Сдружение „Доза обич гр. Бургас Новаторство и ефективност, Тел/факс: 056 82 75 47 доверие и съпричастност

През годините се наблюдава, че в различните територии има характерни тенденции в една и съща област – употреба на наркотични вещества. Част от наблюдаваните от нас характеристики са:

• 
  Рефлексията за употреба на хероин изместена в годините към по-малките населени места.
  
• 
  Повишаване експериментирането на употреба на наркотични вещества, конкретно в к-с „Меден Рудник”.
  
• 
  Все по-висок процент от клиентите от гр. Бургас са крайно маргинални, поради застаряването си и дългия стаж на употреба.
  
• 
  Актуалност на рефлексията за хероинова употреба към по-малките населени места, като в това число се наблюдава и изместване на употребата на хероин от центъра на Бургас, към определени квартали и/или по-малки градове – напр. Поморие.
  
• 
  Рефлексията за употреба на хероин изместена в годините към по-малките населени места: към град Нова Загора.
  
• 
  Масова злоупотреба на хероин в ромска общност в град Нова Загора.
  

• 
  класически и мобилен аутрич
  
• 
  стационарен обмен /януари – април 2010/
  
• 
  дроп-ин център – безпорно най-ефикасен метод за осигуряване на постоянство, достъп до консумативи и високо нива на качествена работа с клиентите
  
• 
  Не на последно място и един от методите, които са посредник за постигане на най-ефективни резултати е работата на «гейткипърите».
  

За качественото осъществяване на превантивни дейности базисните дейности са свързани, освен с разпространение на консумативи и с промяна на нагласите на клиентите към личното си здраве, а от там и промяна на поведение и вътрешни норми. Услигите, които предлага в това направление са: консултиране със здравна насоченост; консултиране със социална и психологическа насоченост; пред и следтестово консултиране; водене на случай; ннасочване към структури за лечение; други

През годината сме работили общо на 23 различни терена, от които:

- 16 терена са в гр. Бургас

- 7 са извън града /Нова Загора, Сливен, Ямбол, Сл. бряг, Поморие, Ветрен, Айтос/

Според постоянството на работата са:

• 
  Постоянни терена са 6 / 4 в Бургас и 2 извън Бургас/
  
• 
  непостоянни / в зависимост от миграцията – мобилни и посещавани от гейткипъри/ - 15 терена.
  
• 
  сезонни – 2 терена
  

• 
  ежедневни – 2 /дроп-ин център, класически терен/.
  
• 
  ежеседмечни и/или по рядко – 21 терена
  

• 
  в Бургас са- 217
  
• 
  в Нова Загора – 220.
  

Общо осъществените контакти през годината са 8 288:

2.5. Разпределението на общите 8 288 контактите през 2010г. е:

• 
  Консултации в социалната и психологичната сфера – над 300.
  
• 
  Тестувани клиенти: ХИВ/СПИН, Сифилис, Хепатит В, Хепатит С – 273 души.
  
• 
  Изследвани 29 % от достигнатите клиенти.
  
• 
  Обучени и работили за организацията ключови сътрудници са 11, като средно на месец работят по 3 – 4 ключови сътрудника.
  
• 
  По-висок процент от клиентите са мотивирани да подпомагат дейността, като сътрудници от общността.
  
• 
  В зависимост от субгрупата по- висок процент от клиентите посещават екипите ни със средна честота над 12 пъти годишно, а годишно средната честота на контакта е 9 срещи, обоснована с късното разработване на някой от терените.
  
• 
  По-висок процент от клиентите ни имат повишени знания.
  
• 
  Наблюдава се и повишение на клиентите търсещи лечение на зависимостта и по този повод са насочени към външни структури.
  

• 
  Мъже /жени – поддържа се съотношението 86 към 14% - отчита се минимална промяна от 2009г., когато съотношението е било – 88 /12%.
  
• 
  Етнос – 77 % от употребяващите в Бургас са българи. 23 % от клиентите са роми, достигнати в град Нова Загора.
  
• 
  Най-висок процент обхващане на клиентите се наблюдава посредством дроп-ин центъра за град Бургас, следван от контактите извън града и тези, които осъществяват гейткипърите. Продължават да са ниски резултатите, които дава класическия аутрич.
  

Най-голямото предизвикателство пред екипа през 2010г. бе различните потребности на различните подгрупи в общността на употребяващите, което от своя страна изисква различни подходи, адаптивност и гъвкавост. На практика работата на процесно ниво в различните подгрупи доведе до следните резултати:

• 
  С т.нар. «млади» употребяващи клиенти под 22г., които са трудно достъпни поради неосъзнаването на множеството проблеми и рискове, последващи от употребата на наркотици – достигане до групата и обхващане с количествени услуги.
  
• 
  С т. Нар. «стари» употребяващи - потребностите са свързани с поддържане на контакта, предоставяне на качествени услуги, в контекста на социално и здравно обгрижване. Отворен е процес на овластяване в грижа за себе си и индивидуално ориенитран подход.
  
• 
  Нови клиенти от ромски произход /Нова загора/, с нисък статус – здравен и социален и прилежащите характеристики на хора от затворена ромска общност. Тук основната потребност е свързана и с ранният етап на контакта и цели предимно свикване с и установяване на програмата на тази територия. Отворен процес за установяване на програмата в града.
  
• 
  Клиенти на метадон, част от които употребяват инжекционно – достигането и мотивирането им за неинжекционна употреба, или по-малко рискова употреба предопределят различен тип поведение и подход от страна на екипа.
  
• 
  Гейткипъри – процесът за овластяване на клиентите, при някой от тях преминава в етап – мултиплициране на знанията сред целевата група. Това те осъществяват, като сътрудници от общонстта.
  

8. 
   Описаните процеси и показатели рефлектират, като промени в насока:
   

• 
  Овластяване на целевата група /на индивидуално ниво/.
  
• 
  Наблюдава се тенденция към повишено търсене за лечение на различни здравни проблеми, напр. Хепатит С. В
  

• 
  Постъпили заявки за лечение на зависимостта.
  
• 
  Използване на вътрешния ресурс на целевата група – обучение за референтен аутрич, ключови сътрудници.
  
• 
  Задържане нивото на разпространение на Хепатит С.
  
• 
  Все още задържане на липсата на ХИВ в целевата общност /визират се изследваните клиенти/.
  

2. 
   Постижения
   

• 
  Повишен брой достигнати клиенти;
  
• 
  Бяха достигнати ИУН от град Бургас в значително по-млада възраст – 18- 22г.
  
• 
  Бяха разработени нови терени за работа
  
• 
  Бе договорено сътрудничество и бе популяризирана програмата и сред други НПО и институции, извън рамките на град Бургас;
  

• 
  Значително повишена мобилност на екипа - в зависимост от миграцията на клиентите.
  

• 
  Ефективна превенция на туберкулоза сред максимален брой клиенти.
  
• 
  Провеждане на скрининг в целевата група за установяване изходни данни за риска от туберкулоза.
  

• 
  Мотивиране за лечение и съвместна дейност с лечебните заведения за ефективно лечение на лица от целевата група.
  

• 
  Аутрич; Мотивационни техники; Консултиране; Насочване; Индивидуална и групова работа
  

• 
  Предоставяне на здравно образователна информация и консултации по отношение на ТУБ
  
• 
  Провеждане на изследвания за ТУБ
  
• 
  Насочване към лечебни заведения, проследяване и подпомагане на лечението.
  

1. 
   Обхват на целевата група по терени.
   

• 
  Алкохолно зависими – 6 терена
  

• 
  Употребяващи наркотици - 4 терена
  

• 
  Постоянни терени – 5
  
• 
  Непостоянни – 5 /терени които се посещават спорадично, при нужда./
  

2. 
   Брой индивидуални клиенти
   

• 
  на постоянни терени са обхванати – 478 души / на спорадични терени - 80 души
  

4. 
   Други резултати и успехи:
   

• 
  Контактите придружени с консултации са над 90%.
  
• 
  Разработени „непостоянни” терени с алкохолно зависими, извън територията на града. Обхванати са: с. Звездец, с.Твърдица, с.Свобода, гр. Сливен
  
• 
  Обхващане на клиентите в метадоновите програми в града.
  
• 
  Проведени 2 изнесени групови обучения на клиентите.
  
• 
  Обучени и активно работещи ключови сътрудници /двама/
  

4. 
   Резултати от работа с партньорски организации: През м. Декември 2010г. Се състоя кръгла маса по проблемите на Туберкулозата в гр. Бургас. Събитието бе организирано съвместно с ОПФЗ и фондация областен Ромски съюз„ и целеше подобряване комуникацията между структурите, ангажирани по проблема.
   

• 
  Наблюдава се по-голяма мотивация за изследване за Туберкулоза
  
• 
  Над 90% от скринираните за риск от заразяване от туберкулоза излизат съмнителни, въпреки добрия социален статус на наркотично зависимите.
  
• 
  Най много достигнати контакти и предоставени услуги в Ниско праговият център.
  

1. 
   Структура и услуги в Консултативно Информационния Център.
   

Консултативен център по зависимости – съпричастност, професионализъм и алтернатива за употребяващите ПАВ, алкохол и хора с хазартна зависимост.

Осигуряване на адекватен отговор за употребяващите ПАВ, алкохол и хора с хазартна зависимост и техните близки, посредством предоставяне на алтернатива и повишаване на достъпа до програми и услуги за лечение.

• 
  употребяващи – експериментално и проблемно
  
• 
  зависими от ПАВ, алкохол, хазарт
  
• 
  близки – родители, роднини, партньори и други
  

На практика дейностите в центъра бяха ориентирани в три работни направления:

• 
  Работа с клиенти - скрининг и оценка на проблема с ПАВ, алкохол или хазарт, консултации по проблема - психологически; информация относно естеството на зависимостта, етапите и, възможностите на лечение и рехабилитация в страната; мотивиране за промяна; консултиране при изграждане на умения за социална адаптация.; насочване към програми за лечение; проследяване на насочването и клиента.
  
• 
  Работа с близки на клиентите - консултации по проблема/ фамилни/ ; информация за зависимостта и възможности за лечение.
  

• 
  Работа, ориентирана към устойчивост, популяризиране, мултиплициране и надграждане на работните механизми.
  

• 
  Общ брой проведени срещи – 193 /в тази цифра са включени директни контакти, контакти посредством телефон и контакти посредством ел. поща/
  
• 
  Брой лица консултирани повече от един път – 21
  
• 
  Общ брой консултирани лица – 69
  
• 
  Брой лица насочени към програми за лечение – 28
  
• 
  Брой консултации по електронна поща – 5 души
  

3. 
   Диференциране на клиентите, потърсили услугите на центъра:
   

• 
  само един контакт – 48 души
  
• 
  до 5 срещи – 13 души
  
• 
  над 5 срещи -8 души
  

• 
  оценка на случай – 25 души. От тях със завършена оценка са 12 човека. Останалите са прекъснали посещенията си преждевременно.
  
• 
  мотивирани за лечение – 20 души.
  
• 
  водене на случай със социална и/или здравна проблематика – 6 души. При тях няма заявка за лечение на зависимостта ,а единствено за разрешаване на социална проблематика. На клиентите е партнирано за насочване към съответните структури.
  
• 
  насочени за лечение – 28/ нямаме категорични данни за достигналите до лечение.
  

• 
  метадонови програми – 5 души
  
• 
  рехабилитационни програми – 8;
  
• 
  за детоксификация - 6,
  
• 
  към психиатрични клиники – 9.
  

• 
  Препратени клиенти от институции към КИЦ. Най-активни в това направление, остават Пробационна служба Бургас и ИКЦ към НЦН гр. София
  
• 
  Препратени клиенти от КИЦ към други структури за лечение.
  

• 
  осъществена тридневна работна среща с ИКЦ към НЦН гр. София, на която бе създаден работен модел за функциониране на КЦ.
  
• 
  издадена обща брошура.
  
• 
  изготвена и публикувана информация за КЦ в сайта на НЦН.
  
• 
  динамична работна връзка, по повод препращане на клиенти, обратна връзка, консултиране и др.
  

• 
  разпространени информационни материали в училищата в града, посредством инспектората по образование.
  
• 
  дадени две интервюта в местно радио и телевизия.
  
• 
  дадена информация сред студенти от БСУ на работна среща.
  

• 
  Непостоянство във финансирането за дейностите на КЦ.
  
• 
  Проследяването на клиентите е друга съществена трудност, която ограничава измерването на резултатите и от друга страна възпрепятства навременна професионална намеса, при нужда.
  
• 
  Липса на супервизия.
  

• 
  Поддържането и съществуването на КИЦ, въпреки горните трудности.
  
• 
  Установен работен модел, който структурира дейността ни и понижава напрежението в работният процес.
  
• 
  Въведен работен инструментариум.
  
• 
  Подобрено и ползотворно сътрудничество с ИКЦ в гр. София. То е предпоставка за обмен на информация и надграждане.
  

• 
  По-често търсене на помощ от страна на родители.
  
• 
  Аутрич практиката е един от най-успешните методи за достигане до клиенти.
  
• 
  Извън сферата на хероина все по-често търсят подкрепата ни родители, чийто деца имат проблем с амфетаминова употреба.
  
• 
  Търсения контакт, по-рядко е с цел превенция на злоупотреба. До КЦ достигат хора вече с наличен проблем от или със зависимостта.
  
• 
  Обществеността и част от институциите в Бургас свикват да препращат клиенти със зависимост към КЦ. Напр. Полиция и от други НПО –та.
  
• 
  Според данните от предните три години се очертава потребност от по-дългосрочно консултиране без излизане от града.
  
• 
  Родителите не са склонни да посещават фамилни консултации. Малък процент са тези, които определят проблема със зависимостта като общ. Общи за тях са следствията от зависимостта, а не първопричината.
  
• 
  Въпреки разпространението на информация за КЦ в училищата в града, педагогическите съветници не насочват клиенти.
  
• 
  Основна тенденция или извод от работата ни е че установяването на КЦ, като структура е в процес, който се нуждае от постоянство и целенасочени и планирани усилия.
  

Екипът, работещ с комерсиални секс работници продължава да разглежда работната ситуация като компилация на вътрешни и външни фактори, оказващи своето въздействие върху динамиката на групата и влияещи пряко или косвено върху секс работниците. През 2010 г. се наблюдаваха промени в сцената на предлагане на секс услуги в следните ключови аспекти:

• 
  Разрастване на този вид работа, от което следва повишаване на количествените показатели на клубната проституция в Бургас и сезонните терени;
  
• 
  Липса на конкуренция между различните клубове и по-конкретно /няма наличие за значими разлики в предлаганите цени, което на фона на драстично ниските цени за същите услуги при неформалните секс работници привлича интерес;
  

• 
  Икономическите фактори са от особено голямо значение. Нестабилната икономическа обстановка, високия процент на безработица и съответно липсата на достатъчно финансови средства, могат да доведат до увеличаване на хората, предлагащи платени сексуални услуги и да провокират част от тях към неспазването на безопасни сексуални практики.
  
• 
  Здравеопазване – промените в здравната система, неяснотите свързани с тях и ограничаването на финансовите средства на здравните заведения, също е значим фактор. Така например, тъй като голяма част от секс работниците не са здравно осигурени, до момента в част от случаите се възползваха от звената за спешна мед. помощ, което на този етап не е възможно.
  
• 
  Във връзка с изпълнението на пряката си работа изпълнителната власт, логично е и в пряк контакт с предлагащите сексуални услуги. Съвместно с изпълнение на текущите си служебни задължения, представителите на полицията, в някой региони търсят от проституиращите плащането на патентен данък за компаньонски услуги, което рефлектира върху мигрирането на секс работниците.