Съдържание увод закон №1

гости, излята от
чисто злато. Ама-
зис се разпоредил да
я претопят за
изработката на
статуя на едно от
многото египетски
божества, която
статуя да издигнат
на най-подхо-
дящото място в
града. Египтяните
се стичали на тълпи
пред статуята и
отдавали на идола
дължимите по-
чести. Щом му до-
несли слугите тази
вест, Амазис събрал
своя народ на
площада, за да му
разкрие тайната -
дотогава никой от
простолюдието не
подозирал, че зла-
тото за отливането
на разкошната
статуя било от
ваната, в която
доскоро си измивали
нозете придворните
и гостите на
двореца. Случвало се
някой от по-вул-
гарните да се из-
пикае в нея или дори
да повърне. С тази
алегория мъдрият
владетел искал да
подскаже на
поданиците си, че
нещо подобно бил и
неговият случай -
отначало, когато
бил най- обикновен
гражданин с доста
скромен произход,
никой не го уважа
не спори при наличието на очевидни доказателства. Или както е отбелязал Балтазар Грациан: „За съжаление истината обикновено много по-лесно се вижда, отколкото се чува.“
Сър Кристофър Рен е бил истинска ренесансова личност, макар и в английски вариант, с удивителни познания по математика, астрономия, физика и физиология. По време на дългата си кариера като най- изтъкнатия английски архитект обаче той често бил принуждаван от своите покровители да нанася нецелесъобразни корекции в проектите си. Той никога не е спорил с тях, никога не си е позволявал да ги обижда.
Вместо това е търсил упорито други пътища да докаже своята правота.
През 1688 г. архитектът проектирал внушителна градска зала в Уестминстър. Но кметът не останал доволен от проекта на сър Кристофър Рен, дори реагирал доста емоционално. Заявил на архитекта, че се опасява за стабилността на втория етаж - кметът се ужасявал от мисълта, че вторият етаж може да рухне върху първия, където именно се намирала неговата канцелария. Поискал от Рен да предвиди допълнителни колони в залата на кметството, за да бъде още повече укрепен вторият етаж.
Рен, който притежавал завидни инженерни познания, много добре разбирал, че тези колони ще се окажат ненужни и че опасенията на кмета са напълно неоснователни. Но въпреки това ги построил и кметът останал много доволен. Едва преди няколко години, при реконструкция на тази стара сграда, строителите открили, че колоните всъщност не крепят втория етаж - между тях и тавана на залата били оставени пролуки само от няколко сантиметра, незабележими за наблюдателя от пода на залата.
Оказало се, че колоните били само формална декорация. Но по този начин и двамата спорещи останали доволни - кметът можел да спи спокойно, докато за архитекта Кристофър Рен все пак оставало едно задоволително утешение: поколенията ще разберат, че неговият първоначален проект е напълно функционален и че тези глупави колони са били абсолютно ненужни.
Ако можете да демонстрирате физически някаква ваша идея, повече няма да е необходимо да
132

убеждавате опонентите си. Те ще могат да видят вашите постижения с очите си, което несъмнено е много по- въздействащо дори и от най-красноречи- вите излияния.
Веднъж Никита Хрушчов бил принуден да прекъсне речта, в която той изобличавал престъпленията на сталинския режим, защото от залата някой се провикнал възбудено: „Нали самият вие бяхте един от най-близките сътрудници на Сталин? Защо тогава не го спряхте?“
Хрушчов очевидно не успял да забележи кой от присъстващите си позволил да го прекъсне, затова изкрещял сърдито от трибуната: „Кой го каза?“ Нито една ръка не се вдигнала. След няколко секунди напрегната тишина Хрушчов продължил с много по-спокоен тон: „Е, сега вече ви стана ясно защо не го спряхме...“ Вместо да се впусне в разгорещен спор и да обяснява какво би се случило на всеки, който би дръзнал да се опълчи срещу
Сталин, генералният секретар на КПСС само припомнил нагледно за сковаващия страх от откровено споделяне на мнения по времето на свирепия сталински терор. Това обяснение се оказало толкова красноречиво, че повече никой не се обадил.
Един от най-силно въздействащите методи за убеждаване е да се прибягва до внушения с помощта на символи. Силата на символите - знамена, реликви, мощи, митични предания или паметници, посветени на някакво вълнуващо събитие - е в това, че всеки може да проумее какво искате да кажете, без да се наложи да отроните дори една дума. През 1975 г., Хенри Кисинджър бил ангажиран като представител на дипломацията на САЩ в изключително трудни преговори, посветени на предложе- нието Израел да върне част от Синайския полуостров, завладян от него във войната от 1967 г. Внезапно
Кисинджър заявил, че напуска заседанието, защото бил преуморен от безплодните прения и защото искал да отдъхне за малко, като се усамоти сред природата - някъде, където можел да се наслади на приятен пейзаж.
Държавният секретар посетил развалините на древната крепост Масада, добре известна на всички жители на
Израел като мястото, където се самоубили седемстотин евреи през 73 г. след Христа, за да не попаднат в ръцете

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: