тази заповед, решил, че ще е по-разумно да изпрати на консула другата, по-късата мачта. Разгорял се
яростен спор с вестоносеца, но механикът упорито настоявал на своето - от по-малката мачта ще има по-голяма полза, пък и по-бързо ще успеят да я доставят в пристанището на
Пергам.
Вестоносецът напомнил на механика, че няма право да оспорва заповедите на
един римски консул, но опонентът му дори и сега не отстъпвал от своето - може би защото той лично бил конструирал нова сте- нобойна машина, даже показал скиците. Заявил, че никой в тази част на света не разбира повече от него от стенобойни съоръжения. Войниците обаче прекрасно познавали сприхавия нрав на своя военачалник и посъветвали механика да престане да крещи, да преглътне огорчението си и да се подчини безусловно.
Но след като останал сам, механикът отново
размислил - каква ще е ползата, ако се подчини на една необмислена заповед. Решил тайно от всички да се разпореди да натоварят по-малката мачта. Дори си повярвал, че консулът ще го награди за съ- образителността.
Когато корабът с по-късата мачта пристигнал, консулът веднага поискал от войниците си да му обяснят защо не са изпълнили заповедта му. Те чинно рапортували за яростния спор с механика и добавили, че накрая той уж склонил да бъде натоварена по-дългата мачта. Консулът се вбесил окончателно и вече не му било
нито до плановете за обсадата, нито до разрушаването на крепостната стена. Не можел да мисли за нищо друго освен за твърдоглавия механик и затова се разпоредил незабавно да му го доведат.
След няколко дни механикът се явил лично в палатката на консула и разпалено се заел да обяснява защо трябва да бъде предпочетена по-малката мачта.
Говорил надълго и нашироко, използвайки същите свои аргументи както при спора с вестоносеца в Атина.
Напомнил, че той е най-опитният конструктор на стенобойни машини и че ако опитат да атакуват крепостта с неговото съоръжение, няма да съжаляват.
Консулът го изслушал с мрачно изражение на лицето, но веднага след това заповядал да го съблекат и да го бият с тояги до смърт.
СУЛТАНЪТ И НЕ-
ГОВИЯТ ВЕЛИК
ВЕЗИР
Сподели с приятели: