„Предпочитам да съм неомъжена просякиня, отколкото

ра се, и вашите недоброжелатели, които ще ви критикуват злостно, а също и тези, които ще жадуват за мига, когато ще ви принудят да им се подчинявате.
Желанието е като вирус: ако разберете, че общуването и приятелството с някоя изтъкната личност е блян за мнозина ваши съвременници, неволно вие също започвате да копнеете да се сближите с нея.
Но в момента, в който решите да пожертвате независимостта, с това ще сложите край на магическото обаяние, което сте излъчвали дотогава. Ще станете обикновен - като всички останали. Хората ще опитат всякакви методи, за да ви подчинят на волята си или поне да ви принизят до тяхното равнище. Ще ви поднасят подаръци, ще ви предлагат облаги и постове, с една дума, ще бъдат готови на всичко, само и само да им бъдете задължени до гроб. Затова вие не бива да ги обезкуражавате - нека ви обръщат внимание, понеже от това все нещо ще можете да спечелите - но за нищо на света не се обвързвайте с техните идеи, каузи, предложения и проекти. Можете да приемате подаръците и облагите само ако прецените, че това няма да крие рискове за вашата независимост. Най-важното е да не изменяте на убежденията си, да не нарушавате вътрешния си мир - именно поради това е най-благоразумно с никого да не се обвързвате.
Но не забравяйте още нещо: не бива да създавате впечатление, че сте недостъпен за хората около вас или че е невъзможно да ви убедят в каквото и да било. Най-изгодно за вас ще бъде да следвате мъдрата тактика на кралица
Елизабет I - да предизвиквате интереса на околните, да ги примамвате със заблудата, че някой от тях все някога ще успее да ви подчини на волята си. Не е зле донякъде да се поддавате на чужди внушения, но това всъщност трябва да бъде само привидно, строго премерено и да не продължава прекалено дълго.
Древногръцкият държавник и пълководец Алкивиад умеел да разиграва тази игра със завиден талант. Именно този прославен водач вдъх- новявил сънародниците да изградят огромна за онази епоха морска армада, след което през
414 г. преди Христа лично повел флотата към бреговете на остров Сицилия. Но когато се върнал в Атина, Алкивиад бил обвинен в крупни машинации, затова избягал в Спарта - най-силния съперник на Атина сред древногръцките градове- държави. Междувременно атиняните претърпели сериозна загуба пред стените на
Сиракуза и отново обвинили Алкивиад за всички поражения. Алкивиад бил принуден да избяга чак в Персия - смъртния враг на Атина, - въпреки че точно то- гава Спарта била във възход и като военна сила в никакъв случай не отстъпвала на
Атина. Тогава се стигнало до съвсем неочакван обрат - както атиняните, така и спартанците се опитвали да спечелят доверието на Алкивиад, понеже той успял да си извоюва радушен прием в персийския двор. Същевременно персийците го обсипали с дарове и почести, тъй като виждали в негово лице полезен за тяхната кауза познавач на стратегията както на атиняните, така и на спартанците. Хитрият
Алкивиад обе
254

щавал да съдейства на всяка от трите съперничещи си държави, докато всъщност не се подчинявал никому.
Ако копнеете да притежавате власт и влияние, опитайте тактиката на
Алкивиад, като застанете между две враждуващи сили. Можете да ласкаете едната от тези сили с обещания, че винаги ще я подкрепяте. Другата политическа сила, за която не е нужно да се споменава, че е го- гова на всичко само и само да стъпче противника, няма да закъснее да се опита да ви спечели за свой съюзник.
Отвсякъде ще бъдете отрупан с прояви на внимание и така за кратко време ще се превърнете в особено важна и много търсена личност. Така ще спечелите много по-силно влияние, отколкото, ако подкрепяте само единия от съперничещите си политически партии или коалиции. За да усъвършенствате тази тактика, първо трябва да се научите да потискате емоциите си. Второто условие е да гледате на всички около вас само като на стъпала за вашето издигане. В никакъв случай обаче не бива да се принизявате до нивото на покорните лакеи, лишени от собствено мнение.
През 1968 г., в разгара на президентската кампания в САЩ, Хенри Кисинджър позвънил по телефона в предизборния щаб на Ричард Никсън. Дотогава подкрепял друг кандидат - Нелсън Рокфелер, който обаче не успял да се наложи като избраник на Републиканската партия за предстоящите избори. Кисинджър предложил на сътрудниците на Никсън ценни вътрешни сведения относно преговорите за мир във Виетнам, които точно тогава се водели в Париж. Като член на американската делегация Хенри Кисинджър, бил отлично осведомен за развоя на тези доста мъчителни, но много важни преговори. Никсън с радост приел предложението.
В същото време Кисинджър се опитвал да се сближи и с кандидата, номиниран от Демократическата партия - Хюбърт Хъмфри. И на него предложил услугите си. Тогава сътрудниците на Хъмфри му поискали поверителна информация от предизборния щаб на Никсън. Кисинджър им я предоставил.
„Изглежда, ще трябва да ви обясня защо постъпвам така - заявил Кисинджър на сътрудниците на Хъмфри. - Работата е в това, че от години ненавиждам Никсън.“
Всъщност той не поддържал никой от двамата съперници. Накрая постигнал именно това, към което се стремял - получил обещания за висок дипломатически пост както от Никсън, така и от Хъмфри. За Кисинджър вече въобще нямало значение кой ще спечели изборите - нали неговата кариера била гарантирана...
Разбира се, всички знаем, че тогава изборите бяха спечелени от Никсън и
Кисинджър беше поканен в правителството. Но дори и след това той не успя да се сближи с Никсън. През 1972 г., когато Никсън спечели втория си мандат, редица политици, които бяха много по-предани на Никсън от Кисинджър, бяха принудени да напуснат политическия елит. Но не и Хенри Кисинджър - той се оказа единственият политик от екипа на Никсън, който съумя да преживее катастрофата на Никсъновата администрация, причинена от аферата Уотъргейт.
Следващият прези
255

дент, Джералд Форд, не пожела да се лиши от услугите на незаменимия първи дипломат на САЩ - „вечния“ Хенри Кисинджър. Поуката е очевидна - за да се оцелее сред политическите вихри и водовъртежи, трябва да се поддържа разумна дистанция.
Тези, които са използвали тази стратегия, са забелязали една любо- питна особеност: хората, които се стремят да спечелят нечие доверие и подкрепа, не оценяват достатъчно това, което им се предлага, ако е придобито лесно и бързо. И обратното: ако просителите постигат с много труд, нерви и чакане своята цел, те са изпълнени с уважение към дарителите си и към техните дарения.
В началото на своята кариера Пабло Пикасо, още съвсем млад, бил много беден. Но след като станал един от най-търсените художници, предпочитал да не се обвързва с конкретен търговец на картини, понеже буквално бил обсаждан с примамливи предложения за дългосрочни контракти. Преструвал се, че въобще не се интересува от офертите на търговците, с което ги довеждал до изстъпления и до главозамайващо покачване на сумите при наддаванията. В резултат неговите творби се продавали на смайващо високи цени.
Един от най-успешните ходове на американската дипломация след 1963 г. беше поредицата от ходове на държавния секретар Хенри Кисинджър, предназначена да убеди ръководителите на СССР да започнат преговори за намаляване на международното напрежение. Вместо да си губи времето да увещава кремълските лидери, Кисинджър се заел енергично да ухажва водачите на комунистически Китай. Естествено, този обрат незабавно предизвикал гнева на
Москва, която би изпаднала в политическа изолация при евентуално съгласуване на позициите на Пекин и Вашингтон. В крайна сметка дръзкият маньовър на
Кисинджър заставил твърдоглавите руснаци най-после да седнат край масата за преговори. Тази хитроумна тактика се прилага дори и в любовните игри: Стен- дал съветва да се заемете горещо да ухажвате едната от двете сестри, ако в действителност копнеете да Съблазните другата.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: