Съдържание увод закон №1
Изтегляне 5.4 Mb. Pdf просмотр
|
| „Няма съмнение, че кралският двор трябва да служи като образец за благонравие и бе- зупречни светски маниери - в противен случай той ще се превърне в арена на кървави схватки, мъчения и ду- ховна пустош. Тези, които сега ви се усмихват сърдечно и ви посре- щат с отворени обятия, с готовност биха се нахвърлили срещу вас с извадени кинжали, ако това е разрешено от неписа- ните наръчници за добри маниери.“ ЛОРД ЧЕСТЪР- ФИЙЛД (1694- 1773 г.) „ Няма нищо странно в това, че агнетата никак не обичат вълците, но това не е дос- татъчно основание да ненавиждаме вълците само защото отвличат агнетата. Агнетата имат навика да си шепнат помежду си: „Тези вълци са дяволски изчадия, само че това не ни дава правото да твърдим, че всичко живо, което не е вълк, е добро създание само по тактическо мислене. Всъщност това е война също като истинската, само че водена с по-цивилизова- ни средства. Днес ние сме изправени пред своеобразен парадокс, доста силно напомнящ за проблемите, с които в миналото се сблъсквали придворните - всичко трябва да изглежда цивилизовано, благоприличие, демократично и обаятелно. Но ако се придържате прекалено строго към правилата на морала и благоприличието, ако ги вземате съвсем насериозно, ще бъдете сразен от тези, които не са чак толкова глупави. Както е писал Николо Макиавели - прочутият мислител, дипломат и кралски куриер от Ренесанса: „Всеки, който се опитва да бъде винаги добър, честен и благороден, непрекъснато е заплашван да бъде смазан от съперниците си, повечето от които никога не са били честни и справедливи.“ Членовете на дворцовите свити смятат себе си за олицетворение на съвършенството, макар под благовидните им лица да се спотайват черни страсти - завист, алчност, похот, омраза - кипяща и съскаща. Нашият днешен свят също си въобразява, че е олицетворение на съвършенството, но в душите ни тлеят същите грозни емоции и смутове, както е било, откакто свят светува. Играта и нейните правила са си останали същите. Външно сте длъжен да се показвате, че уважавате ценностите, но вътрешно - освен ако не сте глупак - бързо ще овладеете тайните на лицемерното поведение и ще вършите всъщност това, което е препоръчвал Наполеон: „Крийте желязната си ръка в кадифена ръкавица!“ Ако се научите да се изразявате иносказателно подобно на дворцовите благородници от Средновековието, ако умеете да съблазнявате и очаровате, ласкаете и заблуждавате, рано или късно ще се доберете до върховете на властта. Ще можете да принуждавате хората да се съобразяват с вашите желания, при това те няма да съзнават какво всъщност вършат. А щом няма да проумяват тази горчива за тях истина, никога няма да се опълчат срещу вас. За някои хора понятието за съзнателно разиграване на сложни игри в процеса на придобиването на властта може да изглежда пъклено дело, аб- 10 солютно неприемливо за обществото, някакво от- блъскващо наследство от миналото. Такива личности искрено вярват, че могат да останат незасегнати от правилата на играта, стига да съумеят да се дистанцират от всичко, свързано с властта. С такива индивиди винаги трябва да сте нащрек, защото се отличават с тази особеност, че на практика именно те се оказват най- разпалените играчи в надпреварата към върховната власт. Те използват стратегии, недвусмислено разкриващи манипулациите, които такива личности обожават до прехласване. И, разбира се, не забравят да изтъкват, че сред най- ценните им морални добродетели са именно отдалечеността им от властта, поради което били из- вънредно слаби и лесно уязвими. Само че забравят нещо много просто, ала твърде съществено - ако някой индивид наистина е лишен от власт и в същото време не таи амбиции да се сдобие с колкото е възможно повече власт, той няма да изтъква това, за да печели симпатиите на обществото. Да се демонстрира публично липсата на всякаква власт всъщност е доста печеливша стратегия, подмолна и удобна за замаскиране - вижте Закон 22: „Използвайте тактическите отстъпления. Превръщайте слабостта си в средство за укрепване на личната ви власт.“ Друга стратегия за привидно неопитните, т. е. за лицемерните играчи, е да се настоява за равенство във всичко. Всички да бъдат третирани еднакво, независимо от положението и влиянието им в обществото. Но за да се отървете от подозренията, че тайно се домогвате към властта, трябва да се справите със следния проблем - така или иначе сред хората винаги ще има по-способни и по- некадърни индивиди. Да се третират всички еднакво, ще означава да се игнорират различията между членовете на обществото, да се поощряват по-неспособните, а по-нада- рените да бъдат стъпквани. Отново трябва да се повтори, че мнозина от тези, които отстояват тази идея, всъщност са обладани от необуздана мания за вър- ховна, абсолютна власт и тайно жадуват да преразпределят възнагражденията на всички хора, при това по начин, който те самолично ще определят. Но има и друг начин за избягване на прякото Изтегляне 5.4 Mb. Сподели с приятели:
|