Съдържание увод закон №1

Китаецът Ши имал
двама синове
-
първият обичал
науките, а вторият
-
военните
приключения. Пър-
вият син заминал за
двореца на владетеля
на царството Чи и
станал там учител, а
вторият се озовал в
царството Чу и се
записал в та-
мошната войска.
Беднякът Мен, като
чул как съседът му
Ши успял да подреди
двамата си синове,
веднага изпратил
своите деца да
последват техния
пример. Първият син
на Мен се заел да
тълкува моралните
учения на древните
мъдреци в двореца на
княза на Чин, но
князът му заявил:
„Сега всички
китайски царства и
княжества
враждуват, както
никога не е било, и
всеки владетел мисли
само как да въоръжи
войската си до зъби.
Ако аз трябва да се
вслушвам в твоите
съвети, само след
месец от моето
княжество няма да
остане камък върху
камък.“ За да се
отърве от досадния
проповед-
щия кораб. Фуше започнал да конспирира с Талейран за свалянето на Наполеон от трона. Въпреки че тази конспирация се провалила - Талейран бил отстранен от властта, а самият Фуше си запазил поста, - шпионите на императора вече не го изпускали от погледите си. Но проницателният министър на полицията отново можел да разчита на успех, защото правилно преценил смътните признаци за надигащите се промени - мощта на императора бавно и незабележимо, но неотклонно клоняла към залез. През 1814 г. Наполеон изгубил всичко и армиите на съюзниците стигнали чак до Париж.
Следващото управление било наречено Период на реставрация на монархията, защото начело на държавата бил кралят Луи XVIII, брат на гилотини- рания през 1792 г. Луи XVI. Жозеф Фуше, чийто нос много добре надушвал повеите за предстоящите социални сътресения, знаел, че Луи няма да може да се задържи задълго на трона, понеже не притежавал дори една стотна от дарбите на Наполеон. Фуше отново се заел със старото си занимание - изчаквал да изкристализират промените, като през това време от него се изисквало само да се скрие от сцената. И наистина предвижданията му се оправдали и този път - през февруари 1815 г. Наполеон избягал от остров Елба, където бил заточен. Луи XVIII изпаднал в паника - неговата полиция изцяло преминала на страната на разбунтувалото се гражданство, което приветствало с възторг връщането на Наполеон във Франция. Стигнало се дотам, че Луи XVIII бил принуден да търси спасение от
Жозеф Фуше - някогашния якобинец, който гласувал да бъде изпратен на гилотината брат му, злочестия Луи XVI - понеже сега този якобинец се бил превърнал в една от най-влиятелните фигури в политическия живот на
Франция. Фуше обаче никога не допускал глупавата грешка да подкрепя победените и отказал да помогне на
Луи XVIII под предлог, че въобще не се налагало да се бяга от Париж. Фуше се заклел пред краля, че Наполеон няма да си върне Франция, въпреки че очаквал точно обратното. Разбира се, само след няколко дни Наполеон, обкръжен от възторжени тълпи, вече стигнал до вратите на Париж.
506

Кралят Луи XVIII, след като видял как монархията отново се сгромолясва, изпълнен с подозрения, че Фуше му готви някакъв смъртоносен капан - за да го изпрати накрая на гилотината също като покойния му брат, неговия предшественик на трона, - веднага се разпоредил министърът на полицията да бъде арестуван. Кралят имал още едно основание за тази заповед - той не желаел способен и хитър политик като Фуше, за когото нямало тайни в политическия живот на Франция - да се озове от- ново в лагера на поддръжниците на Наполеон. На 16 март
1815 г. полицаи заобиколили каретата на Фуше на един от оживените парижки булеварди. Нима най-после настъпил краят на кариерата на непобедимия Жозеф Фуше? Може би, но все пак оставало поне още едно действие от пиесата: Фуше най- спокойно обяснил на бившите си подчинени, че законът не разрешава да бъде арестуван един кралски министър насред улицата. Смаяните полицаи само козирували смутено и го оставили да се прибере в своя дворец - да не забравяме, че Фуше притежавал титлата херцог. По-късно през този драматичен ден те, разбира се, не закъснели да се появят в двореца на Отрантския херцог и да му предоставят за- повед за арест. Фуше хладно кимнал, след което вежливо попитал дали ще му разрешат да се измие и преоблече „за последен път“. След като получил разрешението, Фуше изчезнал в една от стаите и повече не се появил.
Разгневените полицаи обърнали наопаки целия дворец и чак накрая видели стълбата, подпряна отвън до един от прозорците, гледащи към задната градина.
През този и през следващия ден полицията търсела упорито Фуше из целия Париж, но вече се чувала канонадата на оръдията на Наполеоновата армия, победоносно напредваща към столицата. Фуше изскочил от скривалището си едва когато Наполеон влязъл триумфално в Париж. Отново успял да избегне срещата с гилотината. Наполеон веднага го приел в новия кабинет и така Фуше пак се оказал на своя пост. През прословутите
Сто дни на Наполеон - до катастрофалното поражение край Ва- терло - Фуше на практика бил този, който управлявал Франция. След падането на Наполеон на трона

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: