Съдържание увод закон №1

златото. Един ден
върху стареца се
нахвърлил огромен
тигър. Настигнал го
само с три скока и го
грабнал с
грамадните си зъби.
Синът на дър- варя,
като видял в каква
беда изпаднал баща
му, се опитал да му
помогне. Носел дълъг
прът и остър кин-
жал и скоро нас-
тигнал тигъра,
който не можел да
бяга много бързо,
понеже мъкнел зло-
честия старец със
себе си. Така синът
успял да халоса
тигъра с пръта по
главата и спасил
баща си - за щастие
дърварят не бил
пострадал много,
защото тигърът го
захапал за дрехите.
Когато старецът се
съвзел и видял
пребледнелия си син
надвесен над него, а
настрани лежал
раненият тигър,
веднага се развикал:
„Да не си посмял да
намушкаш тигъра с
кинжала! Ще му
повредиш кожата!
Ако кожата му ос-
тане непокътната,
ще вземем много
пари за нея... Убий
го, но не засягай
кожата му!" Дока-
то синът слушал
вили, понеже решили да продължат без него все надолу по течението на реката към заветната цел.
Дъждовете не секвали и накрая войниците от отряда на Гонсалво Писаро окончателно забравили за бленуваното Елдорадо - не искали вече нищо друго, освен да се върнат в Кито. Най-после през август 1542 г. от внушителната експедиция, която в началото наброявала хиляди мъже, сега малко повече от стотина окаяни нещастници се добрали в Кито. На губернатора на Кито му се струвало, че тези призраци са изскочили от самия ад
- покрити с белези и струпеи, олюляващи се, повечето накуцващи, едва загърнати в неописуеми дрипи, с неузна- ваем вид, изнемощели и страхотно отслабнали. В продължение на година и половина те изминали пеша сред безмилостните джунгли кошмарно дълъг и тежък маршрут под формата на гигантска дъга с около две хиляди мили обща дължина. От огромните разходи, пропилени за тази грандиозна експедиция, нямало никаква полза - не съществувала и следа от легендарното Елдорадо, нито от индианското злато, което като че ли потънало вдън земя след един замах с магическа пръчка на зъл вълшебник.
ТЪЛКУВАНЕ
Но дори и провалът на мисията на Гонсалво Писаро не успял да изплаши испанските авантюристи. След 1542 г. били организирани още няколко експедиции, посветени на търсенето на прокълнатото Елдорадо. И след тях както след войниците на Гонсалво Писаро оставали само опожарени индиански селища, осеяни с трупове на местни жители, подлагани преди смъртта си на нечовешки мъ- чения, за да издадат къде са скрили златото техните жреци и вождове. Невъзможно е да бъдат изчислени финансовите загуби от тази грандоманска експедиция, но въпреки безплодните опити примамливият блясък на мечтата за
Елдорадо още задълго не помръкнал.
Трескавото търсене на Елдорадо не само че коствало милиони жертви - при това не само индианци, но и немалко испанци - но то спомогнало до голяма степен за началото на рухването на могъ-
582

ществото на испанската империя. Златото обсебило трайно умовете на милиони испанци. Все пак конквистадорите, след упорити опити прехвърлили в Испания внушителни количества злато, добито от другите задморски провинции в Новия континент, което обаче веднага било влагано в нови и нови проекти за намирането на Елдорадо, вместо да бъде похарчено за земеделие или за други по-перспек- тивни дейности. Хиляди младежи изоставяли бащините домове и испанските градове бързо опустявали. Селата тънели в разруха, армията не можела да попълни необходимите бройки от новобранци за войните в Европа.
Към края на XVII век населението на страната намаляло почти наполовина - само жителите на Мадрид от 400 000 в началото на XVI останали около 150 000 в края на XVII век. Испания затънала в многовековен упадък, от който никога не се възстановила.
Властта обича единствено онези, които са способни на изумителна самодисциплина. Мисълта за бързо и лесно забогатяване може да размъти и даже да помрачи окончателно разсъдъка дори на най- здравомислещите натури. Тези, на които съдбата наистина им се е усмихнала и някак си са се изхит- рили да натрупат тежко имане за броени месеци, винаги ще ламтят за още и още. Така, както винаги се налага да се заплаща скъпо и прескъпо за всяко безплатно угощение, така и парите, щедро изсипа- ни от съдбата в скута ни, рано или късно ни костват огромни усилия.
В своята заблуда алчните хора са способни да пренебрегнат всичко, от което в действителност ще зависи властта, към която те се стремят - самодисциплината, добронамереното отношение на заобикалящите ги хора и така нататък. Важно е да разберете следното: с едно- единствено изключение - неумолимата смърт - нито една промяна в нашето благосъстояние не може да настъпи бързо. Набързо натрупаните богатства рядко се оказват дълготрайни, защото нямат солидна основа. Затова никога не бива да позволявате на парите да ви подмамят да напуснете крепостта на вашите от години утвърдени житейски принципи. По-разумно е да се стремите само към повече власт - тогава парите сами

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: