Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| обезпокоен от лошата дисциплина в лагера, от прекалената са- моувереност на доброволците, които въобще не обръщали внимание на неговите заповеди, понеже не мислели за нищо друго, освен за предвкусвания разгром на врага. Като се убедил окончателно, че ще бъде много трудно да обуздае порива на тези варвари да се впуснат през глава в кръвопролитно сра- жение, Серторий безпомощно вдигнал рамене и ги оставил да потеглят Жозеф Фуше започнал като скромен и безличен преподавател в една от провинциалните семинарии. След 1780 г. в продължение на десетина години той сменил няколко града, за да се прехранва като учител по математика. Но никога не се отдал всецяло на църквата, нито се съгласил да бъде ръкоположен за свещеник - защото таял в душата си по-амбициозни мечти. Търпеливо чакал своя житейски шанс и заради него не поемал никакви други ангажименти. И когато най-после през 1789 г. избухнала Френската революция, Фуше решил, че по- вече не бива да чака - хвърлил расото, пуснал си дълга коса според новата „революционна“ мода и станал революционер. Просто такъв бил духът на новото време. Да пропуснеш да се качиш на кораба, преди той да отплава към новите земи, означавало да си неизлечимо късоглед за хората от мизерстващото съсловие, към което по силата на произхода си принадлежал Жозеф Фуше. Но той не пропуснал да се озове на палубата. Успял по някакъв неизвестен на нас начин да се сближи с водача на революцията Робеспиер и бързо започнал да се издига сред бунтарите срещу стария ред. През 1792 г. жителите на Нант го избрали за свой представител в Националното събрание, призвано да изкове новата конституция на френската република. Когато се озовал в Париж, за да заеме мястото си като представител на град Нант, Фуше станал свидетел на яростните сблъсъци между умерените и радикалните якобинци. Отначало той не бързал да се присъедини нито към едната, нито към другата група, може би защото инстинктивно предусещал, че и двете групи няма да постигнат окончателна победа. Властта рядко се задържа в ръцете на тези, които започват една революция, нито дори в ръцете на тези, които се присъединяват по-късно след грижлива преценка на обстановката. Властта обича другите, които не започват, а завършват революцията. Именно към тази група Фуше желаел да се присъедини. Усетът му за избор на най-подходящия момент бил направо безпогрешен. Започнал като умерен 502 якобинец, защото именно умерените имали мнозинство. Ала когато настъпил моментът да се решава съдбата на краля Луи XVI, Фуше схванал, че повечето представители искали най-сурово наказание за монарха, затова гласувал да изпратят Луи Капет на гилотината. Сега вече станал радикал. Но след като Париж продължавал да ври и кипи сред вихъра на необузданите политически страсти и вражди между различните течения сред новата върхушка, Фуше съвсем разумно преценил, че е по-добре за него да се отдалечи от столицата и да остане жив, като не се обвързва с никаква фракция. След няколко месеца бил избран за проконсул на Лион - всъщност основната му задача се свеждала да надзирава екзекуциите на местните аристократи. В един момент обаче той заповядал да прекратят кланетата, защото предусетил, че настроенията в страната се променят - и въпреки че ръцете му били окървавени, гражданите на Лион го приветствали като спасител от така наречения Период на терора. Дотогава Фуше разигравал умело картите, които държал в ръката си, но през 1794 г. неговият стар приятел Робеспиер го извикал в Париж, за да изслуша отчета на Фуше за дейността му в Лион. Диктаторът Максимилиан Робеспиер все още оглавявал най-радикалната якобинска фракция, която организирала кървавия терор в изстрадалата страна. Точно в този последен период от живота му Робеспиер е рязал глави както отляво, така и отдясно, затова Фуше имал всички основания да се опасява, че следващата глава, която ще се търкулне от гилотината, ще бъде неговата. През следващите седмици отношенията между Фуше и Робеспиер се обтегнали още повече. Докато Робеспиер открито обвинявал Фуше, че таи опасни амбиции и призовавал да го арестуват, Фуше действал тихомълком, като тайно събирал около себе си привърженици сред тези, които вече не понасяли диктата на Робеспиер. Фуше решил да печели време. Много добре знаел, че колкото по-дълго остава на свобода, толкова повече граждани ще успее да обедини срещу Робеспиер. Но първо трябвало да си осигури широка подкрепа, преди да се осмели да надигне глава срещу диктатора. Търсел съмишленици както сред умерените, Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|