Съдържание увод закон №1

ал!“ И разпрати
свои доверени пра-
теници из цялата
земя израелева. И се
събраха
тогава
всички поклонници
на Ваал, тъй че не
остана нито един
негов поклонник из-
вън храмовите две-
ри. Светилището бе
препълнено с люде,
от едната му стена,
та чак до другата. И
щом Йехуда прекоси
храмовия праг, той
изрече със звънък
глас: „Огледайте се
всички, огледайте се
навред и потърсете
има ли тук, сред вас,
поне един служител
на Бога. Всички вие
тук до един сте
поклонници на Ваал.
“ След което царят
принесе в жертва
приготвените
животни, а накрая
напусна
светили-
щето и се обърна
към
осемдесетте
мъже от неговата
вярна
стража,
строени отвън, пред
храма, с думите:
„Ако някой от онези
вътре се опита да
прекрачи храмовия
праг, веднага да му
бъде
отнет
животът.
Нито един не
трябва да остане
жив!“ Царската
стража веднага
ПЪРВИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През 1910 г. Сам Джийзъл от Чикаго намислил да продаде своята компания за един милион долара, понеже решил да се оттегли от бизнеса, въпреки че все още съжалявал за доброто старо време, когато бил затрупан с успешни сделки. За себе си оставил само отдаването под наем на няколко от своите апартаменти. Един ден в офиса на Сам Джийзъл се появил млад мъж, представил се като
Джоузеф Уейл и заявил, че желае да купи един от недвижимите имоти, които Джийзъл обявил за продан.
Джийзъл веднага му обяснил условията на продажбата - цената била 8000 долара, но началната вноска била само
2000 долара. Уейл отвърнал, че това го устройва, но на следващия ден неочаквано предложил да плати цялата сума от 8000 долара в брой, ако Джийзъл се съгласи да изчака още два дни, докато Уейл приключи някаква друга сделка. Въпреки че вече бил доста остарял, Джийзъл си оставал проницателен бизнесмен и затова полюбо- питствал как ще успее този младок Уейл да събере толкова много пари само за два дни .(8000 долара през
1910 г. са еквивалентни на около 150 000 долара в наши дни). Обаче Уейл упорито отклонявал отговорите на настойчивите въпроси на Джийзъл. Накрая не издържал и разказал на чикагския бизнесмен следната любопитна история.
Чичото на Уейл бил секретар в една асоциация от много богати банкери, до един мултимилионери. Тези свръхзаможни господа купили преди десетина години разкоша вила на брега на езерото Мичиган, при това на смешно ниска цена. Само че няколко години вилата пустеела, затова решили да я продадат и наредили на чичото на Уейл да се заеме с продажбата. Чичото имал доста причини, при това съвсем основателни - изтъкнал
Уейл, - да мрази надменните богаташи и сега съзрял в сделката шанс да им отмъсти. Решил да продаде вилата за
35 000 долара на подставено лице (именно на племенника си Уейл той възложил да издири подходящ човек, комуто може да се довери тази тайна). Банкерите били прекалено богати, за да се занима-
54

55 ват с някакви тридесетина хилядарки. Така че нямало да има пречки подставеното лице, след като брои 35 000 долара, да препродаде имота на реалната му цена - според чичото на Уейл като нищо за вилата можело да се вземат някъде към 155 000 долара. И накрая нямало да остане нищо друго за вършене, освен тримата играчи - подставеното лице или лъжекупувачът, Уейл и чичо му да си поделят по братски разликата от 120 000 долара.
Всичко било напълно законно и на всичкото отгоре с неос- поримо морално основание - чичото да раздаде заслужено възмездие на своите алчни работодатели.
Джийзъл повече не се нуждаел от пояснения. Той веднага решил, че няма по-подходящ кандидат от него за ролята на мнимия купувач. Предвкусвал лесна печалба и не склонил да изслуша молбите на Уейл да не избързва с едно толкова сериозно решение. Дори му допадала рискованата обстановка - и без това скучаел в пенсионерското си ежедневие, което вечно бедните му наематели не можели да

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: