Съдържание увод закон №1

та на подкрепата на
нашествениците
французи, защото
те се оттегляли
към Алпите.
Всъщност според
свидетелството на
Макиавели Чезаре
Борджия предвид-
ливо оставил край
Чезена десет хиляди
пехотинци и три
хиляди конници,
след което наредил
на командирите си
да потеглят към
Сенигалия
разпръснати на '
малочислени отре-
ди, като всеки от
тях трябвало да се
промъква по отделен
маршрут, за да
останат незабе-
лязани от против-
ника. Причината да
съсредоточи край
пристанището
цялата си армия
било признанието,
изтръгнато с
мъчения от умира-
щия Рамиро де
Лорка, че кондоти-
ерите замисляли да
му заложат капан, в
който принцът най-
после да намери
гибелта си.
Затова хитрият
Борджия решил да
се престори, че ще
се улови на при-
мамката,
докато
всъщност в капана
щели да попаднат
самите кондотие-
ри. Това бил такъв
ната дисциплина не останал дори помен, така че накрая
Лю Пан бил принуден да капитулира.
Отново ударил часът на Фан Тсен, който трескаво нашепвал на ухото на своя могъщ повелител Сян Ю:
„Сега е моментът да го смажеш! Ако и сега го изпуснеш, после ще съжаляваш горчиво!“ Но Сян Ю решил да прояви милост - искал да довлече Лю Пан жив до столицата на царството Чу, за да чуят всички как Лю Пан лично ще го признае за най-бляскавия стратег в цял
Китай. Само че Фан и този път се оказал по-далновиден от господаря си
-
хитроумният Лю Пан успял да се възползва от преговорите около предаването му в плен, за да насочи враговете си по лъжливи следи, така че пак успял да се спаси с бягство, придружен само от малоброен, но предан ескорт. Сян, удивен от това, че тази унизителна за него маневра се повтаря за втори път буквално пред очите му, отново се понесъл като вихър по следите на бегълците, само че сега бил още по-бесен - подчинените му дори се опасявали за разсъдъка му. В една от следващите битки войниците на Сян Ю пленили бащата на Лю Пан. Сян Ю заповядал да го оковат във вериги и да го доведат при него, след което се провикнал гръмко през бойната линия към заклетия си враг Лю Пан: „Предай се, ако не искаш да сваря баща ти жив този казан!“ Но отсреща долетял увереният отговор на Лю: „Нали ти и аз бяхме побратими? Това означава, че моят баща е и твой баща!
Ако наистина свариш баща ми в казана, изпрати ми една паница от тази чорба!“ Сян Ю гневно стиснал зъби и бит- ката продължила още по-ожесточено.
След няколко седмици Сян неразумно допуснал войските му да се разпръснат на широк фронт и за безкрайна негова изненада мъдрият Лю Пан не закъснял да се възползва от грешката на най-злия си враг.
Нападнал го точно там, където отбраната на Сян Ю била най-лесно уязвима, и много скоро основните сили на Сян
Ю били обкръжени. За пръв път от доста месеци предимството не било на страната на Сян Ю.
Съветниците на Лю Пан трескаво го молили да бъде безмилостен със Сян: „Да го оставиш да се изплъзне е все едно да оставиш отворена клетката на тигъра - рано или късно той ще се
188

върне, за да ти прегризе гърлото.“ Лю, който за разлика от самоуверения Сян Ю винаги изслушвал съветниците, веднага се съгласил с това предложение.
Под предлог за преговори за примирие Лю Пан подлъгал Сян Ю да отслаби бдителността на своите предни постове, нападнал го, когато противникът въобще не очаквал изненади, и подложил на безмилостна сеч цялата вражеска войска. Сян Ю се опитал да се спаси с бягство. Сразен от поражението, остана съвсем сам, дори без кон, ясно съзнаващ, че за Лю няма по-ценен трофей от собствената му глава, Сян Ю силно извикал към отстъпващите войници от разгромената му войска: „Чух, че Лю Пан предлагал за главата ми хиляди къса злато и владение с десет хиляди роби. Нека накрая ви поднеса поне този подарък!“ След тези прощални думи си прерязал гърлото.
ТЪЛКУВАНЕ
Сян Ю неведнъж се проявявал като безмилостен воин. Рядко се колебаел какво да предприеме спрямо съперниците си, когато можел да избира сред няколко възможности. Но само към Лю Пан поддържал по- различна тактика. Очевидно той дълбоко в душата си уважавал този достоен противник и копнеел да го победи по всичките правила на военното изкуство, а не да го срази чрез подли измами. Казано с една дума, жадувал да докаже превъзходството си над най-интелигентния си съ- перник в открита схватка. Всъщност истинската му цел била не да го прониже с меча си, а да го принуди да се признае за победен, смирен, със позорно сведена глава и чак тогава да го вземе за свой съветник - очевидно защото по онова време в цял Китай никой не можел да засенчи
Лю Пан като далновиден стратег. Само това обяснява странностите в поведението на Сян Ю - винаги, когато вечният враг бил на косъм да се предаде в плен, нещо необяснимо принуждавало толкова решителния Сян Ю да позволи на Лю Пан отново да се изплъзне от заслуженото възмездие. А може би Сян Ю не бил забравил, че навремето те двамата са били приятели и съратници като младши офицери в една и съща ар-

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: