УВОД Усещането, че не притежаваме
власт върху хората и събитията, в повечето случаи е непоносимо терзание за нас, а когато сме безпомощни, ние се чувствуваме нещастни. Никой не е съгласен да се примири с по- малък дял от властта. Всеки иска още и още. Но в днешния свят е
опас- но да демонстрирате, че жадувате за много власт, че сте обладан от жажда за господство над съдбите на другите. Затова трябва да се преструваме - интелигентно, макар
всъщност да си оставаме лукави, да се показваме като демократично настроени личности, докато в действителност това наше поведение е напълно неискрено.
Тази игра на непрекъснато дублиране на ценностите много наподобява на една стара,
далеч по-динамична игра, разигравана в някогашните аристократични кръгове. Историята на човечеството е изпъстрена с описания на дворцови интриги, които неизменно са се разигравали около централната личност, притежаваща върховната власт - независимо дали
става дума за крал или кралица, император или идеен водач. Ца- редворците, с каквито е пълен всеки кралски двор, винаги са се намирали в доста деликатно положение. Те са били задължени да служат на гос- подарите си, но ако прекаляват с умилкването си около тях, другите придворни веднага ще надушат това и ще се съюзят срещу престарава- щите се особи. Затова всички опити за спечелване на благоволението на господаря трябва да бъдат извънредно грижливо прикривани. Но дори и на най-опитните придворни - изпечени майстори в изкуството за маскиране на истинските си намерения - се налага да се отбраняват срещу по- пълзновенията на останалите царедворци, които във всеки момент са готови да ги изтласкат най-безцеремонно от сцената.
Междувременно се
предполага, че във всеки кралски двор е събран елитът на нацията, каймакът на цивилизацията, цветът на благородни- ческите съсловия.
Всякакви насилствени и неприкрити опити за завоюване на повече власт се посрещат с яростно неодобрение.
Именно това е дилемата, пред която е бил изправян всеки придворен - как да изглежда като безупречен пример за подражание във всяко отношение и как в същото време да укрива истинските си намерения. Тоест как да успее най- подло да надхитри враговете си. С течение на времето един умен придворен се научава да замаскира всеки свой ход - ако примерно е решил да нанесе на съперника си удар с нож в гърба, той ще го стори с ръка,
облечена в кадифена ръкавица, с най-милата усмивка на лицето си. Вместо да прибягва до насилие или открито предателство, опитният придворен ще използва далеч по-завоалирани методи като съблазняване, очароване или някаква друга подмолна тактика. При това винаги трябва да се планират няколко хода напред.
Животът в кралските покои е
бил една безкрайна игра, изискваща непрекъсната бдителност и сериозни умения за
9