КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ

винаги ще доминирате над околните. Относно способността за замаскиране на целите е валидно едно основно правило, базиращо се на особеностите на човешките характери: нашият първичен инстинкт винаги, но най-вече в първите мигове, ни подсказва да вярваме на това, което виждаме и чуваме. Ние не сме много склонни да се усъмняваме в заобикалящата ни действителност и за това съществува логично обяснение. Ако непрекъснато ни се налагаше да се замисляме задълбочено какво би могло да се крие зад всяка дума, жест или постъпка на заобикалящите ни, нашето ежедневие би се превърнало в истински ад. Тази особеност на психиката ни превръща в лесна плячка на онези, които умеят ловко да прикриват целите си. Точно от това се възползват измамниците - размахват пред очите ни нещо, което напомня на това, което ние желаем да видим, приковават вниманието ни към цели, които отдавна ни вълнуват, и ние с готовност обявяваме привидното за действителност. А след като погледите ни са привлечени от примамката, няма да обърнем внимание на това, към което всъщност се стремят измамниците. Не случайно първото, с което се заема всеки съблазнител, е да отрупа своята избраница с неискрени, но гръмки, ефектни и прочувствени тиради, ловко примесвайки изяви на страстно желание и външно безразличие, за да може да я извади от равновесие и да я доведе до състояние, когато тя ще започне да го желае до обезумяване и оглупяване.
Често се оказва изключително полезна тактиката, основаваща се на залагане на капани и примамки - като се поддържа привидно някакъв замисъл, който е напълно противоположен на истинските планове. (Бис- марк е приложил блестящо този прийом с речта си през 1850 г.) Повечето от хората ще ви повярват, че внезапно сте се осъзнали и сте изпълнени с решимост за промяна - защото няма човек, който да не копнее за промени, водещи към по-добро - пък и не е обичайно човек така рязко да сменя ориентацията и да преосмисля ценностите, които дотогава е поддържал яростно. Същото е в сила и за всяка фалшиво демонстрирана цел - ако се преструвате, че от сърце желаете нещо, което всъщност никак не ви е нужно, ще заблудите противниците си и те ще допуснат фатални грешки в пресмятането на своите ходове.
По времето, когато е бушувала войната за испанското наследство (1711 г.), херцог Марлборо, предвождащ английската армия (далечен предшественик на
Уинстън Чърчил), копнеел за деня, когато неговите полкове ще успеят да превземат и разрушат някаква френска крепост с ключово местоположение, точно насред пътя на англичаните, преди да нахлуят в централната френска низина.
Обаче той много добре съзнавал, че ако срине стените на тази крепост, французите веднага ще се досетят за намерението му да поведе войските си към Париж. Затова херцогът избрал съвсем друга тактика - обсадил крепостта, а след нейното падане настанил в нея английски гарнизон, като по този начин създал погрешното впечатление, че се нуждае от тази крепост за някакви други цели.
51

Разбира се, французите не закъснели да отвърнат на удара и яростно атакували крепостта, отнели я от англичаните и в гнева си съборили стените до основи, за да не попадне отново в ръцете на омразния херцог Мар- лборо. Сега, когато не съществувала опасността да остане в тила му со- лидно укрепена френска крепост, той насочил войските си на юг и те с устремен ход се насочили към Париж.
Тази тактика трябва да се използва по следния начин: най-полезно ще бъде не само да прикривате намеренията, като ги потулвате (но така ще се наложи да поемете риска да изглеждате донякъде потаен, а хората ненавиждат това качество), но и като говорите неуморно за своите желания и стремежи - само че не за истинските. Така ще ударите наведнъж три заека: ще изглеждате приятелски настроен, открит и внушаващ доверие; ще съумеете да замаскирате реалните свои планове и ще насочите враговете си по фалшиви следи, което ще им коства много време и усилия.
Друго могъщо средство за заблуда на околните е фалшивата искреност.
Хората лесно допускат една фатална грешка - да приемат искреността за честност.
Не забравяйте, че нашият първичен инстинкт ни подсказва да вярваме на привидното, на външността, на думите. А тъй като хората винаги са оценявали високо честността във взаимоотношенията, на тях неизменно им се иска да вярват, че срещу себе си имат също толкова честни люде. Именно затова хората рядко ще започнат да се усъм- няват във вашите действия или изказвания още от първия миг на първата среща. От важно значение ще бъде дали вие самият поне привидно си вярвате на това, което приказвате - само така ще съумеете да придадете допълнителна тежест на думите си.
Именно така Яго е успял да подмами и да съсипе Отело - никой не се е усъмнил дори за миг в искреността на чувствата, които Яго тъй щедро демонстрирал. След като се постарал да изглежда дълбоко загрижен за честта на
Дездемона, на Отело не му оставал друг изход, освен да му се довери. Точно по същия начин прочутият мошеник Уейл подмамвал лековерните хорица. Разбира се, през цялото време трябва зорко ,да се внимава и да не се прекалява с играта. Уейл не се е свенил да прибягва до най-долнопробни машинации - подправени борсови книжа, фалшиви залози за конни надбягвания, само и само за да постигне целта си, но през цялото време е внимавал да не прекали с преструвките. Защото е било достатъчно само веднъж да го заловят, че преиграва, за да се провали целият му замисъл.
За да превърнете фалшивата си искреност в надежден инструмент за ловко укриване на действителните ви намерения, трябва да се стараете да декларирате - при това колкото е възможно по-шумно - дълбоката си привързаност към идеята, че всичко в отношенията между хората трябва да се основава единствено на безупречната им честност и прямота. Особено ценно ще бъде за вас да наблягате на тази тема, и то привидно
52

небрежно, при всеки удобен повод. Естествено, в никакъв случай не бива да губите мярката: Играта с фалшивата искреност е тънка и очевидно не е за всеки - ако дори за миг допуснете да изглеждате престорено въодушевен, веднага ще се лишите от доверието на събеседника.
Трябва да бъдете докрай убедителен и привидно чистосърдечен, иначе ви заплашва неминуем провал.
Маркиз дьо Талейран, оглавяващ френската дипломация при властването на Наполеон I, е бил всепризнат майстор в изкуството да убеждава хората, че им доверява съкровени тайни, едва ли не с риск за живота си. Подобни демонстрации на доверие много често печелят сърцата на по-наивните и те щедро се отплащат, като споделят много от тайните, до които имат достъп.
Запомнете следното просто, но много съществено правило. Най-ловките измамници са готови на всичко, за да прикрият пороците си, и с небивала енергия си създават ореол на почтени люде в някаква област, за да могат да реализират на спокойствие машинациите си в друга сфера на дейност. За тях честността не е нищо повече от още един инструмент в богатия им арсенал от оръжия в битката за спечелването на властта.
Ч А С Т II
ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВСЕВЪЗМОЖНИ
ПАРАВАНИ, ЗА ДА ЗАМАСКИРАТЕ
ДЕЙСТВИЯТА СИ
Измамата винаги е най-успешната стратегия, но за
да постигнете целта си, ще се наложи да измислите
някакво прикритие, чрез което да отвлечете вниманието
на хората от истинските ви намерения. В много случаи
най-добре е нищо да не се обяснява, да се запази
хладнокръвие и да се поддържа безизразна физиономия
както при игра на покер, като се прикриват замислите
зад познати и безобидни слова. Ако поведете някой
наивник по познати нему пътеки, той няма да се усъмни,
че всъщност го тласкате към капан.
ИЕХУДА,
ЦАР НА ИЗРАЕЛ,
СЕ ПРЕСТРУВА,
ЧЕ ПОЧИТА КУЛТА
КЪМ ИДОЛА ВААЛ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: