КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ

вниманието на присъстващите. Едва тогава ще можете на спокойствие да си изплетете паяжината. Колкото па-силно бъдат хипнотизирани свидетелите и жертвите, толкова повече се увеличават вашите шансове за победа.
Най-удобният инструмент за внасяне на заблуда е вашето собствено лице.
Това изпитано средство винаги е подръка. Зад спокойната, самоуверена, нищо не изразяваща физиономия могат да бъдат замисляни дори и най-коварни кроежи, без никой от останалите да се усети какво им готвите. Това е мощно оръжие, което десетки бележити мъже са владеели до съвършенство. Например никой не е бил способен да отгатне изражението на лицето на президента Франклин Делано
Рузвелт. Барон Джеймс Ротшилд е използвал нееднократно метода за прикриване на истинските си мисли с нищо не подсказваща безизразна физиономия. Стендал пише за Талейран: „Вместо лице той имаше барометър“. Хенри Кисинджър е измъчвал опонентите си, като е изброявал с часове на масата за преговори третостепенни подробности с напълно монотонен глас и безизразен поглед, докато се стигне до основния, важния момент. Тогава тонът му внезапно ставал много по- твърд, в очите му бляскали решителни искри, докато присвитата му уста набързо изброявала списъка от най-съществените искания. Изненадани от резкия повраг в поведението му, опонентите му обикновено бързо капитулирали. Както веднъж ми обясни един опитен играч на покер: „Докато разиграва картите в ръката си, добрият играч не бива да си придава важност сякаш е знаменит актьор на сцената.
По-скоро би трябвало да се старае да не привлича вниманието, да не събужда подозренията на съперниците и да се потруди максимално да се концентрира.“
Параваните за заблуда на врага могат да бъдат най-разнообразни и затова могат да се репетират при различни нива на сложност и съвършенство. Един от най-печелившите варианти е благородният жест. Хората обичат да вярват, че благородните жестове са напълно искрени, породени единствено от добросърдечието на дарителя - тази илюзия е много ласкаеща и поради това много приятна и желана за всички без изключение. Затова рядко се забелязва, че зад един такъв мил жест може да се крие нещо съвсем друго.
Търговецът на картини Джоузеф Дювейн се сблъскал веднъж с един почти неразрешим проблем - милионерите, които досега така щедро му плащали за продаваните от него картини, внезапно ограничили посещенията си при него след повишаването на наследствените данъци. Единственият изход за търговеца било да пренасочи продажбите към Нацио- налната художествена галерия в столицата
Вашингтон - тази галерия била създадена през 1937 г. от мултимилионера Ендрю
Мелън с помощта на Джоузеф Дювейн. За изложбите и търговете, организирани от Дювейн, тази внушителна галерия подхождала великолепно - там картините не се облагали с данъци, имало предостатъчно помещения и се създа
62

вали условия за поддържане на по-високи цени за всички предмети на изкуството.
Освен това всички милионери можели да се облагодетелстват от славата, че се проявяват като щедри меценати на десетки художници и скулптори.
Друг изпитан метод за създаване на параван за прикриване на намеренията е редуването на шаблонни ходове, чието предназначение е да заблуди жертвата, че нищо лошо няма да се случи. Този прийом се основава на една важна психологична особеност, характерна за всяко очакване - нашето поведение се влияе силно от наличието на добре познати ситуации, за които ние с лекота си въобразяваме, че са напълно безвредни.
През 1878 г. аферистът Джей Гоулд създал компания, която започнала да конкурира телеграфната компания Уестърн Юниън. Директорите на Уестърн
Юниън решили да купят компанията на Гоулд и заделили за тази цел доста крупна сума, за да ликвидират досадния конкурент. След няколко месеца обаче Гоулд основал нова компания и отново започнал да конкурира Уестърн Юниън.
Историята се повторила още веднъж - конкурентите купили и тази компания на предприемчивия бизнесмен. Сега историята започнала отново - за трети път, само че този път Гоулд внезапно сменил стратегията си и предприел решителни стъпки за завладяването на контролния пакет акции на Уестърн Юниън. Едва сега станал ясен първоначалният замисъл на ловкия аферист - той просто искал да заграби компанията, но тъй като отначало не му достигали оборотни средства, решил да си ги набави за сметка на конкурентите си. След като му платили щедро първия път, те се успокоили, че той вече е извън играта и въобще не им хрумнало, че точно това преследвал - той искал да бъде „купен“ от тях, защото по този начин отслабвала тяхната финансова мощ. Този прийом винаги е много опасен - когато заблуждаваш опонентите си тъй ловко, че те започват да си въобразяват, че въз- намеряваш да сториш нещо, което е точно противоположното на истинските ти намерения.
Друга слабост на хората, която често се използва при залагането на психологически капани, е тяхната склонност да приемат привидното за реалност - особено ако става дума за нещо познато, което повечето от нас с готовност приемат за чиста монета. Този човешки недостатък позволява на ловките измамници от най-различен калибър безпрепятствено да заблуждават жертвите си, но само при условие, че изпилват безпогрешно декорите и всичко, свързано със сцената, на която ще се разиграе измамата. Триковете от тази категория всъщност са елементарни - вие трябва да се слеете с тези, които ви заобикалят. При това колкото по- добре се сливате с околните, толкова ще бъдете по-незабележим и не вдъхващ подозрения. Вече не е тайна, че по време на Студената война от петдесетте и шестдесетте години на XX век немалко служители от държавните учреждения във Великобритания са предавали държавни тайни на руснаците. Те са останали неоткрити с години, защото привидно са
63

внушавали доверие - всички са завършили прочути английски университети, заемали са почетни длъжности, пък и цялата шпионска мрежа е работила без засечки, при извънредно строги правила за предпазливост. Поуката от тази драматична история е: колкото по-благоприлична е вашата външност, толкова по- надеждно ще бъде вашето прикритие.
Запомнете основното правило: за да замаскирате успешно намеренията и за да не ви заподозре никой, от вас ще се изискват много търпение и жертви.
Възможно е дори да се подложите на унижения, само и само да подмамите жертвата в примката. Не се отчайвайте, ако ви се наложи да си надявате някаква маска - при повечето обстоятелства подобни маски никак не са приятни за носене, но нали целта оправдава средствата... В никакъв случай не забравяйте, че нищо не може така силно да въздейства върху хората във ваша полза, както благоприличието, самоувереността и почтеността, които се излъчват от вашата физиономия. Само така ще успеете да вдъхнете доверие на обектите, избрани от вас за предстоящата измама.
АСОЦИАЦИЯ
Овчата кожа - една овца никога няма да те измами, никога
няма да посегне на нещо чуждо. Овците винаги са били
глупави, хрисими и покорни. Затова всяка лисица може
безпрепятствено да се промъкне в курника при кокошките,
ако е навлякла овча кожа върху гърба си.
ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ
„Някога да сте чували за опитен пълководец, който да се готви да
нападне изненадващо вражеска крепост и преди атаката обявява
плановете си пред неприятеля? Прикривайте вашите намерения,
замаскирвайте старателно напредъка в осъществяването на
вашите замисли - и така чак до края на битката. Трябва да
спечелите победата още преди да е обявена войната. Най-разумно
е да подражавате на онези генерали, чиито планове стават
известни само на прегазените от тях територии, и то чак когато
е много късно за съпротива. “
НИНОН ДЬО ЛАНКЛО (1623-1706 г.)
64

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: