Съдържание увод закон №1

рене? Ей сега ще го
разделя на две по-
ловини
и
така
всички ще бъдат
доволни.“ Кучето и
котаракът веднага
се съгласили с мъд-
рото решение на
лисицата. Тогава тя
измъкнала
нож
отнякъде и разде-
лила бучката сирене
на две, само че не по
дължина,
както
очаквали кучето и
котаракът, а на
ширина. „Ама моят
дял е по-малък!“ -
озъбило се кучето.
Лисицата веднага се
вторачила в двете
парчета
сирене.
„Хм, май че имаш
право, да, наистина
е така" - промърмо-
рила тя. За да поп-
рави тази досадна
своя грешка, хит-
рата лисана чев-
ръсто
отхапала
късче от дела на
котарака,
който
обаче не закъснял да
изфучи
сърдито:
„Само че сега моето
е
по-малко
от
сиренето на това
гадно псе!“ Лисица-
та отново била
принудена да раздава
справедливост, за да
бъде всичко честно и
почтено.
Сигурно
вече се досещате
какво сторил мъд-
рият съдник - от
случаи те ще се опитат да ви въвлекат в свадата, ще ви умоляват да се присъедините към тяхната кауза и да се замесите в безкрайни сражения или поне ще ви потърсят услугите при сондажите и преговорите за примирие. Ако се поддадете на емоционалните им доводи, лека-полека ще се въвлечете в тяхната игра и в един прекрасен ден с ужас ще установите, че вашето съзнание вече е изцяло окупирано от техните проблеми. Не бива да се поддавате на съжалението и милозливостта, които евентуално ще изпитвате в подобни ситуации. Защото в тази ко- варна игра никога нищо няма да спечелите, само ще спомогнете, макар и пряко вашето желание, да се умножават и разпространяват конфликтите.
От друга страна обаче, не бива да съзерцавате всички събития отстрани, като напълно безучастен зрител - така може да се стигне дотам, че да обидите някого, без да сте желали именно такъв резултат. За да играете играта, както трябва, нужно е да се представяте като заинтересован от проблемите на другите хора, а понякога даже и да вземате нечия страна. Но дори и когато си позволявате друже- любни жестове - които понякога могат да бъдат доста рисковани постъпки, - вие сте длъжен да пазите силите си и способността си да разсъждавате абсолютно трезво, за да не позволявате при никакви обстоятелства да ви ощетяват заради въоръжени конфликти, политически междуособици или под- молни интриги. Не се скъпете за подаръците, изслушвайте всички посетители с възможно най-заинтересованото изражение, което сте в състояние на изпишете на лицето си, дори можете да разиграете почти винаги печелившата роля на очарователен домакин - но никога не бива да допускате прекалено близо до себе си както приятелски настроения френски крал, така и коварния Чезаре Борджия. Като им откажете да се подчинявате на техните стратегически замисли и като опазите независимостта си, вие ще си запазите инициативата - сами ще подбирате следващите си ходове и няма да бъдете задължен вечно да се браните и да се страхувате па- нически от агресивните личности около вас.
Дори и да не бързате да грабнете оръжието - това също може да се окаже ефикасно оръжие във
264

вашите ръце, особено ако изчаквате другите да се изтощят взаимно, - накрая вие ще спечелите най- много от тяхната безумна страст към безогледно кръвопускане.
В древен Китай царството Син било нападнато от съседното могъщо царство Чин. Владетелят на съседното княжество Юан веднага решил да се притече на помощ на Син, но мъдрият му придво- рен съветник успял да го възпре с думите: „Син ня- ма да се предаде толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед, нито пък Чин ще изтощи много скоро силите си. Ако Чин не грохне до няколко ме- сеца, ние няма да можем да станем най-влиятелно- то княжество в Южен Китай. Освен това заслугата да се подкрепи един съседен владетел, когато той е изпаднал в беда, не е толкова висока, колкото сла- вата от възстановяването на едно прегазено владе- ние, от възкръсването му сред пепелищата.“ Юан решил да се вслуша в мъдрите слова на своя съветник и по-късно се оказало, че тези предвиж- дания били удивително далновидни. Юан наистина спечелил завидна слава като спасител на Син от пълен разгром, а накрая обединените войски на Син и на Юан превзели столицата на Чин - доскоро най-сил- ното царство в района. Но този бляскав успех Юан нямало да постигне, ако не бе останал извън конфликта до най-изгодния за намеса момент - когато двете враждуващи сили били изтощени до такава степен, че ма- лобройната войска на Юан успяла да срази нашествениците от царство- то Чин.
Ако се въздържате от намеса в даден конфликт, ще спечелите време, за да прецените с голяма точност към коя страна клонят везните на успеха. Освен това може да продължите играта, като обещаете подкрепата си на двата противника, и да продължите да маневрирате така ловко, че от цялата суматоха вие да се окажете единственият победител. Точно така е постъпил през XIV век Кастручо
Кастракани, владетел на малкия италиански град Лука (недалеч от Пиза и
Ливорно), който кроял планове да завладее съседния град Пистоя. Евентуалната обсада на Пис- тоя би коствала много разходи и жертви, но Кастручо Кастракани бил много добре осведомен, че в този град има две враждуващи политически сили
- наричани за удобство от местните жители Белите и Черните. Публична тайна била непреодолимата ненавист между двата клана. Кастручо Кастракани започнал да преговаря конспиративно с Черните, като не забравил да им обещае помощта си за ликвидирането на Белите, а после започнал още по-секретни разговори с
Белите - на тях естествено се заклел, че няма да се успокои, докато не бъдат избити водачите на Черните. Всъщност Кастручо Кастракани никого не измамил, защото

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: