Съдържание увод закон №1

МАГАРЕТО И
ГРАДИНАРЯТ
При някакъв зло-
щастен случай едно
магаре загубило
опашката си и за свое
най-дълбоко
съжаление останало
за цял живот
осакатено. Изгубило
много дни и месеци да
дири изгубената си
опашка, защото било
толкова глупаво, че
все още се надявало
нейде да я намери.
Веднъж му се нало-
жило да прекоси една
поляна, след което се
озовало в съседната
градина. Градинарят
видял как магарето
стъпкало най-хуба-
вите лехи, побеснял,
изтичал до него и
безжалостно му
отрязал двете уши,
след което ядосано ги
захвърлил върху
тревата.
Нещастното магаре,
което още не можело
да прежали загубата
на опашката си, сега,
като останало и без
дългите си уши, още
повече се отчаяло.
„БАСНИ“, ПИЛПАЯ,
ИНДИЯ, IV ВЕК СЛЕД
ХРИСТА
също поемала по неясните следи. Но в крайна сметка никой не успял да попадне на дирите му. Неуловимият бандит винаги изпреварвал всеки маньовър на американските военни.
През лятото на същата година числеността на корпуса, натоварен с Наказателната експедиция, набъбнала до 123 000 войници и офицери. Всички страдали от изтощителната жега, от комарите, от трудния планински терен. Когато се завръщали за обход наново в областите, които наскоро били пребродили с пушки в ръце, дразнели както местните жители, така и мексиканските власти. Веднъж Панчо Виля се скрил в една пещера високо в планините, за да излекува раните си след поредната престрелка с мексиканските войници. От това труд- нодостъпно скривалище той спокойно наблюдавал лутането на американските войски в долината, които напразно кръстосвали местността, без да успеят да го заловят.
Тази злополучна игра на котка и мишка продължила и през зимата. Цяла Америка проумяла, че прехвалената
Наказателна експедиция се превърнала в някакъв недодялан фарс - всъщност американските репортери отново започнали да се възхищават от смелостта и находчивостта на Панчо Виля и да се изпълват с уважение към способностите му да оцелява в трудна партизанска война, още повече че бил изправен пред стократно превъзхождащ го противник. През януари 1917 г. Уилсън най-после наредил на генерал Пършинг да се изтегли от
Мексико. Но след като американските войски се завърнали безславно в родината си, мексиканските бунтовници отново надигнали глава и възобновили набезите в най-южните райони на САЩ. Американските военни били принудени да използват дори авиация, за да осигурят безпрепятственото изтегляне на своя окупационен корпус. Наказателната експедиция наказала самата себе си, защото завършила с унизително отстъпление.
ТЪЛКУВАНЕ
Удроу Уилсън бил замислил Наказателната ек- спедиция като демонстрация на сила - тя трябвало
520

да послужи за урок на всички бунтари като Панчо Виля и да докаже нагледно на целия свят, че никой не може да си позволи да разиграва могъщите Съединени щати. Според първоначалните планове експедицията трябвало да приключи само за няколко седмици и после всичко да потъне в забрава.
Но събитията се развили съвсем различно. И колкото повече се протакала експедицията, толкова повече се фокусирало вниманието на обществото върху некадърността на американците и хитростта на Панчо
Виля. Скоро забравили за първоначалните цели на тази злополучна кампания, защото общественото внимание се изместило върху проблемите с боеспособността на американската армия. Разгневените щабни офицери изпращали все повече войници на юг и накрая се стигнало до комичната ситуация - огромна армия, наброяваща повече от сто хиляди войници, да преследва банда от стотина души и да не може да ги залови в продължение на месеци въпреки свръхмодерното си въоръжение! И накрая цялата тази войска да се върне безславно там, откъдето потеглила, след като пребродила напразно половин
Мексико. Наказателната експедиция постигнала точно обратната на поставената цел - не само че не заловила
Панчо Виля, но дори спомогнала за невероятното нарастване на неговата популярност и слава.
Но какво друго можел да предприеме президентът
Уилсън? Трябвало да настоява пред генерал Каранса мексиканските власти сами да заловят Панчо Виля. Или да се възползва от факта, че самите мексиканци се уморили от вълненията, предизвиквани от бандата на
Панчо Виля, преди да е обявена Наказателната експедиция. Президентът би могъл да се споразумее с мексиканците и да спечели подкрепата им за много по- скромна и по-малко шумна, но затова пък по-ефективна акция със същата цел - залавянето на прословутия бандит.
Или да се организира засада около границата между САЩ и Мексико, за да може при следващия му опит да нахълта в територията на Съединените щати Панчо Виля да бъде заловен. Или пък да не обърне никакво внимание на този проблем и да изчака мексиканците сами да се справят с него.
ЧУДОДЕИНИЯТ
ВОЛ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: