Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- ЖИВОТА НА ЛУИ XIV ОТ ЛУИ БЕРТ- РАНО, 1928 г. „Дръзките слова често причиняват повече зло отколкото
| редки моменти на общуване с подчине- ните си кралят не преставал да се придържа към навика си да говори кратко и неясно, като древен оракул. “ прими висконти, ЦИТИРАН в ОПИСАНИЕТО НА ЖИВОТА НА ЛУИ XIV ОТ ЛУИ БЕРТ- РАНО, 1928 г. „Дръзките слова често причиняват повече зло отколкото спомените за всички злодеяния, извършени от същата личност... Последният херцог Есекс* си позволи да заяви пред Нейно величество, че заповедите й били no- усукани дори от корсета й. Не е чудно, че той бе принуден да плати за това с главата си - не толкова заради непокорните си действия, колкото заради безумно дръзките си думи.“ СЪР олтър РЕЙЛИ (1554- 1618 г.) * Робърт Деверо, II херцог на Есекс, заедно с бляскавия Робърт или Робин Дъдли (граф Лейчестър), авантюриста УолтърРейли и пирата адмирал Френсис Дрейк са сред най-прочутите от многобройните фаворити на кралица Елизабет I. Въпреки шеметния си първоначален възход накрая херцог Есекс завършва на ешафода. (Бел. прев.) 71 кова старателно обмисляното предложение. Чак след няколко седмици те се запознали с решението му, когато той им връчил кралския указ, без въобще да си прави труда да се консултира с тях. ТЪЛКУВАНЕ Луи XIV бил прочут с пестеливия си начин на изразяване. Най-забе- лежителната фраза, останала след него, била: „L’etat, c’est moi!“ („Държавата, това съм аз!“). Прословутият му израз „Ще видим...“ бил още една от лаконичните му реакции, към които той имал обичая да прибягва независимо от останалите обстоятелства. Луи обаче невинаги действал по този начин - като млад той се отличавал с дългите разговори, с които благоволявал да удостои своите приближени, и дори се опивал от красноречието си. По-късно се ориентирал към противоположната тактика - гробно мълчание по време на аудиенциите, с което много бързо изкарвал приближените си от равновесие. Защото никой не можел да разбере какво точно е неговото мнение, още повече че не можел да предвижда как ще реагира кралят при различните ситуации. Никой никога не се осмелил да се опита да го измами, като му докладва именно това, което кралят желаел да чуе - по простата причина, че никой не бил наясно какви са скритите предпочитания на монарха. Придворните рапортували чинно пред смълчания Луи и в желанието да му угодят се престаравали дотолкова, че той, без никакво усилие от негова страна, научавал много - по-късно използвал умело тази информация, за да постига целите си. Към края на дългото си царуване мълчанието на Луи ставало все по- непоносимо за всички в кралския двор. Всъщност именно на това негово качество до известна степен се крепяла легендарната му власт над обитателите на Версай. Не случайно Сен-Симон отбелязва: „Никой не е умеел по-добре от него да цени всяка своя дума, всеки свой жест, дори и най-дребните. Краля-Слънце е знаел как да си придава важност, защото не е имал равен в изкуството да подчертава дистанцията между кралската особа и всички останали, благодарение на пословичната му склонност да пести думите си.“ „За един министър винаги е било много по-опасно да изрече нещо глупаво, отколкото да го извърши.“ КАРДИНАЛ ДЬО РЕЦ (1613-1679 г.) 72 |