Съдържание увод закон №1

На следващия ден в местния гимнастически салон се провела боксовата схватка. Уейл сьбрал парите от облозите и за по-сигурно ги заключил в сейф.
Всичко протичало според уговорките от предишната вечер в хотелската стая.
Банкерите били умърлушени от жалкото представяне на техния избраник, а
Джийзъл вече пресмятал колко точно ще получи от успешното си залагане.
Внезапно боксьорът на банкерите с рязък замах проснал Грос на ринга и от устата му бликнала кръв. Грос се задавил и замрял, напълно неподвижен. Един от банкерите, който навремето бил практикувал медицина, се покачил на ринга, проверил му пулса и след малко съобщил, че състезателят е мъртъв. Банкерите изпаднали в паника и се втурнали към изхода, за да не бъдат обвинени от полицията, че са съучастници в убийство.
Ужасеният Джийзъл също се измъкнал на бърза ръка и веднага хванал влака за Чикаго, като даже забравил да си поиска своите тридесет и пет хиляди долара - цената, която платил, дори му се сторила малка, само и само да може да се измъкне от тази рискована бъркотия. Никога повече не пожелал да зърне нито
Уейл, нито някой друг от останалите участници.
След като Джийзъл изчезнал от хоризонта, Грос най-спокойно се изправил.
Кръвта, обляла фланелката му, всъщност била пилешка, от мехура, който той криел в устата си. Цялата шмекерия била замислена от Уейл - един от най-ловките мошеници. Уейл разделил плячката от 35 000 долара с помощниците си - мнимите банкери и двамата боксьори. Всички получили доста пари само за няколко дни
„работа“.
ТЪЛКУВАНЕ
Уейл избрал за жертва Джийзъл дълго преди да пристъпи към реализацията на своя замисъл. Той познавал добре машинациите около професионалния бокс и не се съмнявал, че ако изпипа брилянтно цялата афера, ще успее да отмъкне парите на наивния Джийзъл. Но знаел също, че неминуемо ще се провали, ако се опита още от самото начало да заинтригува Сам Джийзъл с някакъв подозрителен боксов мач. Трябвало да прикрива старателно замисъла си и да създаде параван за замаскиране на решаващата фаза от измамата - в случая за целта била използвана фиктивната продажба на вилата на мнимите банкери.
Докато пътувал с влака и после в хотелската стая, Джийзъл мислел само за сделката, за лесно спечелените пари, за шанса да си пийне с видни местни банкери
(при това за тяхна сметка). Пропуснал да забележи, че боксьорът Грос въобще не бил в добра форма и на всичкото отгоре вече позастарял. Такива са последиците, когато се използва добре изпипан параван за заблуда на лековерните наивници.
Вниманието на погълнатия от надеждите за крупна печалба Джийзъл било притъпено. Той лесно склонил да го въвлекат в аферата с боксовия мач - дори и тогава
57

не се разтревожил от незавидните физически качества на Грос. Нали в края на краищата всичко било уредено с подкупа на другия боксьор? Затова след края на боксовата среща нищо неподозиращият Джийзъл бил така смаян, че забравил да си прибере парите.
Да извлечем поука от ловкостта на Уейл: една позната и невнушава- ща подозрения обстановка може да служи като идеален параван за прикриване на всеки умно скроен заговор. Много важна в случая е подготовката на декорите - обичайна делова сделка, с лек привкус на финансова интрига. Съзнанието на наивника изцяло е погълнато от примамката и всички подозрения остават на заден план. Трябва само да го поведе внимателно по хлъзгавата пътека, която непременно ще го запрати в старателно заложения капан.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: