ТРЕТИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА

тял в захлас приключенски романи, копнеел да поведе армиите си в бой, притежавал възвишени идеали и страстно копнеел за слава. Кралският двор обаче въобще не поощрявал подобни фантазии и не вдъхновявал полета на младежкото му въображение - това бил банален и повърхностен свят, който го отегчавал до смърт.
Мария Манчини се досещала, че ключът към сърцето на Луи ще се окаже огледалното отражение на неговите фантазии, което да задоволява младежките му пориви за слава и романтика. За да бъде достойна за своя избраник, девойката се потопила в царството на романтичните поеми и легенди, пиеси и романи, за които знаела, че са любимото четиво на младия крал. Когато започнал да разговаря по- продължително с нея, Луи останал удивен от вдъхновението, с което тя говорела точно за това, което него най-много го привличало - не за последната парижка мо- да или за най-свежите светски клюки, а за обречена, но романтична любов до гроб, за огнени страсти и чутовни подвизи, на каквито били способни само някогашните рицари, за благородството и величието на отдавна измрели крале и епични герои.
Мария умело подхранвала копнежа му за слава, мечтата му да се изяви като достоен крал, като истински император на Запада.
Докато младият крал - когото доста по-късно започнали да наричат Краля-
Слънце - отделял все по-голям дял от времето си, за да прави компания на Мария
Манчини, за всички станало ясно, че младежът искрено се влюбил в нея - в най- незначителната млада дама в целия кралски двор. За ужас на майка й и сестрите й, той въобще нямал намерение да крие симпатиите си към Мария. Дори я взел със себе си на един поход с кралската войска и проявил необикновено старание и загриженост, докато търсел безопасно убежище за нея, от което тя все пак да може да следи развоя на сражението в долината. Но нищо не изумило така дворцовите среди както слухът, че Луи вече й обещал да се ожени за нея и да я направи своя кралица.
Само че явно бил забравил за амбициозните планове на своя пръв министър.
Кардинал Мазарини никога не би позволил на краля да се ожени за девойка от скромен произход, (независимо от това, че в случая ставало дума за неговата племенница), защото не би могла да донесе на Франция някакви дипломатически или династични изгоди. Кардиналът въобще не се колебаел по този толкова важен политически въпрос - Луи бил длъжен да си избере принцеса от Испания или
Австрия. През 1658 г. Луи се поддал на натиска и склонил да се раздели с първата си наистина романтична любов, но го сторил с много печал и мъка. Към края на живота си признал, че след раздялата си с Мария Манчини никога не се влюбил в друга жена.
668

ТЪЛКУВАНЕ
Мария Манчини била надарена с необикновени способности да съблазнява.
Първо, тя не избързала веднага да се втурне в атака, а вместо това се постарала грижливо да проучи особеностите в характера на Луи. Много опити за съблазняване пропадат още в самото начало, защото наивниците и от двата пола си въобразяват, че колкото по-агресивни са от първия ден, толкова по-сигурно е, че ще спечелят. Точно обратното е вярно - в тази деликатна игра винаги трябва да се започва с отстъпление. Като изучавала от разстояние скритите от обществото копнежи на краля, Мария Манчини за разлика от много други придворни дами успяла да проумее какво може да развълнува сърцето му и какво го отличава от останалите - извисените му идеали, романтичната му натура, презрението му към дребнавите политически ежби. Следващата й стъпка била да си изгради огледална стратегия, която да съответства точно на тайните му копнежи и така да му позволи да погледне през нейните очи към своята съкровена мечта - да се превърне в най- великия крал на всички времена!
Тази огледална стратегия била призвана да изпълнява едновременно няколко функции: да задоволявала егото на Луи, като му позволява той да се оглежда в нейните очи; да фокусира вниманието си изцяло върху него до такава степен, че накрая той наистина започнал да си въобразява, че тя не може да живее без него.
Младият крал, заобиколен още от най-ранна възраст от користолюбиви, празноглави и суетни дворцови служители, които не изпитвали никакви други чувства освен амбиция и алчност, не можел да не се трогне от такава необикновено чувствена проява на внимание. Едва след като я срещнал, Луи видял в лицето на Мария Манчини единствената личност, способна да оцени неговия идеал - образцов високоблагороден крал от средновековна династия. За една романтична и същевременно амбициозна натура нищо не можело да бъде по- опияняващо от това да попадне на сродна душа, която да тръпне от идеализирания образ, който се извисявал пред нея в лицето на младия крал. Всъщност именно
Мария Манчини изваяла първообраза на бъдещия Крал-Слънце. Не е изключено много по-късно застаряващият Луи XIV да е изпитвал пристъпи на благодарност към своята младежка любов Мария Манчини, защото на нея дължал много за изграждането на своя внушителен и сияен образ.
Това е нагледен пример за необикновената мощ на закона на огледалния ефект при съблазняването - когато се дублират вкусовете и идеалите на обекта, който трябва да бъде съблазнен, се демонстрира необичайно повишено внимание към неговите или нейните особености. Такава трогателна проява на внимание може да се окаже много по-въздейст- ваща от всякакви опити за агресивно преследване или безсрамно изтъкване на собствените предимства пред останалите млади придворни да
669

ми във френския двор. Ако успеете да отгатнете какво вълнува душата на желания от вас партньор и с какво той или тя се отличава от всички останали, след това вероятно няма да е трудно да изградите своята огледална стратегия и да се поздравите с победата. Ако подхранвате фантазиите на любимите си хора за повече могъщество, власт и величие, те ще ви обожават безпределно.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: