Съдържание увод закон №1

твото Вей, царят
заповядал да отсе-
кат нозете на мла-
дежа. Двете съседни
семейства - на
Шу и на Мен -
спазвали една и съща
стратегия, само че
едното семейство
улучило най-
подходящия момент,
докато другото не.
Успехът зависи не
толкова от
избраната
стратегия, колкото
от избора на
момента за нейното
прилагане.
ЛИЕН ДЗУ, ЦИТИРАН В
„ПОГЛЕД КЪМ КИ-
ТАЙСКАТА ИСТОРИЯ“
ОТ ДЕНИС БЛУУДУЪРТ,
1967 г.
Султанът осъдил
трима души на
смърт. Единият от
осъдените, знаел, че
султанът много
обича своя жребец,
предложил за една
година да отложат
присъдата му и да
му позволят да се
грижи за великолеп-
ния арабски жребец
-
дори обещал на
падишаха, че ще
научи коня да лети.
Султанът веднага се
съгласил да прояви
малко милост, след
като си представил,
че след година ще бъ-
се върнал Луи XVIII, но Жозеф Фуше - също като котките от приказките, които притежавали по девет живота - отново запазил поста си в правителството.
Наистина сега бил принуден да служи на друга форма на управление, но по това време властта му и могъществото му били до такава степен неоспорими, че дори и кралят не смеел да му се противопостави.
ТЪЛКУВАНЕ
В този облян в кръв период на безпрецедентно ожесточени схватки за върховната власт над цяла
Франция Жозеф Фуше оцелял благодарение на шестото си чувство да подбира ловко най-подходящия момент за всяко свое действие. Той ни е оставил в наследство ценни уроци за тази изключително полезна тактика.
Първият урок на Жозеф Фуше е свързан с необ- ходимостта да се отгатва точно посоката на ветровете, причиняващи политическите бури; да се разбира духът на времето. Фуше винаги е гледал с две стъпки напред, загрижен да види пръв надигащата се на хоризонта вълна, на чийто гребен той би могъл да се добере до висините в управлението на неспокойната страна. Вие винаги трябва да сте в крак с времето, да не се оставяте да бъдете изненадани от политически обрати и държавни преврати.
Никога не бива да падате зад борда, колкото и сил- на да е бурята, бушуваща в морето около вас. Понякога обаче никак не е лесно да се долови духът на времето. Става дума за разпознаването на скритите подмолни признаци за надигащите се решаващи събития, а не за шума и суматохата на повърхността. Вместо да се вкопчвате в руините, които са ни завещани от безвъзвратно отминалите дни, много по-добре е да се устремите към новата звезда, изгряваща на небосклона. Такъв е бил
Наполеон по времето, когато Жозеф Фуше е министър на полицията при Директорията, и следователно е прите- жавал всички права да се противопостави на възхода на
Наполеон.
Второ, да се отгатва посоката, в която духа вятърът, още не означава, че непременно трябва да
508

промените само за една нощ политическите си убеждения.
Всяко обещаващо победа политическо движение създава мощна опозиция и се изисква много мъдрост, за да се прецени коя страна е по-из- годна за целите на конкретната политическа личност. Необходим е талант за предугаждане на реакцията на обществото - както е сторил Жозеф Фуше след екзекутирането на Робеспиер.
По-добре да разчитате в подобни моменти на прогнозата, че рано или късно надигналата се вълна ще отмине и вие отново ще изплувате, невредим, със съхранени сили, способен за нови схватки с враговете. Едва тогава, при новите, много по-благоприятни обстоятелства, можете да потърсите своето място на политическата авансцена.
И накрая да припомним, че Фуше освен с вече описаните дарби е бил надарен със забележително търпение. Ако не се въоръжите с търпение, няма да сте способен да изчакате най-благоприятната обстановка за следващата фаза от вашия план и неминуемо ще се озовете в лагера на победените. Когато всичко наоколо било против Фуше, той не се опитал да се съпротивлява, не изпаднал в криза, не крещял и не чупел вази като
Наполеон например. Той само запазил своето прословуто ледено спокойствие, след което побързал да напусне временно сцената, сетне се заел ловко, безшумно и предпазливо да търси съмишленици и да се домогва до подкрепата на властниците, за да дочака деня, когато отново може да излезе на преден план в политическия елит. Когато се озовавал в отбранителна позиция, Жозеф
Фуше разигравал само една стратегия, която е била за момента единствената печеливша карта - изчаквал е да удари неговият час, защото знаел, че ако прояви достатъчно търпение, времето ще работи в негова полза.
Неговата забележителна кариера е ярък пример за ползата от усъвършенстването на изкуството на изчакването, но в същото време е необходимо да се притежава още едно умение - умението да се подбере най-подходящият миг за напускането на прикритието и за подаване на сигнала за атака.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: