ДИВАТА КОТКА, ГАРВАНЪТ И ЛИ-СИЦАТА Дивата котка и

ДИВАТА КОТКА,
ГАРВАНЪТ И ЛИ-
СИЦАТА
Дивата котка и
гарванът се разбрали
да делят по равно
всичко, каквото
открият в гората.
Един ден те
попаднали на една
лисица, ранена от
стрелите на
ловците, безпомощно
просната до един
дебел дънер. Веднага
я наобиколили и
гарванът заграчил:
„На мен се полага
горната половина от
тази лисица!“
„Тогава пък аз ще
грабна долната
половина“, отвърнала
дивата котка.
Омаломоще- ната
лисица все пак
намерила сили да се
усмихне, удивена от
глупостта им:
„Винаги съм си
мислела, че дивата
котка е много по-
умна от гарвана и
затова й се полага по
право горната
половина от тялото
ми. Нали там се
намира главата ми, а
в нея - целият ми
мозък и други
деликатеси...“ „О, да,
наистина е така!
-
оживила се дивата
котка. - Наистина
ми се полага горната
половина!“ „В ника-
бела д’Есте, дъщеря на херцога на Ферара (друго отслабнало от междуособиците италианско княжество).
Оттогава той рядко се завръщал в Мантуа, а в негово отсъствие като пълновластен управник останала младата
Изабела д’Есте.
Първото нейно изпитание като владетел било през
1498 г., когато френският крал Луи XII повел войските си към Милано. Верни на коварните политически традиции, с които се отличавали нравите от онази епоха, останалите италиански княжества веднага решили да се възползват от нещастието, което сполетяло Милано. Папата Александър
VI Борджия обещал да не се намесва, с което на практика развързвал ръцете на френските нашественици.
Венецианците дали да се разбере, че няма да пожертват нито един златен венециански дукат за отбраната на
Милано, но при едно малко условие, разбира се - ако Луи
XII им се отблагодари, като им предостави правата върху много по-скромното херцогство Мантуа. Владетелят на
Милано - доскоро могъщият херцог Лодовико Сфорца - внезапно се оказал самотен и изоставен пред лицето на врага. Обърнал се за помощ към Изабела д’Есте - една от най-близките му приятелки (разбира се, според злите езици те били любовници от години и безсрамно слагали рога на злочестия Джанфран- ческо Гонзага). Сфорца помолил Изабела да повика на помощ своя съпруг, който в момента се сражавал някъде на юг. Тя изпълнила молбата на Лодовико, но Джанфранческо Гонзага отказал да се притече на помощ на миланския херцог - защото люто я ревнувал, пак според злите езици. По-сериозните политически наблюдатели обаче не вярвали на тези слухове и повтаряли неуморно, че Гонзага не бил толкова глупав, та да се намеси в защита на безнадеждната кауза на миланския херцог - Милано било обречено, защото никой не можел да спре победоносния ход на френската армия. И така през 1499 г. Луи XII превзел Милано почти без бой.
Но сега пред Изабела стояла трудноразрешима дилема: ако остане вярна на Лодовико, французите веднага ще нападнат Мантуа. Ако пък застане на тяхна страна, срещу нея ще се опълчи почти половин Италия.
Особено след време, когато Луи XII ще
258

напусне Италия, за да се върне в Париж. Ако се обърне за помощ към Венеция или Рим, в замяна тези могъщи държави няма да закъснеят да прибавят Мантуа към владенията си. Естествено, нито един от тези варианти не я устройвал, но все нещо била длъжна да предприеме.
Могъщият френски крал разположил лагера си само на два дни езда от Мантуа. Решила да демонстрира приятелски чувства към Луи XII - също както към
Лодовико Сфор- ца, само че това било преди френското нашествие. Изабела д’Есте не пестяла нито подаръците, нито ласкавите словоизлияния в писмата си до френския крал, дори го поканила да й гостува в двореца в Мантуа, за да може завоевателят лично да се увери в неустоимия й чар и ненадминатата й красота.
През 1500 г. Луи XII поканил Изабела на пищен бал в завоюваното Милано - пиршеството се устройвало в чест на бляскавата победа на френското оръжие. За празника
Леонардо да Винчи построил гигантски механизиран лъв.
Когато се отваряла устата на лъва и всички гости изтръпвали в ужас и в очакване да чуят страхотния рев на царя на животните, от зейналата паст се изсипвали свежи лилии (лилиите от векове се изобразявали на герба на френските крале). На пиршеството Изабела се появила в най-прелестната си рокля (в онази разточителна епоха нито една италианска принцеса не можела да се похвали с по-богат гардероб от нейния). Точно както се надявала, херцогинята на Мантуа и на Ферара успяла да очарова френския крал до такава степен, че Луи XII дори не погледнал останалите дами. Скоро Изабела станала него- ва вярна спътница, а в замяна на горещата й преданост той й обещал да брани независимостта на Мантуа от винаги агресивната Венеция.
Но щом тази опасност отминала, появила се нова, този път още по-страшна, само че сега откъм юг. През
1500 г. папският син Чезаре Борджия (брат на прочутата отровителка Лукреция Борджия) започнал безкрайно дълго и също така безкрайно кърваво „турне“ сред северните италиански провинции. Под претекста, че всички дребни държави били длъжни да се обединят под скиптъра на баща му - римския папа Александър VI - кръвожадният

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: