Съдържание увод закон №1

после го наобиколили
и започнали да му се
умилкват. Султанът
и придворните
останали удивени.
Накрая султанът не
издържал и попитал
великия везир, защо
кучетата не го
разкъсват. Мъдрият
везир отвърнал:
„Грижих се за тези
кучета цели десет
дни, и то така, както
никой досега не се бе
грижил за тях. Сега
всички виждате какво
може да се постигне с
повече доброта,
грижов- ност и
щедрост. Като се
грижех за Ваше
Величество цели
тридесет години и
каква отплата
доживях да дочакам?
Бях осъден на смърт,
и то само заради лъж-
ливите обвинения на
моите най-зли врагове.
“ От срам султанът
се изчервил като
божур. Не само че
отменил присъдата
над великия везир, но и
го дарил с три ката
най-фини дрехи, след
което му позволил сам
да се разправи с тези,
които са го предали
тъй вероломно. Но
благородният
мора с длетото, като от време на време пускал към пода поредно парченце мрамор. Всъщност въобще не докосвал носа, а само си давал вид, че го коригира точно според изискването на Содерини. След няколко минути, посветени на ловките удари с длетото, той извикал надолу: „Ще го погледнете ли пак, сеньор Содерини?“
„Да, сега е по-добре - отвърнал кметът, - сега Давид е като жив!“
ТЪЛКУВАНЕ
Микеланджело прекрасно знаел, че всяка корекция на формата на носа ще развали цялостния ефект от безупречната статуя. Обаче Содерини бил негов работодател и покровител, който на всичкото отгоре се гордеел много със способностите си за прецизни естетически преценки. Да обиди един от първенците и интелектуалците на Флоренция за Микеланджело би означавало само да прахосва време и нерви, без да спечели нищо в крайна сметка, освен да се прости с надеждите за още поръчки в родния си град. Микеланджело бил прекалено умен, за да се впуска в праз- нодумства и безплодни пререкания. Вместо това решил да промени мястото, от което Содерини оглеждал статуята - за гениален ваятел като Микеланджело не било никаква тайна, че перспективата зависи много от зрителния ъгъл.
За щастие на всички бъдещи поколения, Мике- ланджело измислил хитроумен способ да запази съ- вършенството на своята творба, като в същото време успял да измами Содерини, че е нанесъл корекциите, изисквани от капризния флорентински кмет. Това е великолепна илюстрация на двойната печалба, която може да си осигурите чрез действия, вместо да прибягвате само до силата на аргументите - никой не остава обиден и същевременно вие отстоявате вашето мнение.
КЛЮЧОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА
ПОДСТЪПИТЕ КЪМ ВЛАСТТА
Ако попаднете в приказното царство (което никой после не желае да напусне), непременно трябва да се научите да преценявате внимателно последи-
130

ците от всеки ваш ход според ефекта, който те ще имат върху хората, с които сте принуден да споделяте както несгодите, така и облагите на властта. Проблемът при всички ваши опити да доказвате правотата си или да спечелите превъзходство единствено с помощта на словесни аргументи е в това, че никога не можете да бъдете сигурен какви ще бъдат реалните резултати от вашите усилия - опонентите ви може би ще се съгласят с вас само за да не ви засегнат, докато вътрешно няма да променят убежденията нито с един милиметър. Възможно е също неволно да изпуснете някой израз, с което да обидите събеседниците си. Нали знаете, че думите притежават удивителната способност да бъдат тълкувани най-различно не само според дълбоко вкоренените принципи на всяка отделна личност, но и според моментните особености на настроението на този индивид.
Дори и най-разумно звучащите доводи могат да изглеждат като лишени от стабилни основания, тъй като всички ние сме свикнали да търсим най-различни нюанси, криещи се зад всяка дума, дори и зад най-обикновените.
Много често се случва да променяме мнението си още на следващия ден, след като сме се съгласили с доводите на другия, защото не можем така лесно да се отърсим от досегашните си убеждения.
Много е важно да разберете следната фундаментална истина: думите се изговарят много лесно, затова и не се ценят така, както делата. Всеки знае колко прибързано се изреждат десетки доводи и примери в разгара на ожесточен спор, в суматохата на всяка цена да се защити собствената кауза. С готовност цитираме пасажи от
Библията, позоваваме се на статистически данни, които никой не може да провери с достатъчно надеждна точност. С подобен порой от празни думи обаче никой не може да бъде убеден в правотата на другия. Реалните дела са много по-въздействащи и по-разбираеми за всички, без изключение. Резултатите от нашите и чуждите дела са нещо, което всеки може да види и да докосне. „Да, сега носът на статуята изглежда точно така, както би трябвало да бъде.“ Тук няма нито обидни подмятания, нито възможности за извъртане, за неразбиране или за двусмислици. Никой

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: