Съдържание увод закон №1

З А К О Н
20
НИКОМУ НЕ СЕ ПОДЧИНЯВАЙТЕ!
ОСНОВНО ПРАВИЛО
Само глупакът се втурва презглава да обяви готовността
си за подкрепа на нечия кауза. Не бива да подкрепяте
никого освен самия себе си! Като опазвате своята
независимост, вие си осигурявате условия за бъдещото си
господство над останалите. Ако умеете да ги
настройвате един срещу друг, ще можете да ги
принудите да потърсят вашата закрила.
Ч А С Т I
НИКОМУ НЕ БИВА ДА СЕ ПОДЧИНЯВАТЕ, НО ТРЯБВА
ДА СЕ ДЪРЖИТЕ ЛЮБЕЗНО С ВСИЧКИ
ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНА
През 1558 г., когато Елизабет I е коронясана като кралица на Англия, духовете били разбунени от проблема за бъдещия й съпруг. Въпросът бил толкова важен, че се дискутирал оживено в Парламента. Представители на всички съсловия се намесили в споровете и това станала ос- новна тема на разговорите дълги години след нейното качване на трона. Всички били съгласни само в едно: тя трябвало да се омъжи колкото може по-скоро - за да се укрепи короната и за да роди престолонаследник, но когато започвали да й търсят съпруг, единодушието веднага се изпарявало. Дебатите се проточили с години. Междувременно всеки без изключение сред най-привлекателните благородници и най-изтъкнатите ергени от четирите краища на кралството побързал да й предложи ръката си. С най-големи шансове обаче били малцина от приближените й: сър Робърт Дъдли (граф
Лейчестър) и Робърт Деверо (херцог Есекс), но има
250

ло и по-колоритни личности, като авантюристите, получили от кралицата своите титли като Уолтър Рейли и Френсис Дрейк. Тя не обезкуражавала нито един от кандидатите, но очевидно не бързала с избора си, освен това доста често коригирала предпочитанията си, с което окончателно обърквала претендентите за ръката й. През
1566 г. Парламентът изпратил свои представители при нея с искането да се омъжи, преди да е станало прекалено късно за нея да има деца. Тя не възразила на този несъмнено напълно разумен довод, ала въпреки това останала неомъжена.
Деликатната игра на Елизабет с нейните обожатели и ухажори възп- ламенявала въображението на съвременниците й - постепенно тя се превърнала в култова фигура на своята епоха. Дори придворният лекар Сай- мън Формън описал в своя дневник необузданите си фантазии, в които кралицата го кани да сподели леглото й. Художниците са я изобразявали като Диана или други богини от античността. Поетът Едмънд Спен- сър и неговите събратя по перо я възпявали като кралицата девственица. Провъзгласена била за „императрица на целия свят“, за „недостижим и неувяхващ символ на непорочната девственост“, дори се носели легенди за способностите й да ръководи всички земни и небесни дела. В разгово- рите с нея отчаяните ухажори си позволявали доста остри намеци за нейната сексуална въздържаност, срещу което впрочем Елизабет не реагирала много остро. За нея най-важното било да не секва интересът към нейната особа и да продължава да размахва примамката под носа на обожателите си.
Всъщност примамката никак не била за пренебрегване - в цяла Европа многобройните крале и принцове отлично съзнавали какво ще означава за тях, ако успеят да изпросят ръката й - спечелването на Англия като съюзник на тяхното кралство щяло да закрепи неимоверно много положението им. Затова в Лондон пристигнали много пратеници, натоварени с деликатни мисии: от испанския крал, от шведския крал, от австрийския ерцхерцог (брат на австрийския император, който за жалост вече бил женен). Тя любезно отклонила всички предложения за годеж с някоя от най-височайшите особи от онази епоха.
Най-много дипломатически усилия й струвало уреждането на многобройните проблеми, ненадейно възникнали заради въстанието на холандците и фламандците срещу испанското владичество. Ако Англия би решила да прекрати съюза си с Испания и избере Франция като свой главен съюзник на континента, това дали би окуражило нидерландските бунтовници? През 1570 г. всичко изглеждало сякаш за Англия би било най-изгодно да предпочете именно Франция за съюзник. Точно тогава френската аристокрация разполагала с двама елитни ергени - херцог Анжу и херцог д’Алансон - и двамата братя на френския крал.
Дали някой от тях не би пожелал да се ожени за Елизабет? Естествено, че братята приели с въодушевление този шанс, предоставен им от съдбата, и дори се скарали не на шега. Преговорите обаче се проточили с години.
251

Херцог Анжу няколко пъти посетил Лондон, дори целунал Елизабет в присъствието на всички лордове и доста често се обръщал към нея с галено име, а тя му отговаряла със същата привързаност. Междувременно обаче, докато флиртувала с двамата кралски братя, Елизабет успяла да уреди подписването на мирен договор между Франция и Англия. През 1582 г. тя внезапно сложила край на всякакви опити за ухажване от страна на галантните френски принцове.
Кралицата въздъхнала облекчено, когато се отървала от херцог Анжу - той бил отблъскващ физически и тя се примирявала дотогава с неговата компания единствено за да не нарушава добрия тон. Но след като мирът между Франция и
Англия бил гарантиран с мирния договор, веднага дала на херцога да разбере, че присъствието му в Уиндзорския дворец повече не е желателно.
По онова време годините на Елизабет вече дотолкова напреднали, че било изключено да се надява да има потомци. Сега не й оставало нищо друго, освен да доживее дните си така, както желаела - умряла като девствена кралица. Не оставила наследник, но управлявала кралството си по-умело от много крале преди и след нея. При нейното управление Англия постигнала забележителен възход във всички области.
ТЪЛКУВАНЕ
Елизабет имала много сериозни основания да не се обвързва със съпруг - тя отлично помнела фаталните грешки, допуснати от Мария Стюарт, нейна братовчедка и кралица на Шотландия. Шотландците никак не желаели да се примирят с мисълта, че ще бъдат управлявани от жена и очаквали от Мария
Стюарт да се омъжи по-скоро. Но не желаели чужденец около трона. Оставало да й изберат някой от местните благородници, което неминуемо разпалило жестоко съперничество между шотландската аристокрация, която всъщност никога не е била обединена. Накрая кралицата избрала католик - лорд Дарили, с което си спечелила омразата на местните протестанти и отново надвиснала опасност от нови брожения, само че този път на религиозна основа.
Елизабет прекрасно разбирала, че бракът ще застраши независимостта й. Ако реши да се омъжи и да избере за съюзник някоя нация или аристократична фамилия, ще настрои срещу себе си пренебрегнатите конкуренти - ако става дума за някоя от могъщите тогава европейски нации, това би могло да доведе дори до война, защото отказът на английската кралица да избере техен представител за свой съпруг ще бъде удобен повод за скриване на истинските причини за войната.
Освен това съществувала реална опасност бъдещият съпруг да се опита да й отнеме реалната власт - както постъпил лорд Дарнли с Мария Стюарт и за което той платил с живота си. Този горчив урок Елизабет запомнила много добре. Като кралица тя преследвала две основни цели: да избегне женитбата и да избегне кръвопролитна война. Успяла да съчетае преслед
252

ването на тези две цели и да отбегне евентуалните опасности от обвързването с някоя от другите европейски кралства, което би довело до изостряне на отношенията на Англия с останалите свои съперници. Денят, в който Елизабет I би обещала ръката си на някой принц, щеше да е последният ден от нейното неоспоримо дотогава властване на английския престол. Освен това тя предпочела да изглежда по-загадъчна и по-жела- на партия, като внимавала да не обезкуражава напълно нито един от претендентите. Но и без да се ангажира с категорични обещания, клетви и договори.
Макар и принудена да посвети значителна част от живота си на безплодни флиртове и игра на ухажване и последващо отблъскване на поредния кандидат за ръката й, Елизабет никому не отстъпила върховната власт в своето кралство - най- малко на тези, които напразно се надявали да спечелят сърцето й. Съумявала неизменно да остава в центъра на общественото внимание и поради това винаги играела водеща роля в политическия живот в онази епоха. Като поставила независимостта като своя върховна цел, Елизабет I защитавала умело правата си и постепенно се превърнала в легенда за цялата нация.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: