Съдържание увод закон №1
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА Властта до голяма степен е игра на условности. Когато говорите по- малко, отколкото е необходимо, вие неминуемо ще изглеждате по-вну- шителен и по- властен, отколкото сте всъщност. Вашето упорито мълчание ще накара околните да се чувстват неудобно. Хората са особени създания - за тях е от особено значение да разберат и да си обяснят всичко, което става наоколо. Или поне да си въобразяват, че разбират и че могат да измислят обяснение за всяко явление в окръжаващия ги свят. Особено са зажаднели да узнаят мислите ви. Ако зорко контролирате всичко, което им разкривате, те няма да успеят да отгатнат вашите намерения или преценки. Ако се ограничавате само с лаконични отговори и запазвате мълчание през останалото време, те ще се изнервят, ще започнат да пристъпват от крак на крак, ще си позволят допълнителни коментари. С една дума, ще започнат, макар и неволно, да се издават, а така вие ще се сдобиете с безценни сведения за слабите им места. Срещата ще приключи за тях с усещането, че са били изиграни. Когато се приберат по домовете си, първата им грижа ще е да се замислят напрегнато върху малкото думи, които са успели да изкопчат от вас. Това допълнително внимание, посветено на вашите слова, само ще увеличи влиянието ви в общество- то. Да се говори по-малко от необходимото е златно правило не само за крале и държавници. В повечето области от живота вие ще бъдете толкова по-уважаван и ценен, колкото по-малко бърборите и колкото по-за- гадъчен и задълбочен изглеждате на съвременниците си. Като млад и начинаещ художник Анди Уорхол наивно вярвал, че колкото повече споделя с почитателите си и с журналистите, толкова по-доволни ще останат те. Но за негова огромна изненада всички се настроили срещу него, престанали да се съобразяват с преценките му, не изпълнявали молбите му. Накрая огорченият творец не издържал и споделил с един приятел: „Научих, се да постигам повече, като мълча, вместо да приказвам.“ По-късно Анди Уорхол използвал тази стратегия с голям успех. Неговите интервюта все повече заприличвали на опит за диалог с древногръцки оракул. Мълвял само нещо неясно и двусмислено, а интервюиращият се въртял на пети около него, измъчван от неуспешните си опити да проумее какво всъщност иска да му намекне прочутият творец. Уорхол рядко си позволявал да удостоява събеседниците с проникновени авторски коментари за това, което искал да внуши чрез творчеството си. Оставял грижите по многословните интерпретации на другите. Веднъж споменал, че научил този похват от майстора на енигматичните изказвания Марсел Дюшан - друг художник на XX век, който доста рано осъзнал, че колкото по-малко споделя творецът, толкова по-разпалено спо 73 рят критиците и ценителите за някоя творба. От което стойността на творбата само се покачвала. Като се говори по-малко от обичайното, неволно се внушава у околните представа за власт и могъщество. Освен това, колкото по-малко споделяте, толкова се намалява рискът да изтърсите нещо глупаво, дори опасно за живота ви. През 1825 г. новият руски император Николай I се качил на престола. Веднага избухнал метеж начело с либерално настроените дворяни, жадуващи за модернизирането на страната, която в ин- дустриално отношение сериозно изоставала от Европа, но най-зле било положението с правата на нейните граждани. След бруталното потушаване на бунта (известен като въстанието на декабристите) Николай I заповядал на обесят един от водачите на недоволните - Кондратий Риле- ев (на руски език Рьшеев). В деня, определен за неговата екзекуция, Риле- ев гордо се изправил под бесилката, с примка около шията. Подът се разтворил под нозете му, обаче декабристът оживял, понеже въжето се скъсало. По онова време са вярвали, че това е знак, пратен от провидението, и обикновено са подарявали живота на спасения от неминуема смърт. Рилеев, след като се окопитил от шока и се изправил на крака, се провикнал към смаяните зрители: „Виждате ли, в царска Русия нищо не се прави като хората. Дори едно въже за бесене не могат да изплетат!“ Задъхан вестоносец незабавно отнесъл неочакваната новина в Зимния дворец. Раздразнен от нежелания обрат на събитията, Николай I все пак се колебаел дали да не спази традицията и да пощади живота на осъдения. Запитал вестоносеца: „Каза ли той нещо след този знак Божи?“ „Ваше величество, той заяви, че в Русия дори въжета за бесене не могат да плетат...“ „Е, тогава не ни остава нищо друго, освен да докажем противното!“, сърдито промърморил царят. На следващия ден Рилеев отново бил качен на бесилката, но този път въжето издържало тежестта му. Научете добре този полезен урок: след като изговорите една дума, нищо не може да я върне обратно. (Казана дума - хвърлен камък!) Внимавайте много какво говорите, обмисляйте всяка своя фраза. Бъдете особено предпазливи със сарказмите - моментната радост, която ще ви достави някоя по-злостна шега, после може да ви коства много, много скъпо. АСОЦИАЦИЯ Припомнете си делфийския оракул. Когато посетителите търсели съвет от него, той си позволявал само няколко загадъчни словосъчетания, които обаче все пак изглеждали много дълбокомислени и важни. Никой никога не посмял да се опълчи срещу предсказанията на оракула - те изглеждали по- силни от живота и от смъртта. 74 ЕДНО АВТОРИТЕТНО МНЕНИЕ „Никога не започвайте да мърдате дори устните си и зъбите си, ако не сте уверени, че те се подчиняват напълно на вашата воля. Колкото по-дълго успеете да запазите хладнокръвие, толкова по- скоро другите ще изгубят самоконтрол и ще започнат да говорят. И така ще разберете техните намерения. Ако един владетел не е дос- татъчно загадъчен, неговите подчинени (министри, придворни и прочие) ще съумеят да му се наложат." ХАН ФЕЙ-ДЗЪ, КИТАЙСКИ МЪДРЕЦ, III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|