Съдържание увод закон №1

З А К О Н
1
НИКОГА НЕ ЗАСЕНЧВАЙТЕ
ВИСШЕСТОЯЩИТЕ
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Винаги трябва да се стараете да накарате тези, които са над вас,
да осъзнават превъзходството си.
Но не бива да прекалявате със стремежите си да им угаждате и
да ги впечатлявате, като демонстрирате способностите и
възможностите си, защото може да постигнете обратния ефект
-
да ги изплашите, да ги заставите да се чувстват неуверени. Най-
разумно е да накарате господарите си да се мислят за много no-
умни от вас - само така ще се доберете до висшите етажи на
властта.
ПРИМЕР ЗА НЕСПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
Никола Фуке (финансов министър на Луи XIV, министър на финансите в ранните години от царуването на Краля-Слънце) бил много разточителен - щедро пръскал пари за балове и приеми, за красиви жени, за поети и музиканти. Много обичал парите, защото те му осигурявали бляскав живот. Фуке бил много съобразителен и полезен на своя крал, затова, когато през 1661 г. умира Жул
Мазарини - първият министър на Луи XIV, Фуке с основание очаквал да му бъде предложено да заеме овакантения пост. Кралят обаче не бързал да го назначи.
Обезпокоеният Фуке заподозрял, че е лишен от височайшето благоволение, и решил да спечели отново благосклонността на монарха, като го покани на най- пищ-
21

ния бал, който някога е бил устройван в кралска чест. Като формален повод послужила годишнината от построяването на Во-льо-Виконт (замъка на Фуке), но истинската цел била да се отдаде подобаваща почит на краля - почетен гост на празненството.
Събитието било уважено от цвета на френската аристокрация, както и от някои от най-блестящите умове на епохата - Лафонтен, Ларошфуко, мадам Дьо
Севине. Специално за празника Молиер написал пиеса, която трябвало да бъде представена пред бляскавата публика. Драматургът лично се нагърбил с изпълнението на една от главните роли в пиесата си. Пиршеството започнало с поднасянето на седем блюда с ориенталски лакомства, за които дотогава никой във
Франция дори не подозирал, а също и ястия, изготвени по уникални рецепти.
Всичко това било съпровождано от звуците на музиката, поръчана от Фуке в чест на младия крал.
След вечерята за гостите се предвиждала разходка в градините около замъка.
Не е изключено именно от алеите и фонтаните в парка Во- льо-Виконт кралят да е почерпил вдъхновение за проекта на бъдещия си дворец във Версай. Домакинът лично съпровождал височайшата особа покрай безупречно подрязаните храсти и грижливо поддържаните цветни лехи. Когато двамата мъже сигнали до каналите в дъното на обширния парк, ярки фойерверки заслепили очите им. Веднага след това започнало представянето на пиесата на Молиер.
На следващия ден обаче Фуке бил арестуван от Д’Артанян - капитан на кралските мускетари. Три месеца по-късно злочестият министър бил осъден за крупни злоупотреби от кралската хазна. (Всъщност повечето от кражбите, за които обвинявали Фуке, били извършени по нареждане и със знанието на краля.) Фуке бил обявен за виновен и изпратен в най-изолирания затвор на Франция - високо в
Пиренеите, където прекарал последните двадесет години от живота си при строг тъмничен режим.
ТЪЛКУВАНЕ
Луи XIV, Краля-Слънце, бил горд и надменен и непрекъснато копнеел единствено той да бъде център на всеобщото внимание - не можел да понася някой друг да го превъзхожда при демонстрирането на разкош и влияние, особено пък неговият финансов министър. За наследник на Фуке кралят избрал Жан-Батист
Колбер - прочут с пестеливостта си и с най-скучните приеми в цял Париж. Колбер се грижел усърдно парите от държавната хазна да попадат директно в ръцете на
Луи. С тях Краля- Слънце построил замък, много по-величествен дори от замъка на злочестия Фуке - прочутия Версай, който и до днес остава еталон за рене- сансова пищност и царствено великолепие. При това прибягнал до услугите на същите архитекти, декоратори и градинари, които преди това
22

бил използвал Фуке. А след като бил построен Версай, кралят се заел да организира приеми, които по блясък далеч надминавали празненството, с което
Фуке напразно се надявал да спечели благосклонността на кралската особа. И заради което загубил свободата си.
Нека да анализираме тази ситуация. Вечерта, в разгара на приема, когато
Фуке забавлявал своя крал със спектакли, един от друг по-пищни, той представял всичко това като демонстрация на верноподаничество и лоялност. Министърът наивно си въобразявал, че незапомнено пищното празненство не само ще му възвърне подкрепата на краля, но и ще се зачете от капризната френска аристокрация като доказателство за изящния му вкус, като илюстрация за могъществото му и ще допринесе за нарастване на популярността му, с което ще му помогне да действа по-неза- висимо от краля и да се утвърди като незаменим първи министър. Вместо това обаче всяко следващо зрелище, всяка одобрителна усмивка по лицата на аристократите, събрани от Фуке в замъка, напомняли на Луи
XIV, че придворните и васалите му били прекалено очаровани от размаха на финансовия министър и че Фуке наистина се ползва с прекалено много власт и неизчерпаемо богатство. Накрая се оказало, че вместо да поласкае краля, великолепно изпипаното тържество във замъка на Фуке накърнило кралската суета.
Луи не можел никому да прости подобна обида, затова побързал да скалъпи удобно извинение, за да се отърве от човека, който по невнимание принудил самия крал на
Франция да се почувства неловко.
Такава незавидна съдба очаква онези, които не се съобразяват с ос- новното правило - да не се накърнява самочувствието на господаря, да не се уязвява неговото самолюбие, да се щади неговата суета, да не се подхранват съмнения в неговото превъзходство.
„Когато започнало празненството, Фуке бил на върха на
дворцовата йерархия, но към края на същата вечер се озовал на
дъното.“
ВОЛТЕР (1694-1778 г.)

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: