Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Луис Майер. „Е, не беше кой знае колко щедро...“ - уклончиво процедил Арлън. „Ще приемеш ли
| айето налетял на Сам Голдуин, който му предложил - съвсем не на място - да си опита къс- мета със залози за конни надбягвания. Вътре в бара Арлън зърнал Луис Б. Майер - стар негов познайник, който се заинтересувал от плановете на сценариста за близкото бъдеще. „Току-що говорих със Сам Голдуин...“ - започнал Арлън. „Колко ти предло- жи?“ - прекъснал го Луис Майер. „Е, не беше кой знае колко щедро...“ - уклончиво процедил Арлън. „Ще приемеш ли петнадесет хиляди долара за триседмичен контракт?" - запи- тал го Майер. „Да!“ - отвърнал Арлън, този път без никакво колеба- „АНЕКДОТИ“, КЛИФТЪН ФЕЙДИМЪН, 1985 г. публиката. Традицията изисквала кандидатите да се обърнат към населението с помпозна реч. Щом се появил пред множеството, Кориолан побързал да покаже белезите си от битките през предишните седемнадесет години, когато самоотвержено се сражавал за Рим. Повечето от присъстващите се трогнали до сълзи и не изслушали докрай речта му. Никой не се съмнявал в победата на покрития със слава кандидат. Но когато дошъл денят за изборите, Кориолан се появил насред форума заобиколен от всички сенатори и от най-видните градски патриции - надменните римски аристократи. Простолюдието било смутено от бляскавата гледка. И когато Кориолан отново заговорил, словата му този път прозвучали по съвсем различен начин - сега той славословел градския елит, без нито капка стеснение повтарял и преповтарял списъка на подвизите си, не криел увереността си в изборната победа, позволявал си недодялани шеги и невъздържани нападки срещу противниците си, надменно припомнял за богатата плячка, която донесъл в Рим. Този път тълпата го изслушала внимателно - досега никой не подозирал, че т. нар. прославен воин всъщност е най-обикновен самохвалко. Слухът за речта на Кориолан бързо обиколила Рим и хората се втурнали към изборните урни, ужасени от мисълта, че този самоуверен и нетърпящ възражения военен ще се добере до върховната градска власт. Огорченият от поражението Кориолан отново се върнал на бойното поле, злобно проклинайки тълпата, която не оправдала надеждите му. След няколко седмици в града пристигнала внушителна пратка жито. Сенатът бил готов да се заеме с разпределението на зърното, но в последния момент се появил Кориолан и веднага започнал да говори против идеята да се раздава зърното на бедняците. Подкрепили го неколцина от сенаторите и вече никой не бил сигурен за окончателното решение на Сената. Обаче Кориолан не се ограничил само с това - той настоявал въ- обще да се ликвидират демократичните права на римските граждани. Призовал да се изхвърлят от Сената представителите на простолюдието - трибуните - да се предаде цялата власт на патрициите. 68 След като се разчуло за тази последна реч на Кориолан, чашата на търпението преляла и възмутените римляни се втурнали към форума. Изпратили трибуните в Сената с искането Кориолан да се яви на форума пред множеството. Той обаче отказал да се подчини. В целия град избухнали бунтове и междуособици. Сенаторите, изплашени до смърт, накрая гласували въпреки волята си в полза на справедливото разпределение на зърното. Трибуните се успокоили, но хората на площада продъл- жавали да настояват Кориолан да се яви пред тях и да им се извини за наглостта си. Всички повтаряли в един глас, че ако се подчини на народната воля, ще го оставят да се върне на бойното поле. Този път Кориолан за последен път говорил пред римляните, които го изслушали сред застрашителна тишина. Започнал бавно, без ярост, но колкото повече говорел, толкова повече се увличал и ставал все по- дързък. И отново започнал да сипе обиди. Тонът му ставал все по-арогантен, изразът на лицето му все по- яростен. И колкото повече говорел, толкова повече дразнел слушателите си. Накрая те го прекъснали с гневни викове и го заставили да млъкне. Народните трибуни се събрали, разменили мнения и осъдили Кориолан на смърт, като заповядали на магистратите да го изведат на върха на Тарпейската скала и оттам да го тласнат в пропастта. Възбудената тълпа одобрила това решение с буйни викове. Но патрициите побързали да се намесят и присъдата била заменена с доживотно изгнание. Народът отпразнувал с празнично шествие вестта. Подобно възторжено празнуване не се помнело дотогава, дори и след отблъскването на най- застрашителната вражеска войска. ТЪЛКУВАНЕ Преди да се намеси в политическите игри, Кориолан се радвал на изключителна почит в Рим. Небивалите му подвизи в битките с нашествениците му създали почти легендарен образ, още повече че дотогава той рядко стъпвал в града и за него се разправяли доста преувеличени истории. Но се ока^ Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|