Съдържание увод закон №1

последна среща?
„Драги приятелю -
рече ми тя,
-
искам
още отсега да знаеш,
че някога, когато ще
бъда принудена да се
разделя с този гре-
шен свят, не искам
край моето смърт-
но ложе да се про-
ливат реки от сълзи
-
това ще е напълно
ненужно
хленчене.
Защото аз ще замина
там горе, в райските
селения, където ме
очакват светците и
ангелите
небесни.
Нека
царят
на
животните да не
скърби прекомерно за
мен, ако иска да
остана доволна от
него дори и когато
съм там, горе, от-
където ще продължа
да го наблюдавам..."
Еленът още не беше
довършил словото си,
когато
всички
животни ревнаха в
един глас: „О, да,
това е знамение,
това е истинско чудо
небесно!“ И така
еленът, вместо да
бъде сурово наказан,
бил
удостоен
с
царската благодар-
ност и признател-
ност. Поуката е
следната: правете,
каквото ви хрумне,
само и само да ус-
пеете да достави-
торски удар - разбира се, с помощта на всемогъщия
Брагадино - да си възстанови богатството и престижа, като се разплати с досадните лихвари. Брагадино отново бил настанен в разкошно жилище и отрупан с всевъзможни привилегии - също както във Венеция - и познатата ни историята отново се повторила.
ТЪЛКУВАНЕ
Няколко години преди да се преобрази в ролята на чудодейния алхимик Брагадино, младият Ма- муня, родом от остров Кипър, живеел във Венеция, без някой да се интересува от него - градът бил пълен с пришълци от всички народи, живеещи по бреговете на Средиземно море. Може би именно поради това имал прекрасната възможност да изучава нравите на някога процъфтяващата столица на презморската търговия с Ориента. Не след дълго наблюдателният младеж схванал, че почти всички венецианци се надявали едва ли не на някакво чудо, което да възвърне някогашната слава, богатство и търговска мощ на техния град-държава. И без него градът гъмжал от всевъзможни шарлатани и мошеници. Само че докато те мислели само как да подобрят методите си, за да предложат на публиката по- ловки, по-изтънчени и по- трудни за разкриване измами, младежът изучавал особеностите на човешката психика. По-късно напуснал
Венеция, обиколил съседните страни, натрупал известно състояние с помощта на своите алхимични умения и накрая отново се върнал в Италия, като отначало се установил в Бреша. Там си създал репутация на необикно- вено талантлив алхимик, после изчакал мълвата да разнесе славата из цяла Италия, и разбира се - да достигне до
Венеция, което именно било заложено в ловко замисления план на дръзкия шарлатанин. Многогодишните му наблюдения от първоначалния му престой във Венеция му подсказвали, че ще е много по-полезно за него, ако не избързва с преместването си в този град, защото ще успее да си създаде много по-бляскав ореол, ако изчака от дистанция славата му да набъбне до невероятни размери.
Отначало той не смеел да използва преки де-
452

монстрации, за да убеждава зрителите в своите бо- жествени способности - за целта се оправдавал с благовидния предлог, че подобни показни предс- тавления били по същество просташки забавления, достойни единствено за простолюдието и за неве- жите тълпи, скупчващи се като обезумяло стадо по ъглите на пазарите, за да зяпат прехласнато поред- ния неук шарлатанин. С течение на времето попу- лярността му постепенно нараствала и накрая Бра- гадино можел да си позволи да обитава един дво- рец, от който дори принц не би се срамувал. Разби- ра се, той не закъснял да запълни залите и покоите със странни ориенталски украси, дрехи и амулети.
Като прибавим и звъна на златото, който като че ли постоянно се долавял от всяко повдигане на ръцете му, повече сякаш не било нужно на неговите почи- татели, за да започнат да шепнат с възторг за тех- ния спасител. Удивителните му способности зат- върдили славата му на гениален алхимик, още пове- че че бил подпомаган с много пари от влиятелни покровители като всемогъщия херцог на Мантуа, който не се уморил да го кани в двореца си в Ман- туа, за да остане там завинаги, заобиколен от раз- кош и лукс. След като си извоювал тази завидна ре- путация и херцози и сенатори се надпреварвали за благосклонността му, в повечето случаи на този не- виждано ловък шарлатанин въобще не му се нала- гало да прибягва до сложни мистификации, за да демонстрира чрез тях алхимичните си способности.
В онези смутни времена хората са искали да вярват, жадували са да се докоснат до някакво чудо небес- но и затова са били удобни обекти за всякакви мошеници. Венециански- те сенатори, които са присъствали на знаменитата „демонстрация“, до такава степен са се нуждаели от злато, че са били готови да се заловят дори за сламка и може би затова въобще не са забелязали тънката стък- лена тръбичка, скрита в ръкава му, чрез която Брагадино е поръсвал ми- нерали със златен прах. Брилянтен фокусник, сръчен фалшификатор, той успял да се справи с тази всъщност нелека роля - той се оказал незаме- нимият алхимик, сякаш наистина възкръснал от техните сънища. И след като успял да изгради около лика си тази смайващо въздействаща аура, никой повече не посмял да се усъмни в дарбите му.
Такава е поразяващата сила на фантазиите, особено в епохи на оскъдица, мизерия и всеобщ упадък. Хората много рядко, по-точно почти никога не са склонни да повярват, че техните проблеми са причинени само

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: