Съдържание увод закон №1

ЯМАТА НА ИГУ-
МЕНА РЮОГАКИ
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Кин-ю, военачалник
от втори ранг, имал
брат игумен, който
се наричал Рюогаки
и бил прочут с
лошия си нрав. Край
стената на
манастира на
Рюогаки растяла
невиждано едра
коприва - истинско
чудо, защото при-
личала повече на
дърво, отколкото на
храст. Никъде
другаде нямало та-
кова чудо - копри-
вата била толкова
висока, че хората от
околността я
наричали „коприва-
та на игумена Рю-
огаки“. „Това е обида
за нашата света
обител!“ - заявил
възмутеният игумен
и наредил
да
отсекат дървото.
Но останал дънерът
и хората започнали
да говорят за него
като за „дънера на
игумена Рюогаки“.
Рюогаки се вбесил
още повече и веднага
се разпоредил
дънерът да бъде
изтръгнат и зах-
върлен някъде по-
далеч от манастира.
Само че сега зейнала
внушителна яма,
която шегобийците
веднага
В края на двадесетте години на XX век Хайле
Селасие вече почти бил осъществил мечтата си - да подчини цяла Етиопия под своята власт, защото вярвал, че страната се нуждаела от силно и централизирано ръководство. Като регент на императрица Заудиту
(заварена дъщеря на последната етиоп- ска кралица) и като неин наследник на трона, на Хайле Селасие му се наложило да похаби десетина години в яростни схватки с непокорните вождове на най-войнствените етиопски племена. Но сега пред него оставало само едно препятствие към престола
- императрицата и нейният съпруг Рас Гугса. Хайле
Селасие много отдавна не хранел илюзии за отношението на царствената двойка към него - Заудиту и Гугса го ненавиждали и копнеели за деня, в който ще могат да се освободят от опеката му. Затова Хайле Селасие - най- мъдрият от всички етиопски държавници - при първия удобен повод побързал да отпрати далеч на север своенравния Гуг- са. Съпругът на императрицата бил удостоен с почетната титла губернатор на размирната северна провинция Бегемедер, което обаче го заставяло да напусне столицата, където императрицата останала сама да се справя с новите интриги на неуморимия Селасие.
Следващите години преминали в мир, защото Гугса бил изпълнен с решимост да докаже уменията си на върховен администратор, лоялен към централната власт.
Но Хайле Селасие не му вярвал, защото неговите шпиони непрекъснато му напомняли за заговорите, които замисляли императрицата и Гугса - царствената двойка не можела да се примири със съперничеството на техния енергичен и властен роднина и с нетърпение очаквали деня на разплатата. Но годините отминавали и въпреки че
Гугса не предприемал нищо, Хайле Селасие знаел какво е необходимо да се предприеме - той бил длъжен да предизвика Гугса да се раздвижи, да се обяви против него и така да издаде намеренията си. Трябвало само да измисли повод, за да го предизвика, при това преди Гугса да е напълно готов за съпротива.
566

От няколко години северното племе азебу га- лас непрекъснато се бунтувало срещу централната власт. Воините от племето систематично нападали и плячкосвали съседните селища. Никой от тях не плащал данъците, дължими на централната власт.
Хайле Селасие обаче не предприемал никакви нака- зателни мерки срещу тях, дори ги оставил да се ук- репят в северните райони на вечно размирната страна. Накрая през 1929 г. той заповядал на Рас Гугса да поведе арми- ята срещу бунтовниците от Севера. Привидно Гугса се подчинил, но бил много засегнат, защото никога дотогава не бил влизал в конфликт с пле- мето азебу галас и тази заповед - каквато се отдава обикновено на прос- тите сержанти - жестоко накърнявала честта му. В момента пред него нямало друг изход, освен да се нагърби с опасната мисия за спасяването на нацията. Но не се примирил нито за миг с амбициите на Хайле Села- сие, затова първата му задача, щом се озовал сред войската, била да пус- не слуха, че Хайле Селасие замислял да ликвидира местната християнс- ка църква (която се числи към православието, макар че се отличава с ня- кои особености от църквите в източноевропейските страни), защото пла- нирал да поиска от папата в Рим да присъедини Етиопия към католициз- ма и накрая да превърне страната в италианска колония. Надигнали се гневни викове с искания да бъдат сурово наказани виновниците за тази измяна. Гугса побързал да се възползва от благоприятния за него развой на събитията и се заел да сплотява под своето командване непокорните северни племена. През март 1930 г. огромна за мащабите на Етиопия ар- мия от 35 000 щика начело с Гугса поела на дълъг поход, чиято крайна цел, разбира се, съвсем не се оказала земята, населявана от непокорното племе азебу галас, а разположената доста по-надалеч в южна посока
Адис Абеба. Рас Гугса разчитал на внушителното си превъзходство в жи- ва сила и нито за миг не се усъмнил, че този път ще си разчисти оконча- телно сметките с омразния Хайле Селасие. Преди да потегли на смър- тен бой, Гугса обявил свещена война и се заклел пред своите привърже- ници, че ще върне Етиопия в лоното на истинското християнство.
Той въобше не подозирал за коварния капан, заложен от далеч по- проницателния Хайле Селасие. Много преди Гугса да се отправи на север срещу племето азебу галас, Селасие си осигурил подкрепата на ети- опската църква. И преди да пламне всеобщо въстание срещу него, той успял да подкупи неколцина от най-важните съюзници на Гугса, които по-късно наистина изменили на своя водач в най-решителното сражение. Веднага щом въстаническата армия поела на юг, в небето се появили ае- роплани, разпръскващи позиви, в които се апелирало да не се вярва на подстрекателствата на Гугса, понеже върховната етиопска църква въоб- ще нямала намерение да оттегля подкрепата си от Хайле Селасие. Църквата дори признавала изрично Хайле Селасие за истински християнски

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: