ОТКЛОНЕНИЯ ОТ ПРАВИЛОТО Методиката за избор на гореописаните варианти за „управление на възможностите за избор“ преследва една основна цел: да ви помага да прикривате по-успешно истинските си намерения, които неизменно са свързани с разширяване на вашето могъщество за сметка на свободите, възможностите и правата на съперниците ви. Тази тактика може да се прилага успешно, ако вашето надмощие над противниците ви не е дос- татъчно заздравено и ако не сте склонни да действате напълно открито. Но по принцип този метод не се използва много често, защото за един владетел или политически лидер не е ласкателно да демонстрира предпочитания към грубата сила и варварско погазване на свободите на населението. Обикновено по-мъдрите управници прибягват до по-елегант- ните и по-завоалираните методи за утвърждаване на тяхната власт, като оставят на своите поданици или подчинени поне илюзията, че имат право на избор. От друга страна, като ограничавате възможностите на другите, вие стеснявате и своето пространство за маневриране. Понякога възникват ситуации, при които за вас ще се оказва по-благоприятно да оставите на съперниците и на враговете си по-голяма свобода за действие. Така ще можете да проследите по- пълния набор от техните стратегии, ще можете да ги шпионирате по-ефективно и в резултат ще планирате по-разум- но вашите ответни действия. Именно така е действал най-известният финансист от първата половина на XIX век - парижкият банкер барон Джеймс Ротшилд. Той е бил убеден привърженик на схващането, че ако се опита да спъва ходовете на своите конкуренти, няма да може да проследява по-задълбочено техните стратегически планове, което пък ще му попречи да планира по-далновидно своята стратегия. Затова е предпочитал да остави известна степен на свобода на съперниците си, но само в краткосрочен план, за да може да надделее над тях в дългосрочна перспектива. 446