да възникнат при експлоатацията на неговото „удивително съоръжение“. С всяка измината минута шерифът ставал все по-объркан и желанието му да спори ожесточено се изпарявало невъзвратимо. „Вижте какво ще направим сега, мистър - делово му предложил невъзмутимият мошеник.
-
Аз ще
ви върна парите още сега, на минутата, освен това ще ви дам още един безплатен комплект с пълни и изчерпателни технически инструкции за опериране със съоръжението, но
ако и това не помогне, лично ще се появя в Оклахома, за да отстраня всички евентуални повреди или неизправности. Така че няма начин да останете излъган в очакванията си.“ Шерифът с радост се съгласил с това предложение. За да задоволи напълно претенциите на разгневения клиент, Лустиг извадил от сакото си една пачка със стодоларови
банкноти и я подал на шерифа, посъветвал го да се успокои с едно питие долу, в бара на хотела, след което му пожелал приятен уикенд в Чикаго. Успокоен и леко засрамен от шумната разправия, шерифът напуснал хотела. През следващите няколко дни Лустиг всяка сутрин проверявал колоните с криминалната
хроника във всички местни, щатски и федерални вестници. Най-после попаднал на това, което очаквал да намери - съобщение за ареста на шерифа Ри- чардс, обвинен в разпространяването на фалшиви долари. Възмущението на обществото било безгранично - вече не можело да се вярва дори на пазителите на реда! Лустиг спечелил с помощта на хитроумно подбраните си аргументи и шерифът наистина повече не му досаждал.
136