водач на Етиопия и в същото време отлъчвала от своето лоно завинаги Рас Гугса заради подпалване на гражданска война. Тези листовки успели да внесат истински смут сред войниците от армията на Гугса. Когато се
стигнало до решителната битка, повечето от обезкуражените войници се разбягали, пък и точно тогава дезертирали подкупените от Хайле Села- сие висши офицери и племенни вождове.
Битката приключила доста бързо. Само най-преданите приближени на Рас
Гугса продължавали да бранят своя водач. Всички начело със самия Гугса били избити до крак. Императрицата, сломена от гибелта на съпруга си, не могла да преживее тази съкрушителна вест и починала след няколко дни. Така на 30 април
1930 г. Хайле Селасие осъществил своята заветна мечта - вече никой не можел да му попречи да обнародва възвание към цялата нация, в която сам се обявявал за пожизнен ети- опски император.
ТЪЛКУВАНЕ
Хайле Селасие винаги мислел с няколко хода напред. Той много добре знаел, че ако остави Рас Гугса сам да определи времето и мястото, откъдето ще пламне бунтът срещу централната власт - под този доста общ термин Хайле Селасие
винаги разбирал силна власт, начело на която да стои самият той, без да е длъжен да я дели с когото и да било, - опасността ще е много по-голяма,
отколкото, ако
Гугса да действа според планираните от „централната власт“ ходове. Затова
Селасие ловко подтиквал лековерния Гугса да вдигне бунт - за целта Хайле
Селасие бил готов да използва всички възможни средства: преднамерено засягал мъжката чест на Гугса, като го подтиквал да се сражава с воините от северното племе азебу галас, въпреки че самият Гугса дотогава поддържал съвсем прилични отношения с тях. Като обмислял
всички възможни сценарии, Хайле Селасие подготвил старателно терена, така че въстанието начело с Гугса предварително било обречено на провал. Нещо повече, Хайле Селасие с един удар отстранил двата си най-опасни съперника - агресивните водачи на племето азебу галас и съпруга на императрицата Рас Гугса.
Това е пример, красноречиво илюстриращ квинтесенцията на този закон: когато
водите са спокойни и бистри, вашият опонент ще разполага с достатъчно време за подготовка и с пространство за маневриране, за да замисли и организира заговор срещу вас. И тъй като ще ви атакува ненадейно, всички предимства от изненадващия първи удар ще бъдат на негова страна, което до голяма степен ще му помогне и занапред да държи в ръцете си стратегическата инициатива. Затова сте длъжен „да размътите водата“, да принудите рибата да
излезе на повърхността, където много по-лесно ще я уловите в мрежата си, стига тя да е предварително приготвена за улова. Така ще откраднете инициативата от врага. Най-добре се постига тази изключително важна тактическа цел, като въз
568
действате на чувствата на противника - на
неговата гордост или суета, омраза или любов, - няма значение за какво точно ще се заловите, стига да ви свърши работа.
А след като водата стане много мътна, глупавата лакома риба непременно ще налапа стръвта. Колкото по-силно е
вбесен вашият противник, толкова по-зле ще се справя той със сложната обстановка и накрая ще се озове във въртопа, който сте му подготвили, за да се удави в него и никога повече да не може да изплува нагоре.
Сподели с приятели: