Съдържание увод закон №1
ЧЕТВЪРТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ЧЕТВЪРТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА През 1538 г. - когато умира майка му Елена - осемгодишният бъдещ руски цар Иван IV Грозни остава пълен сирак. През следващите пет години той наблюдава безпомощно как болярите тероризират изтерзаната страна. Понякога, за да се позабавляват и да подразнят младия Иван, те го тръшвали на трона, нахлузвали му короната и тиквали скиптъра в ръката му. Краката на момчето висели от високия трон, без да достигат до пода. Болярите се превивали от смях и го грабвали на ръце, за да го подмятат във въздуха и да го накарат да се почувства напълно безпомощен в сравнение с тях. Но когато станал на тринадесет години, Иван безстрашно заповядал да убият предводителя на болярите и така се закрепил на трона. През следващите десетилетия обаче той бил прйнуден да води нескончаеми и яростни битки с непокорните боляри, които упорито отказвали да се подчиняват на неговата воля. През 1575 г. неговите усилия да промени Русия и да разгроми враговете си го изтощили окончателно. Междувременно поданиците му се оплаквали горчиво от безкрайните войни, които царят бил принуден да води на изток и на запад, на север и на юг, за да опази и за да разшири владенията си. Дори министрите започнали да се питат озадачено какво цели всъщност царят с последните си ходове. Накрая се стигнало дотам, че Иван повече не можел да издържа на не- човешкото напрежение. Припомнил си една от най-решителните си постъпки от недалечното минало - през 1564 г. той също се оттеглил временно от трона, за да подтикне поданиците си да го молят коленопрек- лонно отново да поеме властта. Сега обаче царят решил да рискува още повече и обявил, че ще абдикира отново, само че този път завинаги. На опразнения от него трон Иван наредил да поставят един от най- добрите военачалници в тогавашната руска войска Симеон Бекбулато- вич. Но веднага избухнал първият скандал - този Симеон съвсем наскоро бил приел християнството, понеже по произход бил татарин. Коронясването на един татарин като цар на Русия било възприето от всички руснаците като смъртна обида, понеже руснаците винаги са презирали татарите като по-нисши от тях, още повече че били неверници. Обаче Иван заповядал всички руснаци, в това число и болярите, да се подчиняват на новия владетел. И докато Симеон обитавал кремълския дворец, 670 самият Иван живеел уединено в скромна къща в предградията на Москва. Само понякога се появявал в двореца, покланял се пред трона и пред новия цар, после сядал сред болярите и смирено молел Симеон да му помогне, за да си набави средства* за съществуване. С течение на времето станало ясно, че този странен Симеон всъщност представлявал своеобразен двойник на цар Иван. Обличал се като Иван, опитвал се да царува също като Иван, обаче не притежавал реална власт, понеже никой не искал да му се подчинява. По-старите боляри в двора, които още помнели как някога са се гаврели с малкия Иван, като го настанявали на трона, ясно схващали връзката със сегашната сцена - навремето те заставяли съвсем младия Иван да се чувства като жалък и слаб претендент за престола, затова сега той разигравал аналогич- на сцена, като по своя воля поставил още по-слаб претендент на трона. В течение на две дълги и мъчителни години Иван държал на престола своя огледален двойник Симеон, въпреки недоволството на руснаците от всички съсловия. С този на пръв поглед трудно обясним ход той сякаш заявявал в лицето на всички свои поданици - с вашето неподчинение и своенравие вие ме превърнахте в цар без никаква власт зад гърба ми, затова сега съм решил да ви го върна стократно, при това със същата монета. Никога не ме почитахте по достойнство, затова сега аз ще сторя същото с вас и ще превърна Русия в посмешище на целия свят. През 1577 г. в името на руския народ болярите отново помолили Иван да се върне на трона и чак тогава той склонил да изпълни горещите им молби. Останал на престола до смъртта си през 1584 г. След като Симеон напуснал Кремъл, веднага пресекнали заговорите, оплакванията и слуховете. ТЪЛКУВАНЕ През 1564 г. под заплахата от абдикация Иван се сдобил с абсолют- на власт над непокорните си поданици. Царската власт обаче постепенно отслабвала, защото всички по-влиятелни личности в царството - болярите, църковните водачи и дори самите царски министри - искали все повече права за себе си. Войните много изтощили страната, нараснали вътрешните междуособици, като опитите на царя да внесе ред и законност били посрещани с недоверие. Русия заприличала на класна стая, пълна с кресливи хлапета, които никой не можел да усмири, защото учениците се хилели предизвикателно в лицето на своя учител. Ако Иван Грозни беше избрал стратегията да настоява да бъде зачитан като цар, съпротивата срещу него щеше да нарасне още повече. Затова решил да им даде ценен урок, който да запомнят задълго, като се оттегли от трона и се примири с ролята на най- обикновен поданик. Симеон Бекбулато- вич бил именно такъв огледален образ, който царят се принудил да използва, за да постигне тази цел. 671 След двете години, през които тронът станал обект на безчет подигравки и дори на обидно пренебрежение, руснаците получили добър урок. Те отново си искали техния истински цар, като му се заклели, че ще тачат неговото достойнство и няма да се противопоставят на заповедите му. През остатъка от неговото царуване Русия и Иван Грозни живеели в разбирателство. Трябва да усвоите един основен принцип: човек се базира в поведението си най-вече на собствените си преживявания. Когато започнете да се оплаквате от всеобщо незачитане, хората ще си придават вид, че ви разбират, но всъщност няма да ви обръщат внимание или даже ще станат още по-агресивни. Целта на всяка власт винаги е да намалява съпротивата на подчинените или поданиците спрямо този, който притежава властта. Именно за постигането на тази много трудна цел се налага да се прибягва до всевъзможни трикове. Един от тях е от време на време да давате по някой ценен урок на своите поданици. Вместо да си губите времето в опити да убеждавате опонентите си, по-добре се опитайте да изградите огледален образ на тяхното поведение. След това оставете само две възможности за избор на вашите опоненти: те или въобще няма да ви обърнат внимание, или ще се замислят върху собственото си поведение. Дори и да ви игнорират напълно, вие все пак ще останете с утехата, че сте засели в техните мозъци семената на съмненията и че все някога нещо може да покълне. Когато имитирате тяхното поведение в рамките на вашата огледална стратегия, не се страхувайте да прибягвате до гротеската, карикатурата и преувеличенията, както е постъпил Иван Грозни с онзи татарин на руския престол. Това ще бъде само щипката сол към супата, която само ще помогне на хората да разберат вашите намерения и дори да видят колко са комични техните постъпки. Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|