Съдържание увод закон №1

ничен букет от
идеи.
„УПАДЪКЪТ НА СРЕД-
НОВЕКОВИЕТО“,
йо-
ХАН ХУИЗИНГА, 1928 г.
Имало някога
един мъж, чието
име било Сакамо-
тоя Хечигуан, който
живеел в Кийо- то.
Когато през десетия
месец от 1588 г.
император
Хайдейоши го по-
канил в Китано на
тържествената Ча-
но-ю
(чайна
це-
ремония), Хечигуан
поднесъл като дар
на императора го-
лям червен чадър с
диаметър
четири
метра, закрепен на
стълб с височина два
метра.
Около
периферията
на
чадъра висяла лента
от същата коприна
с ширина половин
метър,
така
че
слънчевите лъчи не
можели за заслепят
очите
на
този,
който се намирал
под чадъра. Този
подарък
така
зарадвал император
Хайдейоши, че той,
за да се отплати на
Сакамо-
тоя
Хечигуан
за
преживените мигове
на
наслада,
се
разпоредил да бъдат
опростени
полезна за нея асоциация, Диан дьо Поатие наредила да се започне цялостно преустройство на нейния замък в имението Анет. Зидарите съборили старата сграда и на нейното място издигнали внушителен храм с дорийски колони, проектиран изцяло като подражание на класическите римски храмове. По изричните указания на
Диан дьо Поатие майсторите каменоделци използвали за строежа само белия нормандски камък с характерните за него черни ивици - така навсякъде се повтаряли само нейните любими тонове. Над всички колони и арки, капите- ли и корнизи, врати и прозорци се виждали сплетените инициали на Диан и Анри. Останалите удобни за подобни украси места по фасадата и оградата били запазени за древните символи на богинята Диана - елени, лунни сърпове и ловни кучета. А вътре стените били скрити зад грамадни гоблени, изцяло с ловна тематика.
Нямали брой картините, миниатюрите, медальоните и рисунките по керамиката, посветени изключително на римската богиня. В градината се издигала внушителната статуя на Диана Ловджийката от прочутия скулптор
Гужон - сега тя се пази в Лувъра. За никого от посетителите не било загадка коя е дамата, позирала на скулптора.
От това, което видял в замъка Анет, Анри останал поразен и още по-пристрастно се заел да тръби наляво и надясно за образа на Диан дьо Поатие като римска богиня.
През 1548 г. именитата двойка се появила в Лион за поредния кралски празник и местните жители ги приветствали, като представили жива картина, изобразяваща сцена от ловните приключения на богинята
Диана. Един от най-та- лантливите поети на Франция
Пиер дьо Ронсар започнал да пише поема след поема в чест на божествената Диана. Така той внесъл сериозен принос в култа към тази богиня, който обхващал вече цялото кралство. Като че ли наистина Анри повярвал, че
Диан дьо Поатие го дарила с божествена аура, защото изцяло посветил на нея целия остатък от живота си. До самата си нелепа смърт през 1559 г. Анри II й останал верен - провъзгласил я за херцоги- ня, отрупал я с несметни богатства и не се уморил да показва едва ли не религиозното си преклонение пред своята първа и единствена метреса.
540

ТЪЛКУВАНЕ
дълговете на Хечи-
гуан към импера-
Диан дьо Поатие, която по рождение всъщност торската хазна. не притежавала знатен произход, успяла да постигне непостижимото - да очарова и омагьосва крал
„
ЧА
-
НО
-
Ю
,
ЯПОНСКА
-
Анри II в продължение на повече от двадесет годи-
ТА ЧАЙНА ЦЕРЕМОНИ
!
Когато той умрял, тя била прехвърлила шестде- ния“,
А
л.
САДЛЪР
,
сетте, но до последния ден от живота му страстта
1962 г.
на краля не затихвала, дори напротив - за изумление на всички придворни с всяка изминала година той я обичал все повече. Може би защото тя го познавала така добре, както никоя друга. Кралят не блестял с интелектуални способности, но за сметка на това обожавал празненствата и зрелищата - особено му допадали рицарските турнири, великолепните арабски коне, красивите елегантни дами. За самата Диан дьо Поатие увлечението на Анри по разкоша и великолепието било проява на детинщина, но тя не пропускала да се възползва от тази негова слабост при всяка удобна възможност.
От всички ходове на Диан дьо Поатие най-въздействащо се оказало отъждествяването й с римската богиня на лова Диана. С това много находчиво хрумване тя ловко пренесла играта от кралската спалня и бал- ната зала в двореца към царството на въображението, подсилвано от за- гадъчната символика на древната митология. Никак не е лесна задача една кралска метреса да се преобрази в олицетворение на целомъдрието и душевната чистота, ала по всичко личи, че през XVI век Диан дьо Поатие се е справила с това, което днес бихме нарекли примерно „божествено предизвикателство“. В противен случай, без подкрепата на богинята, Диан дьо Поатие щяла да бъде само една старееща метреса, тръпнеща от страх пред мисълта кога ще бъде прогонена от двора. Благодарение на символите и образите, взети на заем от римската митология, Диан дьо Поатие изглеждала като надарена с необяснима, едва ли не митична сила, предопределена от самите богове да царува в достолепно и недостижимо величие.
Вие също можете да използвате играта със символите и образите, за да поразявате въображението на заобикалящите ви личности така, както е сторила
Диан дьо Поатие със своите черно-бели тоалети, гербове и украси по интериора.
Един от най-масовите днешни примери са търговските марки и фирмените знаци.
Тази игра може да се продължава и задълбочава едва ли не до безкрайност - ако намерите някакъв символ от миналото, който най-точно да пасва на вашите цели или идеали, не е зле незабавно да го включите в арсенала от вашите любими средства. След което ще изглеждате по-величави дори от всичките римски богини, взети заедно.
541

„Слънцето със своя неотразим блясък затъмнява всички останали
звезди и други светила по небосвода така, както кралят засенчва
своите придворни, защото и той огрява всички около себе си с
несравнимото си сияние, защото и той като Слънцето стопля
всички палати, създава живот, носи радост и веселие и защото
никога не помръква неговият ореол. Именно затова избрах Слънце-
то като най-величествения небесен знак, достоен да символизира
величието на монарха.“
ЛУИ XIV, КРАЛЯ-СЛЪНЦЕ (1638-1715 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: