мен,
но без да ми ги
върнат. Този Ху Са-
ен аз не го познавах
до днес, но ми се
струва, че не му
липсва самоуве-
реност, което дава
надежда, че ще успее
да се справи с
всякакви трудности.
Най-силно впе-
чатление ми нап-
равиха откритият
му поглед и самоу-
вереният му тон -
това никога не се
забелязва сред из-
мамници и лъжци.
Разбирам от пари,
разбирам и от хора.
Парите често
принуждават хо-
рата да се прекла-
нят и снишават, но
мъже като този Ху
Са-ен не са от този
жалък вид.
рянин умрял от глад. Вече никой не обръщал внимание на осемгодишния сирак - бъдещия цар Иван IV - и никой не го зачитал като велик княз. Ако някой от болярите случайно или преднамерено се опитвал да се сближи с него, веднага го прогонвали в изгнание, като най-дръзките били предавани на палачите.
Така живеел малкият Иван - блуждаел в кремълския дворец, полугладен, облечен в износени дрехи, вечно криещ се от князете Шуйски, които не пропускали сгодните случаи да го заплашват и унижават. Но понякога болярите променяли тактиката си - нареждали на слугите да издокарат Иван в царствени одежди, като му тиквали в ръцете скиптъра и го настанявали в трона, пустеещ след кончината на баща му. След унизителни имитации на старинните дворцови церемонии, при които болярите били длъжни да приветстват великия московски княз, като му отдават царствени почести, те го изритва- ли безцеремонно от трона, пропъждали го от тройната зала с обидни крясъци и започвали поредния безпаметен гуляй.
Една вечер неколцина от придворните домъкнали в двореца новоизбрания московски митрополит - в онази епоха глава на руската църква, преди учредяването на московската патриаршия. Духовният водач на цяла Русия бил принуден да се спасява от нападките и ругатните в по- коите на изплашения Иван, но дори и там нахлули князете
Шуйски, за да пребият до припадък злочестия митрополит пред изцъклените от ужас очи на младия Иван.
В кремълския дворец Иван имал само един приятел - болярина Воронцов, който единствен от всички придворни бил благосклонен към младия велик княз, съчувствал му и често го съветвал как да оцелява в тази непоносимо враждебна обстановка. Но един ден, когато Иван,
Воронцов и московският митрополит заговорничели срещу болярите в трапезарията на двореца, вътре нахлули мъжете от рода Шуйски, пребили нещастния Воронцов, а митрополита подложили не нечувани оскърбления, като го повалили на пода, разкъсали расото му и го заплашили, че ще го екзекутират, ако продължава да мъти главата на младия княз Иван. След това
392

принудили Воронцов да напусне завинаги Москва.
През цялото време на тази потискаща сцена Иван запазил ледено мълчание. Болярите вече не се съмнявали, че планът им се осъществявал точно според техните кроежи - младият велик княз бавно, ала невъзвратимо се превръщал в послушен, вцепенен от ужас, глух и ням полуидиот. Лекомислено решили, че повече няма причина да се занимават с него и дори охлабили надзора върху младия княз. Но вечерта на 29 декември 1543 г. Иван, вече три- надесетгодишен, повикал Андрей Шуйски в спалнята си. Самоувереният княз мигом изтрезнял, щом прекрачил прага, и се вцепенил, защото веднага бил наобиколен от въоръжените до зъби дворцови стражи.
Недоумяващ, той извърнал очи към момчето, но Иван, без да отрони дори една дума, само го посочил с пръст.
Стражите веднага се нахвърлили върху княза - всесилния доайен на най-могъщата болярска фамилия, когото никой досега не смеел с пръст да докосне - измъкнали го навън, на бърза ръка го съсекли и захвърлили обезглавения труп в кучкарника, където освирепелите след тридневния глад княжески ловни кучета веднага го разкъсали. През следващите дни Иван успял да обезглави, да хвърли в тъмницата или да прогони в заточение повечето от сподвижниците и приближените на князете Шуйски.
Стреснати от незапомнено суровите действия на младия княз, болярите треперели от ужас да не се разделят с главите си. Никой дори в най-кошмарните си сънища не бил допускал, че невинният, подплашен юноша ще се преобрази в безпощаден господар - бъдещия безмилостно жесток цар Иван IV Грозни, който с един замах ще помита всички по пътя си. След като цели пет години подготвял своето кърваво отмъщение, младият велик княз
Иван си осигурил неоспорвани от никого права върху върховната власт над Московската Рус за десетилетия напред.
ТЪЛКУВАНЕ
Светът е пълен с „боляри“ - ваши яростни съперници, които ви ненавиждат, които се боят от вашите амбиции, които ревниво бранят все по-стесня-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: