Съдържание увод закон №1

благовония,
разпръсквани от
многото кандила и
мангали, подредени
покрай двата борда
на ладията. Безчет
по-малки лодки съп-
ровождали като
почетен кортеж
кораба на владетел-
ката на Египет
откъм двата бряга
на реката, но имало
и други по-голе- ми
кораби, които
бързали към град
Tape.
Постепенно
тълпите се оттег-
лили от площада
пред градския пазар,
където Анто- ний
очаквал прис-
тигането на цари-
цата, настанен на
махагоново кресло,
което се полагало на
всеки римски
пълководец, върху
подиум, към който
никой простосмър-
тен не смеел да
приближи, защото
отвсякъде бил
заобиколен от рим-
ската стража. Ко-
гато плъзнала мъл-
вата, че Афродита
вече идва към брега,
за да разкрие на
Дионисий всички
наслади, които мо-
же да му обещае
Азия, Антоний из-
пратил пратеник с
вест до Клеопатра,
че за него ще бъде
чест да я покани на
трапезата си. Еги-
петската царица
обаче решила, че
След като попаднел на горния етаж, новодошлият трябвало да си избере от двете редици от чакащи хора - едната за кабинета на доктора, а другата за кабинета на жена му. Най-после, след мно- гочасово чакане, щастливецът бил допускан в кабинета на д-р Вайследер - възрастен мъж с посивели коси, с уморено лице и проникновен поглед. Лекарят нареждал на пациента да легне на кушетката и да разголи мястото, където били концентрирани оплакванията му, преглеждал го набързо и му заповядвал да стане и да се обърне към прозореца, но така, че болното място от тялото му да е подложено на прякото въздействие на лунните лъчи. Д-р Вайследер внимателно масажирал заболелия участък, мърморел нещо неразбираемо, хвърлял по няколко професионални погледа към луната, а накрая си прибирал хонорара и изпращал пациента по живо, по здраво. Междувременно в другия кабинет същото вършела жена му с пациентките - което все пак изглежда малко странно: как така луната успявала да огрява с еднаква интензивност двата кабинета.
Очевидно никой не си губел времето с подобни досадни подробности, защото дамите не се оплаквали, дори напротив - не се уморявали да възхваляват фрау
Вайследер, която очевидно притежавала същата вълшебна дарба като своя именит съпруг.
ТЪЛКУВАНЕ
Напълно е възможно д-р Вайследер нищо да не е разбирал от медицина, но е бил наясно с човешката природа. Отлично знаел, че болните не се нуждаят толкова от рационални обяснения и сложни латински диагнози, нито пък от внушителни демонстрации на последните постижения на медицинската наука, колкото от някакъв по-ефикасен метод, който незабавно да откликва на техните емоционални състояния. Дайте им всичко това и те сами ще довършат останалото - просто като си въобразят, че са се излекували с помощта на светлината, отразена от едно небесно светило. Никой не се усъмнил как е възможно това небесно светило, отдалечено от
Берлин на хиляди километри, да въздейства с та-
536

кава сила и точност върху определени пациенти, страдащи от различни болести. Нито пък си задавали въпроса, защо досега нито един образован медик или древен лечител не е споменавал никъде за подобно чудо.
Д-р Вайследер не се нуждаел от хапчета, от отвари или прахове, не му се налагало да изнася пространни беседи върху своето епохално откритие, нито му била необходима някаква сложна апаратура, с която да се усилва лунното въздействие. Ловкият шарлатанин прекрасно разбирал, че колкото по-прост изглежда неговият „метод“, толкова повече наивници ще се уловят на примамката. Ако бе монтирал допълнителни съоръжения - разбира се, не за да вършат някаква работа, а просто за да вдъхват повече респект и страхопочитание сред наивниците, - някой „по-умен“ би могъл да запо- дозре, че лунните лъчи не са достатъчно силни, за да стигнат чак до огнището на неговото заболяване. Затова, а и за ограничаването на началните разходи, в неговата
„лунна зала“ имало само една стълба - според думите на д-р Вайследер тази стълба водела едва ли не направо към небесните селения - десетина широки прозорци, и разбира се, целият този изключително скромен интериор бил обилно заливан от благодатните лунни лъчи. По-евтин и по-доходен номер надали е бил изобретяван в цялата многовековна история на измамите, чрез които малцина хитреци са забогатявали и се прославяли за сметка на простодушните и доверчиви хора.
Един полезен съвет: Колко дълъг ще се окаже вашият път към успеха - това в голяма степен ще зависи дали ще следвате отъпканите пътища, или ще предпочитате преките пътеки, наистина доста по-стръмни, но много по- къси. Щом сте решили да се издигнете на всяка цена, няма да ви се размине срещата с човешката завист, злоба и с перверзното желание на мнозина около вас да се противопоставят на всичките ви опити да ги привлечете за ваши съюзници. Едно от най-могъщите средства за скъ- сяване на пътя към върха са образите, понеже те са способни да влияят направо върху чувствата ни, върху сърцата ни, като ловко заобикалят нашите умове. След като заслепят зрението ни, образите пораждат толкова силно въздействащи асоциации,

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: