Съдът отмени наредбата, по която нзок избира кои болници да финансира
България избира: Тема „Здравеопазване”
Изтегляне 0.6 Mb.
|
България избира: Тема „Здравеопазване”БНТ Денят започва 
Водещ: Добро утро. Веднага след новините в 8.00 тук в студио 1 ще се проведе вторият от четирите предизборни дебата в Денят започва. Участието е безплатно съгласно споразумението, което БНТ е сключила с париите и коалициите, участващи в изборите за 44-то Народно събрание. Право на участие имат кандидат-депутати от различни избирателни райони в страната, заявки се подават до три дни преди датата на диспута. Участват първите осем партии, подали заявка в този срок. Темата на диспута, който ще се проведе днес, е здравеопазване. Всички участници ще бъдат поставени при равноправни условия. Въпросите в рамките на дебата се подбират от журналистическия екип на БНТ. Преди дебата в следващите минути с пряко включване от Пловдив хората ще поставят своите въпроси и ще посочат проблемите, които според тях са най-тежки в здравеопазването. А ние ще търсим от кандидатите за народни представители как те виждат решенията на тези проблеми. Добро утро на Нели Ангелова. Нели, от теб очакваме да разберем какви най-тежки проблеми в здравеопазването виждат хората. Репортер: Добро утро от Пловдив. Проблемите в здравеопазването винаги изключително много са вълнували хората. Затова ние решихме да попитаме жителите на Пловдив, Русе, Варна и Благоевград къде според тях новите депутати трябва да насочат най-много усилията си. А резултатите са следните: повече контрол в използването на парите за здраве, по-ефективна спешна помощ, както и по-високи заплати за лекарите. Още от хората в следващите минути. Какъв е големият проблем на здравеопазването? - Големият проблем на здравеопазването – това е как се разпределят парите. Оказва се, че в една хилава икономика като нашата се генерират страшно много пари за здраве. Видях, че в бюджета за 2017 г. това са 3,7 млрд. Въпросът е как се разпределят тези пари и защо при толкова много пари в системата не са доволни нито пациентите, нито лекарите. - Статутът на болниците, търговските дружества. Може би трябва да се промени това нещо, защото по смисъла на търговския закон те трябва да акумулират в края на годината печалба. Няма как да се случи това нещо просто. И недофинансирането на здравните заведения води до налагането на пациенти като мен, като вас, които са с редовни платени здравни осигуровки, да си плащаме, когато отиваме в съответното заведение да ползваме тяхната услуга, което не е коректно спрямо онези, които не си плащат. - За мен най-сериозният проблем е, че много пациенти не получават адекватна помощ, не им се отделя достатъчно внимание, не им се обяснява достатъчно. Разбира се, на второ място са децата, които не получават абсолютно всичко безплатно. - Един и същи специалист в момента е назначен на работа в шуменска болница, във варненска болница и в добричка болница. Сами разбирате, че този специалист физически не може да покрие нуждите на тези здравни заведения, или на тези пациенти, които имат нужда от него. Репортер: Коя е реформата, която ще реши и този, и другите проблеми? - Повече средства за профилактика, повече средства за доболнична помощ, да се направи така, че да се помогне на човека, когато още заболяването е в един много ранен стадий. Репортер: Какво е нужно, за да бъде спешната помощ по-ефективна? - Съгласно стандарта на спешна медицина, за да бъде един санитарен автомобил добър, той трябва да отговаря на два показателя. За съжаление към настоящия момент състоянието на санитарните автомобили е доста сериозно. От 32 автомобила имаме само два, които отговарят или на единия, или на другия. Тоест да е с експлоатационно време седем години и под 300 000 изминати километри. Областта ни е голяма, градът ни се разраства и годишно нашите автомобили изминават милион километри. - Това не е звено за безплатна медицинска помощ само, а наистина за животозастрашаващи състояния. Ако хората го разберат това нещо, тогава и екипите ще са достатъчни, и инвестициите ще бъдат достатъчни. И не на последно място, трябва да има повече пари в бърза помощ, трябва да се плаща за обучение на лекарите, трябва да има парамедици. Репортер: Какви неща останаха за решаване в здравеопазването? - Въвеждането на електронната здравна карта на всеки един пациент. Това ще спести много време, нерви, усилия, пари, защото, след като видят, че пациентът има тези изследвания преди два месеца при някой колега, или в болница, то аз няма да имам нужда да му ги пускам отново. В същото време в България в момента над 1 млрд. ще се дават за лекарства. Това гони почти 35%. Доколкото ми е известно никъде в Европа не е толкова висок процентът на лекарствата. Репортер: Как ще се реши въпросът с болниците, които продължават да трупат дългове? - Ако общински, областни и университетски центрове трупат задължения, частните лечебни заведения покриват кредити. Трябва да стане най-после ясно, че при промяна на модела от бюджет към фондово здравеопазване, цялото здравеопазване е частно. Репортер: Кое звено трябва да продължи реформата, ако приемем, че е започнала? Дали това не е спешна помощ? - В Мадрид, в други столици има лента, която е за спешна помощ, за пожарната, евентуално и за автобусите. Тази лента не се ползва за друго. В България това съм го виждал може би в София, на Цариградско шосе, но не се спазва много добре. Като не сте осигурили инфраструктура, какво да се направи? Колегите нямат перка на гърба и не могат да хвърчат като Карлсон, който живее на покрива. Репортер: Кои са според вас най-големите проблеми в здравеопазването? - Направления няма, много хора чакат пред кабинетите, много пациенти имат джипитата. - Най-големият проблем в здравеопазването е неплащането на осигуровки. Много хора разчитат само на бърза помощ. Репортер: Как бърза помощ да заработи по-ефективно? - Трябва да се повишат заплатите на всички лекари, които работят там, да се организират повече екипи за бърза помощ, за да могат да обслужват по-бързо и по-ефективно хората. Репортер: Кои са най-големите проблеми в здравеопазването? - Трябва да има една здравна политика в България, независимо от това коя партия е на власт. Най-важно за една реформа е в основата на реформата да стои пациентът, да е ясно във всеки един момент за състоянието на дадения пациент и състоянието на това заболяване при този пациент да бъде във всеки един момент ясно къде ще бъде той и какво ще бъде направено с него. - Най-страшното е, че в лечебните заведения влизат да се лекуват здрави хора, защото бюджетите на лечебните заведения се определят от постъпването на хората, броя пациенти. - Първото нещо, което трябва да се направи, работещите в тази система –това са лекари, сестри, фелдшери – да получават едно добро заплащане. Тоест те да имат една сигурност. Тогава лекарят няма да мисли за пътеките, той ще мисли за пациента. Репортер: Кои са най-големите проблеми в здравеопазването според вас? - Все повече са тези, които работят след пенсия, работоспособността не е същата. Никой млад човек не остава тук. Човек като се замисли, вижда, че здравеопазването е като че ли последната грижа на тази държава. Във Враца примерно трябваше да лежа в стая, по време на лъчетерапията, стая, която е пригодена за четирима души, а бяхме шестима. И това беше във всяка стая. Тези, които бяха само на химиотерапия, това е предишният етап на лечението, спяха на столове. Аз не знам тези хора а отекли крака как са се чувствали, как са отивали по-нататък, защото това е дълго, продължително лечение. За кетъринга – няма нужда. Нито психотерапевти… Има болни, които са рухнали. Наистина са рухнали, в буквалния смисъл на думата. Нито има хора, които да се занимават с периферните болести, а никой не отива с едно заболяване. Репортер: Иво, това са проблемите, които гласоподавателите очертаха. А сега, кои ще са важните въпроси, които кандидатите за депутати ще решават в здравеопазването, предстои да разберем в следващите минути. Водещ: Много ти благодаря, Нели, за всичко това, което сте събрали с колегите от различните телевизионни центрове. Това, което искам да допълня, е, че темите на четирите дебата избрахме, след като станаха ясни резултати от изследването на Алфа Рисърч, според което това са най-важните за хората проблеми. Всички кандидат-депутати, които участват в днешния дебат, вече са в студиото. Те изслушаха много внимателно това, което казаха хората, водиха си бележки, така че съм сигурен, че в следващите минути ще дадат наистина предложения за това как да бъдат решавани тези проблеми. В Студио 1 започва втория в рамките на сутрешния блок предизборен дебат. Той е на тема здравеопазване. Съгласно споразумението, което БНТ е подписала с партиите и коалициите, регистрирани за изборите на 26 март, участието в тази форма е безплатно. То се заявява до три дни преди дебата и в него участват кандидати на първите осем партии, подали заявка в този срок. Участниците са в равнопоставени условия. Дебатът ще протече при следните условия: в началото отговорите на първия въпрос ще бъдат по ред, съгласно жребия на ЦИК. Добро утро утре на участниците: Христо Деянов от коалиция Обединени патриоти – НФСБ-Атака-ВМРО; Ваньо Шарков, коалиция РБ – Глас народен; Десислав Тасков, коалиция БСП за България; Веселин Марешки, партия Воля; Георги Кючуков, коалиция АБВ – Движение 21; Николай Минков, Коалиция на недоволните – Българска социалдемокрация-Евролевица-Българска социалдемократическа партия-Християн социален съюз; Минчо Христов, партия Възраждане; Нигяр Джафер, партия Движение за права и свободи. Добре дошли, дами и господа. Благодаря ви, че сте тук. И веднага към първия въпрос, на който ще ви дам да отговаряте според жребия на ЦИК. Защо и докога с кампании ще събираме пари за лечение на деца. Г-н Деянов, вие сте. Христо Деянов: Добро утро на всички зрители на БНТ, добро утро на всички колеги, които са в студиото. Преди това искам да кажа нещо много по-важно. Пирамидата на финансиране на здравната система трябва да бъде обърната. Повече пари трябва да отиват за промоция на здравето и профилактика на населението. Защото 82-83% от смъртността сред нашето население се дължи само на две групи – това са заболяването на органите на кръвообращението и раковите заболявания, онкологичните. До голяма степен профилактиката може да реши тежката патология именно в тези две групи.по добрият стил на живот, елиминиране и намаляване на факторите на околната среда върху здравето и разбира се оптимизиране на лечебната мрежа. Така че профилактиката е изключително важна. И може би в изказванията на хората трябваше това да е акцентът. Имаше един-двама, които споменаха този проблем. Що се касае до лечението на децата, това трябва да е приоритет в България. И когато едно дете има някакъв проблем, да няма никакво забавяне, както напоследък станахме свидетели, а това дете да бъде поето и по най-бързия начин да бъде лекувано. Водещ: Г-н Шарков, защо и докога ще събираме пари за лечение на деца с кампании? Ваньо Шарков: Първото, което е най-важно и трябва да се отбележи в случая, е, че Фондът за лечение на деца беше създаден точно с тази цел, да има ясни правила, за да бъде ограничен, или поне да бъде намален, броят на случаите, в които е необходимо да бъдат събирани такива пари за подобни кампании. Важното е, че през последните години бяха реализирани някои програми – това, за което се говореше по отношение на профилактиката, като програмата за майчино и детски здравеопазване, за която през последните две години се отделят над 2 млн. лева. И това е политика, която трябва да бъде продължена. От друга страна можем да кажем, че в резултат от изпълнението на средносрочната инвестиционна програма и навлизането в България на модерна медицинска техника и апаратура за лечение на онкологични заболявания, през последната година броят изобщо на хората, които са подали молби за лечение в чужбина в Министерството на здравеопазването, е намалял около шест пъти. Това е показателно, но тези усилия трябва да бъдат продължени, за да има устойчивост в тази система. Иначе, по отношение на Фонда за лечение на деца, аз продължавам да съм на мнение, че ролята на обществения съвет във фонда е изключително важна и че решенията, които се вземат, са изключително отговорни. За мен начинът, по който се предлага участието в този съвет, е изключително важен. Средствата в този фонд трябва да бъдат увеличавани през следващите години. От 10 млн. бяха увеличени на 12 през последните две години, а в крайна сметка в част от случаите, когато фондът няма право да вземе решение за лечение, например в Турция, тогава се налага провеждането на такива кампании, когато има изрично такова желание на родителите. Но нека да не забравяме, че това не е единствената държава, в която може да бъде провеждано качествено и добро като ефект… Водещ: Тук ще ви напомня, че само преди по-малко от месец се занимавахме със събирането на пари за лечение в Испания на едно дете, така че не е само в Турция проблем. Ваньо Шарков: Така е. при всички положения има и такива случаи, да. Водещ: Г-н Тасков. Десислав Тасков: Добро утро и от мен на зрителите на БНТ. Аз ще използвам само, за да попитам, и съм силно учуден къде са представителите на ПП ГЕРБ. В края на краищата това беше политическата партия, която ръководеше България в последните няколко години. Водещ: Всяка от партиите сама решава дали да участва или не. Десислав Тасков: И когато говорим за здравеопазване, това е надпартиен национален приоритет. Смятам, че това е бягане от отговорност. По тема – защо събираме пари за децата. Защото сме най-бедната държава, защото имаме най-ниските доходи в ЕС, защото имаме изключително затруднен достъп до хората, защото имаме изключително недоверие към системата, ангажиментът, който държавата има в сферата на здравеопазването. Защото дори Фондът за лечение на деца, ние направихме всичко възможно водещи национални консултанти да излязат от този фонд. Има изключително напрежение там. И още, и още. Е какво да бъде положението в момента? Ние в момента нямаме ясни ангажименти на държавата, не само към детското здравеопазване, въобще към здравеопазването в България. Водещ: Г-н Марешки. Веселин Марешки: След последното изявление се отвращавам все повече и повече. За съжаление хората от ГЕРБ ги няма, а хората от БСП казват само какви проблеми са създали през годините. И всъщност това е основното. Преди да започнат дебатите по същество, ние трябва да видим какви са изходните позиции. А изходната позиция е следната: тотален срив на здравеопазването. Няма нито един български гражданин, който да е доволен от здравеопазването в България. Тотален срив на доверието на лекарите в системата и липса на мотивация на самите тях да се грижат за нашето здраве. Невъзможност за едно от най-скъпоплатените обучения в България, това в медицинските университети, младите специалист да останат и да се реализират в България. С първия самолет, ние сме инвестирали в тях, те заминават в чужбина. И това е изходната позиция. Кой е виновен обаче за тази изходна позиция? Партиите от статуквото. Само сред нас, въпреки че някои отсъстват, защото тук трябваше да бъде д-р Райнов от БСП, някои хора от ГЕРБ, не им знаем имената. Но все пак да видим кои са тук – д-р Шарков, депутат в 40-ото и 41-ото НС, зам.-министър допреди един месец. Г-н Кючуков, депутат в 43-ото НС. Г-жа Джафер, депутат в 40-ото, 41-ото и 42-ото НС. Г-н Христов, депутат в 40-ото НС. Корнелия Нинова, в пет мандата депутат. И т.н. Тези хора всъщност са създали здравеопазването такова, каквото е в момента. И ние не можем да дебатираме по същество, защото те в момента ще ни нарисуват за пореден, трети, четвърти или пети път, някакви слънчеви картинки за светло бъдеще, за едно красиво и добро здравеопазване, а в крайна сметка истината е тази – тези, които не са се справили, бюрократите, трябва да дадат път на технократите, на професионалистите, на прагматиците. И това, което се случи в САЩ, трябва да се случи в България – прагматиците и технократите трябва да изметат бюрократите, за да може да имаме и здравеопазване, и образование, и национална сигурност. Водещ: Г-н Кючуков, и ръкавица беше хвърлена към вас току-що. Веселин Марешки: Това не е към него специално. Водещ: Като цяло. Георги Кючуков: Ръкавицата бих я поел, защото има какво да отговоря на това предизвикателство. Но аз смятам да говоря чисто професионално и да обърна внимание точно на въпроса, който беше поставен – защо събираме пари за децата. Това е една изключително грозна практика, съгласен съм. Много неприятно звучи всеки ден по вестниците и по медиите да се събират пари. Основно се събират пари за трансплантации. И в този смисъл аз смятам, че това е оправдано, когато фондът не може да поеме трансплантациите за деца да се извършват извън страната. Проблемът, чисто медицинският проблем в случая, е един. В нашата страна нямаме опит с трансплантация на деца. Последната трансплантация на деца, която аз знам, е от 13-та година. И родителите са в пълното си право да искат децата им да се лекуват там, където има по-голям опит. От друга страна ние трябва да направим така, че тази спирала да престане да се върти и хората да остават да се лекуват тук, със сигурност в своето лечение. Най-простият начин, който е предложен от няколко институции, които се занимават с този проблем, е поканването на екипи, които имат опит, договор за не по-малко от една година, когато ще се разработят и ще се внедри детската трансплантация в няколко центъра в България. И тогава и доверието в тази процедура ще се възстанови. Аз казвам екипи първо, не единици, и второ – не по-малко от година, защото трансплантацията е много сложна процедура, особено при децата е още по-сложна. Тук просто в скоби искам да кажа, че детето не е възрастен в миниатюр, а то е съвсем отделна физиологична единица. И затова дори само с тази малка единична стъпка ние ще намалим драстично броя на децата, които чакат за лечение навън. Водещ: Г-н Минков. Николай Минков: Най-напред искам да кажа добро утро на всички наши сънародници. И да предам нашите поздрави от името на Коалиция на недоволните. На второ място, специални поздрави за моите избиратели в областите Кърджали и Смолян. И на трето място, добро утро на всички зрители на БНТ, на екипа на БНТ и на колегите тук. Според нас, Коалиция на недоволните, този частен случай трябва да се разглежда като грешка на системата. Нашата позиция е, че системата на здравеопазване, която беше разработена с доминиращото участие още през 1999-2000 г. и беше приета от парламента с мнозинството на СДС, е тотално обърната. Тази система не е разработена така, че да служи на интереса на българския пациент. Тя не служи и на българския лекар и здравния работник. Тази система е обърната с лицето на чиновника и неговия началник. Тази система е достатъчно финансирана. Само тази година са предвидени в бюджета, плюс тези принудителни допълнителни плащания от българите, които ще бъдат събирани, в размер на над 6,7 млрд. лева, но в същото време за малки суми правим дарения, акции, което е срамно, което е под достойнството, което е унижение за всеки българин и най-вече пренебрежение към нуждаещите се пациенти. Тук до мен е д-р Ваньо Шарков. Съгласен съм с г-н Марешки, че той само допреди месец, месец и нещо, беше заместник-министър на здравеопазването. Ние знаем, че има фонд за лечение, ние знаем, че има обществен съвет, но, уважаеми приятели, чиновниците от системата на здравеопазването на всички нива – локално, общинско, областно и национално, е ориентирано към собствения си интерес, към интереса как да направят присвояване, как да се обогатят малко повече, как да източат системата. Системата е достатъчно финансирана , но моделът е тотално бламиран, моделът е тотално сгрешен. И ние предлагаме, нашата коалиция, този модел да бъде радикално променен. Ще отворя една скоба. Това предложение е направено още през далечната 1999 г. от Българските социалдемократи. И стои този закон с реформата и до ден днешен, където отлежава. И никой не поиска да му обърне внимание през това време. А ние знаем, че правителството, парламентът бяха доминирани от политическите сили СДС, НДСВ, ДПС, БСП и ГЕРБ, с неговите коалиционни партньори. Тази система трябва на всяка цена да бъде променена. Какво предлагаме ние, за да се промени системата, за да няма тези частни случаи и тези унизителни ситуации? Водещ: Вижте, в дебата за системата ще влезем, не е нужно в началото да кажете всичко и после да няма какво да се говори, защото сме се събрали за дебат. Поставяме въпроса за децата специално, защо и докога. Николай Минков: Дотогава, докато бюджетът на здравеопазването се управлява от бездушни чиновници, а не се управлява от българския гражданин и пациента. Водещ: Добре, благодаря ви. Г-н Христов. Минчо Христов: Докога ще търпим нашите деца, бащи и майки да зависят от подаянията на богаташи или от солидарната помощ на всички нас? Отговарям ви. Докато търпим здравето да е стока, а болниците да са търговски дружества. Докато има правителствена болница, където депутати и министри да се лекуват по специален ред. Има тук хора, които присъстват, знаят, че аз предлагах да се премахне правителствена болница, депутатите да минат през всичките кръгове на ада, на които са осъдили своите съграждани. Ето това е решение. Докато депутати и министри се чудят какво да откраднат от Здравната каса. Нима не виждаме всички, че лекарствата по Здравната каса са в пъти по-високи някъде, отколкото в аптеките? Къде го има това нещо? Защо тези чиновници, които определят цените, не са в затвора? Обръщаме се към главния прокурор. Докато партиите, политическите партии са излапали досега половин милиард лева, нека това хората да го чуят, половин милиард лева са излапали политическите негодници чрез партийната субсидия. И аз навремето, когато предлагах да се премахне, със Стела Банкова, тук има депутати, които са били в 40-ото събрание. И им казвах – абе, колеги, 60 млн. трябват за спешната медицинска помощ. Вие… Водещ: Предлагате партийната субсидия да отиде за лечение на деца, така ли? Минчо Христов: Разбира се. Трябва да отиде за здравеопазване, за най-належащото. И последното – докато има аптекарски босове, които стават приказно богати, купувайки евтино лекарства и продавайки ги скъпо. Ето дотогава. Водещ: Г-жа Джафер. Нигяр Джафер: Политическото говорене в здравеопазването е нонсенс. Сферата на здравеопазването изисква надпартийни усилия, които да доведат в края на краищата решения, които са надпартийни, консенсусни, поетапно да се изпълнява една стратегия, независимо от това кой управлява. От политизирането точно в сферата на здравеопазването проблемите през годините се задълбочиха. Лекарите, които присъстват тук, а те са доста, знаят за какво става въпрос, особено тези, които са работили в Комисията по здравеопазване. В системата са необходими непопулярни мерки, дори болезнени, които няма как да се проведат, ако всяко правителство просто игнорира решенията на предходното. И проблемите във Фонда за лечение на деца в чужбина са част от тази серия проблеми. Защото, когато има волунтаристични действия, когато има хаотични идеи, които са последвани от нормативен хаос, когато има влизане на силови структури в една структура като фонда за лечение в чужбина, пада доверието в която и да е част на здравеопазването. Конкретният случай с това, че сме свидетели отново как за много деца, като порой, отново започнаха да се обявяват кампании, след като преди това имаше един период, в който фондът работеше, след срива на доверието както в обществения съвет, който е там, и той е представен, забележете, не от лекари, а просто от хора от неправителствения сектор, показва, че трябва да вървим напред… Водещ: Ще ви коригирам. Не помня период, в който да не сме правили кампании за събиране на пари за деца, моля ви се. Нигяр Джафер: Имаше един такъв период, в който действително имаше някакви правила. Не казвам, че не е имало изключение. Защото ние трябва да си дадем сметка, че имаме основна задача – първо, да върнем доверието в системата, и на второ място, да говорим за този финансов дефицит, който се генерира непрекъснато. И как да се търсят прагматични решения. Ние имаме такива прагматични решения, за които бихме търсили съгласие и бихме работили за това. Само ще ги изброя, те са няколко – демонополизация на касата, контрол чрез електронна здравна карта, прецизиране на работата и логистиката в спешната помощ, протекционизъм по отношение на човешкия ресурс, за да могат да остават младите колеги, които работят в системата. Водещ: Това, което на мен ми прави впечатление… - Да репликирам (…) за срам да дариш. Вижте, този срам е за държавата. Не бива да обвиняваме хората, които даряват за детски живот. Водещ: Срамът е, че тези кампании забавят толкова много лечението, че след това нищо не може да се направи. Веселин Марешки: Ако може и аз една реплика, само с две кратки изречения по същество. Докато има българско производство на лекарства, което в България се продава по-скъпо, отколкото в съседни нам, или по-далечни държави, докато има чиновници, които влизат в министерството и казват – ние първо тези, които са злоупотребявали, ще ги изгоним, а после точно тези, които са злоупотребявали най-много, визирам и последното правителство, са ги оставили по местата им, няма как да има промяна. Иначе от тук присъстващите, да не обидя някой, но сигурно аз съм единственият, който е правил дарения и за деца, и за училища, и за болници. Така че дарението не е срамно. - Всички сме (…) Водещ: Взимайки повод от вас за темата за лекарствата, това, което ми направи впечатление, не знам защо не го забелязахте, че това може би е първата кампания, в която хората не поставят темата за лекарствата като проблем в здравеопазването. Тоест или другите проблеми са станали много тежки и са изместили тази тема, или там наистина се наблюдават някакви положителни промени. Аз лично не мога да си го обясня. Но само преди два дни един голям български професор, Генчо Начев, в студиото на Денят започва каза, че сме превърнали пациента в подвижна касичка. И нещата са стигнали дотам, че лекарите нямат онова хуманно отношение, което е тяхното задължение, заради всичко, което се случва. Как това ще се промени и ще бъде важен пациентът, а няма да се случва това, че те взимат за белодробно заболяване, ти има казваш, че те боли главата, и след като те изпишат от белодробното заболяване, те пращат да ходиш да търсиш да ти правят скенер на главата? Христо Деянов: Отново се връщаме на това, с което започнах. Всеки един патологичен процес, хронично заболяване, трае десетилетие, години. През това време здравето на пациента се влошава. До голяма степен обаче пациентът може да се намеси в този проблем и да забави патологичните процеси в организма. Това може да стане с една държавна, много силна подкрепа, това да е държавната политика в здравеопазването. По отношение на профилактиката, промоцията, превантивната медицина, истинската превантивна медицина, първичната и вторичната профилактика. И тогава вече ще говорим за това дали лекарите гледат на пациента като на касичка, какви са отношенията между пациенти и лекари, когато той също е отговорен за своето здраве, а не чака само здравната система, когато получи проблем, да го лекува. Водещ: Г-н Деянов, обаче как да заработи тази профилактика? Ето, и вчера имахме в студиото гост, който каза – не идват хората на профилактика. Отлагат го, защото са ангажирани с работа, защото ги е страх какво ще чуят. Отделно, че профилактиката иска и пари. И тук става въпрос наистина за системата като цяло. Безумно е да ти открият онкологично заболяване на белите дробове, да ти правят скенер, за да го открият, и ти през цялото време да им се оплакваш от болки в главата. И те да те изпишат и да ти кажат – ходи търси скенер на главата. За това ви питам. Николай Минков: Г-н Никодимов, ние предлагаме конкретна схема за решение на проблемите в системата генерално. И те са следните: на първо място, това, което беше казано, ние също сме го включили в нашия модел, премахване на монопола на НЗОК и въвеждане от 6 до 10 здравни каси, които да бъдат структурирани като здравно информационни центрове. Ваньо Шарков: Каси или центрове, какво точно? Информационни центрове или каси? Николай Минков: На второ място, ние предлагаме здравните вноски на всеки български гражданин да бъдат превеждани на индивидуална електронна карта, каквото беше започнато като инициатива от сегашния служебен здравен министър д-р Илко Семерджиев. И не само това. На тази здравна карта да бъде отразен и здравният статус, здравното досие на пациента. По този начин българският пациент ще разполага с парите си. Той сам ще решава при кого да отиде, да избере лечебно заведение. Ваньо Шарков: Вижте, има генерален проблем във вашето мислене. И този проблем е свързан с това, че българската здравноосигурителна система е солидарна. Вие може да имате по вашата сметка 10 000 лева, но вашата операция да струва 20 000 лева. Тогава се плаща от другите карти. Тези неща, нека диспутът да не го превръщаме в някакво учебно помагало за хора, които… Не е в това проблемът. Вижте, ако сме събрали… Нигяр Джафер: Той предлага генерална промяна в здравноосигурителния модел Ваньо Шарков: Ако сме се събрали да дискутираме това какво е било положението досега, мисля, че всички са наясно. Николай Минков: Ние предлагаме генерална смяна на модела. Водещ: Кажете как да се решат тези проблеми. Николай Минков: Прекъсна ме г-н Шарков, не си доизказах мисълта. Българският пациент, поставен в центъра по този начин на здравната система, ще разполага със своите пари, ще управлява своите пари, ще избира къде да се лекува, кой да го лекува, как да го лекува, какви лечения да приема. На второ място, той ще може да дава пари на нуждаещите се негови близки, познати, колеги, съседи, на други граждани, които имат нужда от това. Десислав Тасков: Искам да кажа две думи и аз. Говорим за каси, говорим за допълнително здравно осигуряване, не успях да разбера точно логиката. Но основното, ние в момента имаме една структура, това е НЗОК. Не е лозунг, г-н Шарков, това е връщане на обществения статут на тази структура. Не е лозунг да не е средство за натиск от страна на еднолично вземане на решение, защото ние одържавихме една обществена структура, която не бъде касичка към финансовото министерство. Да не коментирам първо правителство на ГЕРБ с Дянков, къде е резервът на този общ ресурс. И като казваме, че средствата за здравеопазване като цяло – ние чухме преди малко какво казаха и хората – те не стигат. Знаем какъв е нисък този БВП, който имаме. И трябва да се концентрираме основно върху течовете в този здравен сектор. И ключът е простичък – контрол, контрол, контрол. Защото важното за нас е достъпност да има – говорихме и за профилактика преди малко… Водещ: Д-р Тасков, обаче конкретният проблем е следният. Вие сте уролог. И аз идвам при вас с урологично оплакване и трябва да ми направите някакво образно изследване, но ви казвам, че ме боли и тук. Вие само урологичното ли ще ми направите, или ще ми направите цялото? И какво ви пречи да ми направите… Десислав Тасков: Ще ви решим урологичния проблем. Водещ: И за другия ще ме пратите при друг. Защо? Десислав Тасков: Защото съм уролог. Не съм общопрактикуващ лекар, внимавайте. Но вижте, има нещо друго. Водещ: Чакайте, аз влизам в едно общо болнично заведение. Защо е нужно… Десислав Тасков: Защото лекуваме по клинични пътеки, г-н водещ. Защото забравихме защо бяха въведени клиничните пътеки. Водещ: Ето това е въпросът. Хайде кажете как да се реши този проблем. Десислав Тасков: Клиничните пътеки бяха въведени с цел регламентиране на качеството, което има здравното обслужване… Нигяр Джафер: Алгоритъм на поведение. Десислав Тасков: В момента ние не лекуваме заболяване, г-н водещ, ние лекуваме по клинични пътеки. Водещ: Добре, не трябва ли клиничната пътека да бъде стандарт за лечение, а не решение, че понеже това ти е по тая клинична пътека, ще ти го правим тук, ще те изпишем, пък ти ще си счупиш главата да ходиш другаде. Ваньо Шарков: Клиничната пътека има алгоритъм за лечение, има алгоритъм за поведение, има изисквания към лечебните заведения, които могат да извършат една тежка ортопедична или тежка урологична операция, защото не всяка малка клиника може да извършва най-тежките хирургични операции. Но това е чисто медицински дебат. Ако искаме да говорим за здравеопазване, нека да кажем, или всеки да каже това, което предлага да се случва в сферата на здравеопазването. Защото това, което аз чувам, грандиозни предложения, демонополизация на НЗОК. За бога, в България имаше доброволни здравноосигурителни дружества, те се превърнаха в здравнозастрахователни дружества. Някой тук има ли индивидуална застраховка в тези дружества? Те работят само с корпоративни клиенти. Тоест НЗОК не е една, но друг е въпросът, че преди да преминем към всяко друго действие по отношение на НЗОК, ние трябва да сме достигнали до нивото тя да изпълнява своите задължения и да гарантира на българските граждани, че те спокойно могат да ползват ресурса, който сами са осигурили. Ние не сме стигнали това ниво, а искаме да я разрушим. Нигяр Джафер: Факт е, че българският пациент е най-доплащащият и най-късно диагностицираният. Факт е, че Здравната каса всяка година, при този модел, който се е оформил, защото това не е модел, заложен в първите години, всяка година генерира дефицит от 250-300 млн. И факт е, че българският пациент вади от джоба си парите, които му се искат в рамките на неговото ходене за диагноза. Има огромен проблем. И вие сте прав, пациентът не може да бъде (…) непрекъснато. - И това са хората с най-ниски доходи. Нигяр Джафер: Проблемът е, че ние трябва да възстановим баланса и взаимовръзката между първичната извънболнична помощ, специалистите в извънболничната помощ, болниците, спешната помощ и да осигурим продължително лечение. И ако може интегрирани медико-социални грижи при тези демографски фактори за нашите бащи, майки, баби и дядовци в отдалечените райони, които живеят сами, които не виждат младите, защото те са някъде, за да печелят пари за хляба си. Имаме огромен проблем в системата, така е. а що се отнася до демонополизацията, аз съм щастлива, че ние 10 години го повтаряме, но за първи път в програмите на други партии, на ГЕРБ и на патриотите, виждаме записана тази мярка. Защото иначе системата просто генерира дефицит, няма излизане от този порочен кръг и се въртим – колко са парите, как ги харчим и защо контролът е лош. Ваньо Шарков: Към настоящия етап единствената правилна мярка е в това да имаме надграждане на съществуващия модел с допълнителен доброволен здравноосигурителен пакет, който да може да гарантира, че онези хора, които искат да увеличат своите здравноосигурителни вноски, ползвайки доброволен пакет, могат да го направят за дейности, за които не е финансирано и осигурено през НЗОК. По света няма фонд или каса, които могат да заплатят абсолютно всичко… Водещ: Какво искате да кажете, д-р Шарков? Ако аз предполагам, че ще трябва да ми бъде сложен някога стенд, трябва да си имам допълнителен, защото няма да извадя 50 000 лева, и трябва да разчитам „Св. Екатерина” да ми го плати. Николай Минков: Д-р Шарков заема една позиция, която е в противоречие с интереса на българския пациент. Аз съм съгласен, че Здравната каса трябва да бъде солидарна, но това са само фрази, д-р Шарков. Вие поне бяхте в министерството няколко път, аз ви питам, вие знаете ли каква част от българските граждани са оставени без всякаква медицинска помощ. Колежката каза – в моите избирателни райони, където и те имат силно присъствие, има над 500 населени места, отдалечени, без млади хора… Христо Деянов: За какъв солидарен модел говорим, след като има над един милион здравно неосигурени, след като държавата за някои категории хора не осигурява в пълния размер. Георги Кючуков: Аз ви призовавам, говорейки за здравеопазването, да минем от аргумента на децибелите към аргумента на фактите. Говорим за НЗОК и дали трябва да се демонополизира или не. Водещ: Говорим за по-доброто обслужване на един здравноосигурен пациент. Което е доста комплексен въпрос и не опира само до Здравната каса. Георги Кючуков: На този етап, за съжаление, опира само до Здравната каса. И това е една от грешките в системата, според мен. И това, че тя може да бъде демонополизирана, не означава, че трябва да се увеличават средствата в здравеопазването. Ще кажа няколко думи и за средствата в здравеопазването. Но д-р Тасков беше абсолютно прав – по сега съществуващите правила, ако влезе за урологично заболяване, той трябва да бъде лекуван за урологично. Това са клиничните пътеки. Да, те са алгоритъм, те показват какво трябва да се направи. Ние не бива да търсим и да измисляме топлата вода. Тя е измислена. И тя на много места е налице. При нас има доста лекари от Израел. Никой ли не се сети да ги попита как при тях се лекува комплексно болният, а при нас се лекува само едно заболяване. Водещ: А вие питахте ли ги? Георги Кючуков: Аз съм ги питал, аз съм бил там и съм видял. Те имат система, която не е точно диагностично свързаните групи, за които всички приказваме, всичките ръкопляскаме, като го чуем, а нищо не се прави. Водещ: Защо нищо не правите? Нигяр Джафер: Защото изисква тройно повече ресурс. От 3,5 млрд. трябва да станат поне 10 млрд. Георги Кючуков: Там се лекува пациентът, влизайки в здравното заведение, в отделното звено на здравното заведение, пациентът се лекува комплексно. И за всяко нещо, което се направи, му се заплаща на това звено по начина, по който би се заплащало, ако влезе в три различни клиники. Много е просто. И колегите от Израел не са никак глупави, за да го въведат. И там няма оплаквания. Второто, което искам да кажа. Оплакваме се, че не стигат средствата. Да, не стигат. Вярно е, ние имаме най-ниския процент от БВП за здравеопазване. Винаги се е движел между 4 и 5%. Водещ: А колко трябва да бъде? Георги Кючуков: Следващият след нас е 6,2%. Водещ: Г-н Христов, вие няколко пъти се опитвате, така възпитано, без да се намесите… Минчо Христов: Аз ви казвам, проблемът е този, с който започнах. Докато търпим здравето да е стока, болниците да са търговски дружества, ще се въртим в един омагьосан кръг. Сега, това, което от Възраждане предлагаме, да се лекува пациентът, човекът, да се премахнат всичките тези клинични пътеки, чрез които се източва Здравната каса. Вие сте правил предаване, г-н Никодимов, където сте показвали как пациент отива да му прегледат гърлото, а го водят пет дни в болница. И това е масово. Защо не премахнем тази система? И аз се чудя, тук стана въпрос за Симеон Дянков, че да махнем с ръка. Аз се чудя защо Симеон Дянков и Бойко Борисов не са в Централния софийски затвор за това, че откраднаха 1,5 млрд. от вноските на хората и ги дадоха за магистрали. Ето затова сме на това дередже. Водещ: Въпросът е как този контрол да бъде без електронното здравеопазване. Минчо Христов: Какво пречи на служебното правителство да приеме едно министерско решение, да върне тези пари, тези 1,5 млрд. Николай Минков: При сегашната система контролът е невъзможен. Доказваме го 19 години. Всички бяхте депутати. И аз питам, вие като депутати, какво направихте в тази посока. Минчо Христов: Може ли да отговоря, понеже ме питат. Ами като депутат, първият закон, тук има свидетели, предложих да се премахне ДДС на лекарствата. Предложих да се направят, поне на възрастните хора, вие знаете ли какво става по селата? Вие си говорите тук алабалистики. По селата масово хората нямат зъби. Предложих да се направят безплатни протези на възрастните хора. И това отхвърлиха колеги, които тук присъстват. Да се премахне такса лекар. Вие знаете ли, хората от селата и от градовете , да отидат на лекар, те трябва да платят такса лекар. Нигяр Джафер: Ако има лекар, защото няма лекари в цели региони. Минчо Христов: Това е другият проблем. Защо няма? Водещ: Г-жа Джафер каза, че има цели региони и общини без лекари. Г-жо Джафер, от 2001 г. до 2009 г. ДПС сте в управлението. Защо допуснахте това? Нигяр Джафер: Нека да поясня. ДПС никога пряко не е управлявало сектор здравеопазване. Факт, който никой не може да отрече. Водещ: Говоря защо го допуснахте като партньори в управлението осем години, два мандата подред. Нигяр Джафер: Неслучайно започнах с това, че в този сектор трябва да се търси надпартиен диалог за изграждане на консенсусна стратегия. И всеки, независимо кой е в управлението в момента, да изпълнява тази стратегия. Да, има цели райони, в които няма никакъв достъп до здравеопазване. Не до качествено здравеопазване или равен достъп, просто няма никакъв достъп. Има области, в които на 50% джипи практиките не са заети. Общински болници фалираха междувременно. Тези, които работят в момента, са поставени в изключително тежки условия. И за 100 000 – дългове, една общинска болница изпада в много затруднено положение, докато държавните… Десислав Тасков: Знаете ли защо работят общинските болници, г-жо Джафер, все още? Само и единствено заради волята на съответната община. Защото новата национална здравна карта на господата реформатори, просто направиха всичко възможно това здравеопазване в България да бъде ликвидирано. Ваньо Шарков: В резултат на въвеждането на националната здравна карта няма закрито или фалирало нито едно общинско лечебно заведение. Това, което говорите, са алабализми, както някой се изрази. Това, което искам да ви кажа, е, че първата стъпка, която трябва да бъде направена, е да бъде премахнат търговският статут на лечебните заведения. И втората стъпка, която трябва да бъде направена, е държавата да се намеси и общините да се намесят в своята собственост, да започнат да плащат издръжката на тези лечебни заведения – мярка, за която бяхме говорили, мярка, която предлагаме да бъде направена, и мярка, която, когато държавата и общините изплащат поне стопанските разходи на лечебните заведения, чиито собственици са, тогава вече приходите от НЗОК ще отидат за заплащане само на медицински дейности… Водещ: Понеже д-р Шарков каза нещо ключово, което аз съм чувал от не един лекар – да не са търговски дружества болниците. Смятате ли, че е възможно да се намери надпартиен консенсус по този ключов проблем, така че, както и да изглежда следващият парламент, това да може да се случи? Например, г-н Марешки, понеже и вас отдавна не сме ви чували, а сте от хората, които имат страничния поглед на нещата. Веселин Марешки: Да. Прескочих обаче по предната тема, защото се опитах да се включа, но не можах да взема думата. Водещ: Разчитам на бойкия ви дух. Веселин Марешки: Няма нужда да влизаме в тежки сблъсъци. Вижте, конкурентите ми показаха какъв е проблемът. Той е ясен. И колкото повече от ДПС, от БСП, от реформаторите, от ГЕРБ, от т.нар. патриоти – не ги знам кои са патриотите, разбрах, че ДПС са най-патриотичната формация, но г-жа Джафер каза, че някакви други патриоти са предложили нещо друго – ние сме талибани останалите… Христо Деянов: Обединени патриоти е определена патриотична коалиция – НФСБ, Атака и ВМРО. Веселин Марешки: Вие сте патриотите, а ние сме талибаните, така ли? Волен Сидеров е патриот, а ние сме талибани. Колкото повече тези хора, които са управлявали, говорят колко по-слабо са се справяли и са ограбвали системата през годините, толкова по-ясно става, че трябва максимално бързо да ги изметем. Какво имам предвид? Казва се 5%, 6%. Процентът няма никакво значение, ако не се гледа основата. Може и да е 100% от 0. Какво от това? Парите за здравеопазване растат. От 1 млрд. станаха 4 млрд. Обаче качеството на здравеопазването пада. Какво означава това? Системата е ограбена. Само че както стана ясно, няма никой в затвора. Къде са вашите министри, които са били в системата, когато е била ограбвана? Пращат хора, които нямат нито един ден трудов стаж, управляват различни системи, градят законите, по които ние трябва да решаваме нашите съдби, а вече и съдбите на нашите деца и внуци. Няма справедливост. В България тази липса на справедливост, липса на правосъдие ще бъде наказана на 26 март. Две са ключовите думи, които основно ще бъдат повтаряни до деня на изборите. Едната е 26 март, това е денят на изборите, живот и здраве тогава ставам на 50 години, а другата е името на нашата формация – Воля. Спомена се тук, няма воля за решаване на проблемите. Водещ: А вие имате ли воля да намерите надпартийно съгласие… Веселин Марешки: Имаме воля да вкараме крадците в затвора и да върнем парите в здравеопазването, за да има справедливо здравеопазване, да може хората да не доплащат… Водещ: Трябва ли обаче да не бъдат търговски дружества болниците? Отговорете конкретно. Веселин Марешки: Според мен не трябва да бъдат търговски дружества. Няма как ние да търгуваме със здравето на хората. Ваньо Шарков: Това нали разбирате, че няма как да се случи, защото има европейски директиви, които не позволяват държавата и общините да финансират търговски структури? Водещ: Вие, патриотите – търговски или нетърговски дружества да бъдат? Христо Деянов: Не може да продължава този статут на търговски дружества. Водещ: Вие, БСП? Десислав Тасков: Не бива да бъдат търговски дружества. Но искам да кажа една дума. Контрол. Защото в момента имаме 500 млн. задължения на тези търговски дружества. Защо са тези задължения? Дайте първо да оправим контролът на тези задължения и тогава да променяме търговска и публична собственост. Водещ: Така, АБВ. Георги Кючуков: В нашата програма ясно е казано, че трябва да бъдат дружества със специален статут, но в никой случай не търговски дружества. Водещ: ДПС. Трябва ли да бъдат търговски дружества? Нигяр Джафер: Това би променило цялостната концепция. Това означава въобще да се върнем 15 години назад. Пак казвам, че това изисква много широка дискусия. Водещ: Г-жо Джафер, конкретно ви питам. Според вас трябва ли да бъдат търговски дружества болниците? Нигяр Джафер: На този етап това ще доведе до катаклизъм, ако остане осигурителният модел, а се премахне този статут. Водещ: Г-н Христов. Минчо Христов: Пълна лъжа. Знаете, аз започнах точно с това предаването ви, че трябва да престанат болниците да са търговски дружества и здравето да е стока. И това е залегнало като основна точка в програмата на Възраждане. И трябва да се вкарат крадците в затвора. Ето това е решението. Ние всички ги знаем кои са. Водещ: Контролът на дълговете. Имаме ли отговор на въпроса защо идват тези дългове? Николай Минков: Имаме, разбира се. Според нас няма документ, който регламентира сегашната здравната система, в който да не са оставени вратички за източване на системата. Нека тук да ми посочат господата депутати кой закон няма вратички, коя наредба няма вратички, кой регламент няма вратички, кой стандарт няма вратички, кой правилник няма вратички, коя заповед няма вратички. Всичко е със задкулисни, лобисти и специалисти, които (…) по какъв начин да се източва системата. Христо Деянов: Колеги дайте ми възможност две минути. Защото хората в момента ни наблюдават и ни се смеят, на тях нищо не им стана ясно от нашия диспут. Нито изчистихме въпроса за здравното осигуряване, нито изчистихме въпроса за електронното здравеопазване, нито за връщане на медицината в малките населени места, нито по отношение на обучението на колегите, на лекарите, с ангажимент да работят в България, примерно поне две години, които са по държавна поръчка. Но аз искам да кажа следното. Системата на здравеопазването е изключително сложна система за управление. И във връзка с това трябва да има консенсус в следващия парламент от всички политически сили по няколко опорни пункта, които трябва да бъдат извършени като реформа в здравната система. Първо, второ, трето, четвърто – да бъде ясно по какъв алгоритъм ще се работи, а министърът на здравеопазването със свое екип, като принципал на системата, трябва просто да започне да изпълнява това, което Народното събрание му въдвори. Това е моето мнение. Без решението на всички политически партии в следващия парламент, а не само в парламента, може и извънпарламентарни сили, няма да стигнем до кардинално решение на проблемите в здравеопазването и решително подобряване на здравната система. Ваньо Шарков: Добре, нека да говорим в конкретика. Въпросът беше дълговете на болниците, защо ги има тези дългове. Отговорът е много прост. Защото досега нямаме реално остойностяване на медицинските разходи в нито едно лечебно заведение. Процес, който започнахме и сме стигнали на 70 клинични пътеки. Оттам нататък този процес трябва да бъде продължен. И когато казвам, че това са медицинските разходи, остойностяване на медицинските разходи по отношение на… в различни видове лечебни заведения дори, а не само в едно и също лечебно заведение, защото разходите са различни, в зависимост от нивата на различните лечебни заведения за болнична помощ. Когато имаме това остойностяване на медицинските разходи и когато общината и държавата поеме стопанските разходи, тогава ще имаме нормално финансиране и тогава вече нещата ще си влязат в нормалния ред. Ако и по това можем да постигнем надпартиен консенсус, аз съм готов да го направим. Десислав Тасков: Г-н водещ, в началото гледахме една анкета. Да се върнем на това какво казаха хората. Достъп до медицина, качество на медицина, контрол на медицина, заплати на лекарите. Да помислим малко и за другата страна. Това са лекарите. В основата на тази здравна система не са листите на чакащите, не са пръстовите идентификатори, където смачкахме хората и не знам дали са в полицейско управление или в болнична структура, не са лимитите. В основата на тази система е отношението между лекаря и пациента. И когато говорим за лекар, нека малко да затворим тази широко отворена болница в държавното здравеопазване. Защото не може хора, които работят спешна медицина и спешна хирургия, да получават няколкостотин лева заплата. Дайте да видим какво ще направим… Веселин Марешки: Припомнете ни кои ни управляваха и те защо не са го направили тогава. (…) Ваньо Шарков: В същото време, в момента, в който говорите навсякъде и в други дебати, ваши колеги от БСП твърдят, че трябва да се развива майчиното и детското здравеопазване, само преди две години и три месеца вие управлявахте. И за майчино и детско здравеопазване програмата имаше 0 лева. Защо говорите за заплатите в спешната помощ, след като по време на вашето управление вие им увеличавахте дните отпуска, а не заплатите. Десислав Тасков: Говорим за заплатите на лекарите, г-н Шарков. За лекарят, който завършва Медицинския университет, за сестрата, която завършва колежа. Нигяр Джафер: Честно да ви кажа, аз се пообърках, защото представители на десни сили защитават откровено леви позиции, представители на левите предлагат десни мерки и запазване на статути. Имаме огромен проблем, защото имаме диспропорции и дисбаланс в системата, както по отношение на равния достъп на хората до здравеопазване между малки населени места и големи градове, така и между специалностите и хората, които получават заплащане, чисто професионално. Тези дисбаланси трябва по някакъв начин наистина да бъдат преодолени, защото един здравноосигурен в район Смолян, Разград, Шумен, има примерно 22 лева, които получава на глава от населението от касата, срещу 200, които се отделят например за жител от столицата. Ето това са дисбалансите. И те се задълбочават.Друг е проблемът, че основната ни тема трябва да е профилактиката, скрининга на заболяванията и ранната диагностика. - Добре, че дойдохте на това мнение. Нигяр Джафер: Казах го в началото. Водещ: Въпросът е защо досега не се е случило Христо Деянов: Кой изпълнява профилактичните мерки в България. Джипитата като гейткийпър на системата. Това са еднолични търговци. Значи в ръцете на едни търговци е връчена профилактиката на България, на българското население. Така ли излиза? Нигяр Джафер: Но една национална скринингова програма би решила проблема, би спестила и средства. Отново се връщаме откъдето тръгнахме в началото. Николай Минков: Всички говорят тук какво трябва да се направи, а всички са били във властта. С изключение на г-н Марешки и на нашата формация. Христо Деянов: Чакайте малко, аз бил ли съм във властта? Николай Минков: Аз не разбрах вие от коя формация сте. Христо Деянов: От Обединени патриоти. Николай Минков: Обединени патриоти подкрепяхте мнозинството. Христо Деянов: Никога не сме били във властта. Говорите си ей така. Николай Минков: Експертите не искаме да слушаме – трябва да се направи. 17-18 години са направени само оценки на съвсем малък процент от клиничните пътеки, г-н Шарков. Плащаме заплати на един куп чиновници, специалисти, всякакви експерти, които ги наричаме. Може да са малки заплатите, но те трябва да са срещу определен продукт. Нищо не направихте. Трябва да кажем – всички, които бяхте в парламента, в мнозинства, в правителства, вие се провалихте. Вие трябва да си отидете. Вие нямате моралното право да бъдете тук, да искате доверието на българите. Просто застанете настрани, дайте възможност на експертите, гледайте и се учете. Ваньо Шарков: Извинявайте, не сте вие човекът, който има право да казва кой къде да бъде в тази държава. Отивате на избори (…) Георги Кючуков: Преди малко помолих да говорим за здравеопазване… Ваньо Шарков: Да де, но има хора, които не разбират от здравеопазване, пък говорят. Георги Кючуков: очевидно тук се приказват празни приказки. Николай Минков: Няма празни приказки. Георги Кючуков: Съжалявам, че използвам тази силна дума, но празни приказки се приказват. Аз бих изкоментирал точно въпроса, който вие казахте – защо болниците трупат дългове. Отговорът на този въпрос се крие в далечната 1999 г. Тогава са направи нещо като реформа, нещо като нищо, и тук няколко човека правилно подчертаха – в центъра на системата се постави левчето, паричката, а пациентът е някакъв сателит около нея, който служи само да донесе тая паричка на заведенията. Това е първото, което е. И аз не виждам, г-жа Джафер каза, че ако премахнем болниците като търговски дружества, трябва да се промени системата. Нигяр Джафер: Концепцията се променя, това исках да кажа. Георги Кючуков: Аз мисля, че това е най-хубавото, което може да се направи. По това би трябвало да постигнем консенсус. Второто, ние говорим за правата в здравеопазването (…) Става въпрос, че има и задължения в здравеопазването. Водещ: Задължението трябва да бъде да бъде лекуван пациента. Георги Кючуков: В друга аспект го казах. Кои болници трупат дългове? Държавните, бившите окръжни болници, някои от университетските болници. И част от общинските, не всички. Защо? Ваньо Шарков: И не всички държавни. Георги Кючуков: Защото освен правата да получават някакво заплащане от касата, нито една болница, освен тези, които са под директното ръководство на министерството и на общините, няма задължение да обслужва абсолютно всички пациенти, които отидат при нея. Да сте чули някъде частна болница или някои общински болници да са приемали спешен пациент? Нигяр Джафер: Има такива. Георги Кючуков: Добре, знам две. Това са изключения. По този начин те са отървават от тези пациенти, които са по-скъпи и ги пращат на болниците, които трупат дългове. Водещ: Господа, понеже имаме не повече от минута, минута и нещо до края, по реда, по който започнахте. Финално изречение. Христо Деянов: Отново се връщам на това – без решение нито един политик, нито една политическа партия не може да реши проблемите на здравеопазването. Политическите партии в парламента, извънпарламентарните, трябва да имат консенсус по няколко основни неща. И министърът на здравеопазването със своя екип трябва да почне да ги извършва. Водещ: Вие, д-р Шарков. Ваньо Шарков: Това, което мога да кажа, е, че България има чудесни лекари, има чудесни медицински сестри. Някои партии ги наричат здравни работници. Трудно е да се намери консенсус с такива политически партии. За нас те не са здравни работници, а те са хората, които пазят здравето на българина. И когато премахнем търговския статут на лечебните заведения, когато държавата и общината застанат на своето място по отношение на финансирането и когато НЗОК и другите контролни институции си свършат работата, ще има достатъчно пари за здравеопазване в България. Водещ: Г-н Тасков, финал. Десислав Тасков: Аз ще си позволя, нека да кажем, че имаме достойнство и българският лекар, и българският пациент. Да не забравяме като лекари, че имаме една абревиатура пред името, което е доктор, когато говорим за здравеопазване. И ще си позволя само за минутка, ще цитирам една мисъл на американския писател Стивън Кинг: „Достойнството е онази невидима човешка кост, която държи главата на човек изправена.” Нека да си върнем достойнството на българите и нека да не позволяваме повече да се мачкат и унижават хората, които имат най-голяма нужда от помощ. Водещ: Г-н Марешки. Веселин Марешки: Поздрави на всички честни и почтени български лекари. Както и в държавата, всичко се вмирисва откъм главата. Аз считам, че управлението, бюрократите в системата на здравеопазването са тези, които са проблема, а не обикновените лекари, които ежедневно си вършат своите дела. Затова нека да не толерираме крадците в здравеопазването, а честните и почтени лекари. Водещ: Г-н Кючуков. Георги Кючуков: Аз бих казал следното – за да се оправи здравеопазването, трябва да престанем да го политизираме. Консенсус във всичките промени, които се предлагат, общи усилия, в центъра на които да стои пациентът и стриктно изпълнение на задълженията от страна на всичките органи – като се почне от държавата, която е най-некоректен, и се свърши с отделния пациент. Водещ: Г-н Минков. Николай Минков: Уважаеми сънародници, уважаеми почтени и висококвалифицирани лекари, медицински сестри, акушерки и други здравни специалисти. Ние разчитаме на вас, защото нашата коалиция има най-точния радикален модел за поставяне в центъра на тази система – пациентът, негово величество българският гражданин, българският лекар, българската медицинска сестра, българската акушерка, българският лаборант. Нека заедно да отстраним тези, които доведоха здравната система до това безобразно състояние днес. Гласувайте с бюлетина номер 5 на 26 март, Коалиция на недоволните. Водещ: Г-н Христов. Минчо Христов: Аз се учудвам, че хора, които са допринесли за този геноцид в здравеопазването, сега дават съвети как да се оправим. Ние от Възраждане, с номер 14, сме за тотална смяна на системата, за премахване на Здравната каса, източването на болниците, приоритет на общинското здравеопазване, а не както е сега, на частните болници. И възмездие за крадците, които източват в момента Здравната каса. Възмездие. Водещ: Г-жа Джафер. Нигяр Джафер: Трябва да спре сатанизирането на образа на българския лекар. Трябва да се работи за равен достъп до здравеопазване на всички хора, независимо къде живеят – в малкото населено място, малката община, столицата или в областните градове. Това може да стане с надпартиен консенсус и стратегия, която да изпълняват всички. Водещ: Благодаря ви много. Бяхте с дебата за здравеопазването. Каталог: news press news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> Тема: здравеопазване news press -> „Здравеопазване news press -> В обувките на Москов news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|