Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Не е ли по- мъдро да казваме за нещо, което не мо- жем да достигнем, че е незряло, от- колкото да си
| изтощила , отчаяна, че не може да стигне прекалено високия грозд, промърморила огорчено: „Хм, си- гурно никак не е сладко... Защо ли ми е потрябвало толкова кисело грозде! “ Не е ли по- мъдро да казваме за нещо, което не мо- жем да достигнем, че е незряло, от- колкото да си признаем горчивата истина, че е сладко, ала недостъпно? „БАСНИ“, ЛАФОНТЕН (ЖАН ДЬО ЛА ФОНТЕН) (1621- 1695 г.) герой - ограбвал влакове и раздавал парите на бедните, предприемал безумно дръзки рейдове и на всичкото отгоре намирал време да ухажва прелестните местни хубавици и да ги запленява с романтичните си подвизи. Подвизите му очаровали цяла Америка - на всички угрижени в сивото ежедневие чиновнички той напомнял за легендарна личност, изникнала като че ли от съвсем друга епоха, някаква кръстоска между Робин Худ и Дон Жуан. Но след няколко години жестоко преследване и кръ- вопролитни престрелки със силите на реда водачът на мексиканската революция Панчо Виля бил принуден да отстъпи пред многократно превъзхождащите го правителствени войски, предвождани от генерал Каранса. Разгроменият отряд на Виля се укрил в родните на Панчо глухи планински клисури в северния мексикански щат Чихуахуа. Накрая - може би заради все по-често спохождащите го пристъпи на отчаяние - Панчо Виля рязко променил тактиката си и започнал да напада северния съсед на Мексико - Съединените щати, като обвинявал американците или „грингос“ за всичките си не- успехи, защото според него мексиканското правителство отдавна щяло да бъде свалено, ако не получавало подкрепа от север. През март 1916 г. Панчо Виля напада град Къ- лъмбъс в щата Ню Мексико. Неговата банда не само че опустошила града, но дори избила седемнадесет американски войници и цивилни граждани. Президентът на САЩ Удроу Уилсън - който като хиляди американци досега се възхищавал от подвизите на дръзкия мексикански бунтовник - рязко променил отношението си към Панчо Виля и обявил, че бандитът заслужава най- сурово наказание. Съветниците на президента настоявали да бъдат изпратени войски в Мексико, за да заловят Панчо Виля. За една толкова могъща държава като Съединените щати било недопустима проява на слабост - упорито повтаряли те - да не накаже такова нагло предизвикателство, като въоръженото нахлуване през южната граница. Освен това - продължавали президентските съветници - повечето от американските граждани досега смятали президента Уилсън за непоправим пацифист, за противник на всякакво 518 насилие, но така повече не можело да продължава и крайно време било той да докаже, че е смел и мъжествен водач на Съединените щати, като прибегне до военна сила, за да защити границите на страната и да гарантира безопасността на нейните жители. Натискът, на който бил подложен президентът Уилсън, бил толкова силен, че за по-малко от един месец той получил разрешение от правителството на генерал Каранса за изпращането на десетхиляд- на армия със задачата да бъде заловена бандата на Панчо Виля. Цялата тази авантюра получила гръмкото название Наказателна експедиция - за военачалник бил избран смелият американски генерал Джон Пършинг, прославен с акциите срещу бунтовниците във Филипините и срещу индианските племена в югозападните щати. Никой не се съмнявал, че опитният генерал Пършинг лесно ще се справи с Панчо Виля. Наказателната експедиция се превърнала в сензацията на деня и десетки репортери от американските вестници потеглили заедно с войските, предвождани от генерал Пършинг. Тази кампания, пишели те в първите си репортажи, щяла да бъде изпитание за силата на Америка. Войниците били въоръжени с оръжие от най-новите образци, офицерите разполагали дори с полева радиовръзка, а във въздуха кръжели разузнавателни самолети. През първите месеци войските се разпръснали на малобройни отреди, за да пребродят по-бързо планините в Северно Мексико. Американците предложили петдесет хиляди долара награда за сведения, които биха разкрили къде се укриват бандата на Панчо Виля. Но мексиканците, макар и разочаровани от Панчо Виля, защото пак започнал разбойнически набези, отново го обявили за свой кумир, след като срещу него се изправила могъщата американска армия. Те се надпреварвали да отрупват офицерите на генерал Пършинг с фалшиви подвеждащи сведения - някой бил зърнал Панчо Виля в това село, друг пък разполагал с напълно противоположни сведения за посоката на движение на бунтовниците, аеропланите веднага отлитали в двете посоки, а пехотата се разделяла на две групи и Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|