Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| сам да си стрива чая, докато заседавал в сградата на съда. Нцкой не можел да си обясни тази стран- ност на съдията, но той имал сериозни основания за това. Веднъж той се опитал да научи какво мислят хората за него. Обърнал се към своя стар приятел Еи- ки, търговец на чай, който също като Шигемуне обожавал чайните церемонии. „Хората говорят, че много лесно се дразниш по най- дребни поводи - споделил с него Еи- ки, - особено ако някой от подсъди- мите се опитва да скрие част от ис- тината. Веднага започваш да ги хо- каш невъздържано, затова никой вече не смее да ти възложи съдебно дело, още повече че с твоите викове ти не помагаш исти- срещу законодателите, протакащи важни закони и решения, а накрая отново се върнал на темата, която очевидно най-много го тревожела - подлите министри, които минирали грандиозните задачи, пред които била изправена империята. Докато Наполеон сипел гневните си закани, Талейран останал неподвижен, облегнат на лавицата над камината, с напълно спокоен и самоуверен вид както винаги. Наполеон се обърнал към своя външен министър и продължил с още по-заплашите- лен тон: „За тези министри смятам, че имам право да ги обвиня в държавна измяна, започнала още в мига, когато са поставили под съмнение непобеди- мостта на империята!“ При зловещата дума „държавна измяна“ императорът очаквал външният министър да настръхне или поне да трепне. Талейран обаче само продължавал да се усмихва неопределено, външно спокоен, дори с леко отегчен вид. Смирените физиономии на Талейран и Фуше още повече вбесили Наполеон и той закрещял още по- припряно и невъздържано. Сред министрите имало абсолютни негодници, продължавал разпалено той, които с нетърпение очаквали смъртта му, и пристъпил още една крачка към Талейран, който го гледал с немигащите си нищо неизразяващи очи. Накрая Наполеон не издържал на втренчения поглед на своя пръв дипломат и яростта му избухнала като вулкан: „Вие сте подлец! - креснал той в лицето му. - Никога в нищо не сте вярвал. За вас няма нищо свято! Готов сте да продадете дори майка си! Аз ви отрупах с почести и богатство, но явно нищо няма ви спре, ако искате да ме нараните.“ Останалите министри се спогледали с недоумение - никога досега не били виждали безстрашния генерал Бонапарт, всемогъщия император Наполеон I толкова разстроен и безпомощен. „Заслужавате да ви смачкам като тази чаша - тропнал с крак Наполеон и захвърлил в камината скъпата кристална чаша за шампанско. - Притежавам достатъчно власт, за да го сторя, но ви презирам толкова много, че нямам никакво намерение повече да си губя времето с вас. Дали пък да не ви обеся пред вратите на Тюйлери? Хм, и това може да се случи в някой прекрасен ден... - Задъхан, с по- 562 червеняло като при пристъп лице, с искрящи от ярост очи, императорът като че ли вече не можел да се спре да сипе обида след обида: „Всъщност какво си въобразявате, маркиз Талейран? Нима не знаете, че не сте нищо повече от едно лайно, обвито в най-лъскавата коприна? Ами какво ще ми кажете за жена си? Да не би да сте забравили, че сам ми признахте, че Сан Карлос е бил неин любов- ник?“ „Може и да е така, сир, обаче не вярвам тази клюка да засяга славата на Ваше Величество, нито пък моята“ - спокойно парирал удара Талейран, напълно владеещ се, въпреки че тонът му внезапно станал ледено студен. Наполеон продължавал да сипе обиди, но се отдръпнал от камината. Талейран се възползвал от паузата, за да прекоси бавно залата с характерното си накуцване. Когато един от слугите му подал палтото, Талейран на излизане се обърнал към другите министри (които вече не се надявали да го видят отново) с хладната забележка: „Колко жалко, че един толкова велик човек е тъй зле възпитан...“ Но въпреки гнева си Наполеон не заповядал да арестуват външния министър. Вероятно е решил само да го освободи от всичките му задължения и да му забрани достъп до императорския двор, като си въобразявал, че унижението, на което го подложил, представлявало достатъчно наказание. Но въобще не се замислил, че вестта за невъздържаното му избухване ще се разпространи светкавично из цял Париж - всички коментирали възбудено как императорът напълно изгубил контрол и как Талейран го засрамил с достойното си хладнокръвно поведение. Сякаш се обърнала нова страница в историята на империята - за пръв път смаяните французи виждали техния герой да губи хладнокръвие пред поредната опасност. Сред пищните зали на двореца пропълзял полъх на тревожно предчувствие за предстояща катастрофа. Или както по-късно Талейран майсторски обобщил ситуацията само с една фраза: „Това може би е началото на края.“ ТЪЛКУВАНЕ Това може би наистина е било началото на Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|