Съдът отмени наредбата, по която нзок избира кои болници да финансира

"Музейко" на гости в "Пирогов"

"Всички човешки същества учат чрез истории. A3 гледам по този начин и на архитектурата - че задачата ни е да потопим хората в някаква история. И не говоря за приказка от типа "имало едно време и живели щастливо завинаги", а за истински разказ"

Архитектът Лий Сколник ще работи в България за втори път и отново, за да разказва истории. Преди три години той създаде проекта за първия детски музей в страната - "Музейко". Сега се връща за продължение. Този път ще преобрази детското отделение в "Пирогов", по модел и с вдъхновение от музея.

"Мисля, че добрата публична сграда може да започне трансформацията на една среда. Трябва да започнеш отнякъде", разказва в разговора си с "Капитал" Сколник. Преди няколко години неговото нюйоркско архитектурно студио LHSA+DP спечели конкурс сред общо 13 международни фирми за изграждането на детския музей в София. След безсънна нощ, причинена от часовата разлика, и съзерцаване на планинския релеф около града, му хрумва идеята нишката на "Музейко" да са именно "малките планини". После студиото започва да проучва традиционните български Занаяти. Обикалят страната и стигат до заключението, че бродерията, керамиката и дърворезбата са най-типични за този район."Тогава си помислих "няма ли да е по-добре, вместо да правим анонимна сграда, която може да се намира навсякъде, да я направим по-специфична за България", връща се към онзи момент Сколник. Така се ражда идеята всяка от "малките планини" в корпуса на музея да включва мотиви от трите Занаята. Основната сграда пък е от стъкло. "Това беше съзнателно решение за прозрачност. Не само в буквалния смисъл, но и метафорично - искахме да скъсаме с миналото, с големите, тежки сгради и с идеята, че нещата се случват скрито и някой контролира живота ти. Искахме да кажем "ти контролираш живота си и виждаш всичко, което се случва", казва американският архитект.

Лий Сколник проектира обществени сгради от десетилетия, а музеите са основен фокус в работата му. За стила си на работа по такива проекти казва, че "не е партизански" (от англ. - guerilla, бел. авт). "Не се появяваме от нищото, казвайки "ето как ще изглежда сградата, дано ви харесва", твърди той. Вместо това студиото се потапя дълбоко във възможно най-много информация, преди да започне проектирането. Търсят историята и разказа. "Не става бързо, но когато го намериш, е много по-лесно да развиеш дизайна. През цялото време знаеш какво послание се опитваш да предадеш. Няма нужда да мисля дали някоя стая трябва да е синя, жълта или Зелена - за всичко има причина. Можеш да взимаш бързи решения, които не са случайни или въпрос налични предпочитания. Мазилката по тавана, къде ще има стъкло или каква ще бъде дръжката на вратата - всичко е свързано със същността на проекта", обяснява Сколник.

Посланието на "Музейко" е прозрачност, демокрация и отбелязване на българската култура, твърди архитектът. В "Пирогов" пък вдъхновението идва от "малките герои". По думите на Сколник не става въпрос просто за красиви картинки по стените. "Искаме да направим връзка между героите от детските приказки, супергероите и героите в истинския живот - полицаи, пожарникари, учители, учени, океаонографи", казва той. Всъщност ремонтът наистина се състои от пребоядисване на стените, но ще бъдат вложени и интерактивни елементи, по подобие на игрите в "Музейко". "Работим с ИКЕА за мебелите, така че да се създаде чувство за дом, а не за институция", обяснява още архитектът.

Целта на ремонта обаче не е естетическа. Вместо това студиото си поставя за задача децата и техните семейства да се почувстват по-удобно и по-спокойни. "Сега, когато постъпиш като пациент в болницата, се чувстваш сякаш всички останали имат информация какво ще направят с теб, но ти самият не знаеш какво да очакваш. Това прави хората, и особено децата, тревожни, защото не разбират какво се случва", разказва Сколник. Неговото студио вече работи по два подобни болнични проекта в Ню Йорк. Целта на архитектите е да намалят стреса, на който са подложени децата. "Един от начините да направим това за децата е да ги разсеем от страха и притеснението и да им дадем нещо различно, върху което да се съсредоточат", обяснява американският архитект.

Дали един дизайн е успешен според него не се измерва просто в това да подобриш настроението на пациентите. "Търсим измерими резултати", казва Сколник. "В болницата това би означавало да си зададем въпроси като: намаляваме ли престоя на пациентите, защото средата помага на възстановяването им; намаляваме ли количеството болкоуспокояващи лекарства, защото те не чувстват толкова стрес; излекуват ли се повече хора, защото средата помага на лечебния процес." Методът се нарича "дизайн на доказателствата" (от англ. -evidence design, бел. авт.). В САЩ този метод се използва все повече, първо защото е клинично ефективен и второ, защото болниците са в ожесточена конкуренция и търсят начини за привличане на пациенти отвъд добрите лекари. "Пирогов също има отлични лекари. Всеки, който отива там, казва, че нивото на медицинските грижи е много високо, но средата е ужасна. Затова сме тук", казва Лий Сколник.

Голяма част от работата на Лий Сколник е посветена на обществените сгради. "Обичам този тип проекти, защото работиш с много умни хора, които искат да направят нещо добро за обществото и подкрепят креативността", обяснява той. Част от причината да не работи с големи частни инвеститори е, че "те се интересуват от креативността само ако тя ще продаде повече апартаменти или офиси". Опитът му при музеите е точно обратният -там има грижа за качеството, смята архитектът.

"Уинстън Чърчъл е казал: "Ние оформяме сградите, а след това те ни оформят." Вярно е, че архитектите, инженерите, политиците, частният капитал решават как ще изглеждат сградите, но след това същите сгради влияят на живота ни. Ние се развиваме според средата, в която живеем", разсъждава Сколник. Според него това не трябва да се случва по случайност, а да се прави с внимание и чувствителност към убежденията на дадено място и хора. Това за съжаление невинаги се случва. "Много сгради се появяват просто защото са евтини или някой е харесал определен стил, и нямат връзка с нищо." Според него правилото, че архитектурата е отражение на културата на едно общество, вече избелява. "По принцип отиваш в Атина, за да видиш Партенона, или в Рим, за да видиш Пантеона", дава пример Сколник в модерната архитектура нещата вече не стоят така. "Отиваш в Дубай, Чикаго или дори София и виждаш еднакъв тип модерни сгради", заявява архитектът. Това донякъде отразява днешния святкащото хората имат шанса да видят и поискат различни неща от целия свят, без те да имат връзка с тяхната култура, география или климат. Сколник обаче се обявява против това течение в архитектурата. "A3 съм за сгради и градове, които отразяват културата и Заобикалящата среда. Много по-вълнуващо е", казва той. По думите му това е и причината архитектурата да е занимание за цял живот. "Защото водиш дълга битка за нещата, които смяташ за правилни", довършва архитектът.