Съдържание увод закон №1

продължавала да спи с императора. Самата императрица обаче не смеела открито да се противопостави на фаворитката на мъжа си - понеже още не му била родила наследник, длъжна била да внимава на всяка крачка, а обожаваната императорска фаворитка била много ценна съюзница срещу нескончаемите дворцови интриги и заговори.
През 654 г. Ю Чао родила дете. Императрицата пристигнала, за да види новороденото, а малко след като си тръгнала, Ю Чао удушила детето - своята собствена първа рожба! Когато разкрили убийството, веднага плъзнали какви ли не слухове, като най-много подозрения се насочили към самата императрица, защото именно тя била последна при детето, пък и всички знаели колко била ревнива. Именно на това разчитала Ю Чао, когато замисляла този пъклен план.
Скоро след това императрицата била обвинена в убийство и предадена на главния дворцов палач. А на нейно място била коронясана Ю Чао. Императорът, пристрастен към насладите на дворцовия живот, с радост я оставил да се нагърби с тежестите на управлението. Тя останала в историята като императрица Ю.
Въпреки че сега разполагала с огромна власт, Ю Чао все още не се чувствала надеждно осигурена. Навред я дебнели врагове, не по-малко коварни от самата нея. Не смеела нито за миг да остане без телохранителите си. Когато стигнала четиридесет и пет години, започнала да се опасява, че прелестната й племенница ще я измести като главна императорска фаворитка. Успяла да я отрови, като добавила в храната на девойката глина от един специален вид, който се среща само в Китай и е сил- но отровен. През 675 г. синът й, отдавна обявен за неин наследник, също бил отровен. Следващият й по възраст син - незаконен син на императора, но признат за принц - бил изпратен в заточение малко след неспо- лучливия му опит за дворцов преврат. А през 683 г., когато императорът умрял, Ю
Чао натрапила на трона някакъв мъж, за чието съществуване дотогава никой дори не подозирал, но тя обявила, че и той бил неин син
-
и, разбира се, незаконен син на починалия император, плод на тяхната връзка отпреди толкова много години. Така на практика всички лостове на властта оставали в нейните ръце.
През следващите пет години в двореца се редували много заговори, един от друг по-коварни. Но нито един от тях не успял и съответно нито един от заговорниците не бил пощаден. През 688 г. вече никой не заплашвал трона на Ю
Чао. Тя сама се обявила за божествена наследница на Буда и през 690 г. най-сетне се сбъднало нейното съкровено желание
-
удостоили я с почетното звание Свещена императрица на цял Китай.
Ю Чао станала императрица, защото буквално никой не останал от предишната династия Тан. След това тя царувала, несмущавана от дворцови заговори, в продължение на десетина години. Но през 705 г. преди Христа осемдесетгодишната владетелка най-после била принудена да абдикира.
192

ТЪЛКУВАНЕ
Всички, които са познавали императрицата Ю Чао, са изтъквали нейната енергичност и интелигентност. В онази епоха не се е полагала слава дори и на най-амбициозните жени - те са имали право само да престоят няколко години в харема на императора, след което били длъжни да останат до края на живота си в женски манастир. Ю Чао никога не проявявала дори капка наивност през цялото време на своя неспирен възход - наистина шеметен за онази жестока епоха.
Прекрасно знаела, че всяко колебание, дори мимолетното, както и най- незначителните прояви на слабост, ще й струват живота. Затова при всяка поява на нова съперница тя веднага се заемала да обмисля подробностите. Въобще не й се налагало да взема по-кардинални решения, тъй като те били поначало ясни и пределно опростени - съперниците трябвало да бъдат ликвидирани до крак. Или тя ще ги изтреби, или те - нея. Всъщност Ю Чао не била някакво невиждано изключение в историята на древен Китай - всички предишни владетели от векове постъпвали именно като нея, само че тя, понеже била жена, нямала право на грешки и затова трябвало да бъде по-безмилостна дори от тях.
Четиридесет и пет годишното царуване на Ю Чао останало паметно като едно от най-продължителните в многовековната китайска история. Макар че за никой вече не е тайна с колко кръв е бил осеян пътят на нейния възход, в Китай все още се описва нейното царуване като пример за успешно управление.
Свещеникът, който изповядал умиращия генерал Рамон Мария
Нарваец (1800-1868 г.), го попитал: „Прощава ли Ваше
Превъзходителство на всичките си врагове?“ „Няма на кого да
прощавам - прошепнал Нарваец. - Никой от тях не успя да избегне
смъртта. “

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: