В ЕС-27 през 2010 г. за основна дейност производство на машини и оборудване (С28 според NACE Rev. 2, съответстваща на раздел 28 от КИД-200820) имат над 96 хил. предприятия. В тях са заети почти 3 млн. души, което представлява 2.2% от всички заети лица в нефинансовия сектор на икономиката и 9.5% от заетите в промишлеността. Те са генирирали над 150 000 млн. EUR добавена стойност, което съответства на 2.7% от добавената стойност в нефинансовия сектор на икономиката и 10.7% от промишлеността. От гледна точка на заетостта, секторът е трети по големина в ЕС-27 след производството на хранителни продукти и производството на метални изделия.
В сектора производителността е 51 хил. EUR на един зает и е по-висока от средната за нефинансовия сектор на икономиката (42 хил. EUR на един зает) и в промишлеността (46 хил. EUR на един зает). Едновременно с това разходите за персонал в сектора са също сравнително високи – 42 хил. EUR на нает, при 30 хил. EUR на нает за нефинансовия сектор на икономиката и 35 хил. EUR на нает в промишлеността. Показателят за коригираната чрез заплатите производителност за сектора достига 124%, което е с около 15 пр.п. по-малко от средния показател за нефинансовия сектор. Брутният опериращ излишък е 6.3% от оборота в сектора, което е почти 2/3 от показателя, отчетен за нефинансовия сектор на икономиката.
Таблица 25 Основни индикатори за сектор „Производство на машини и оборудване“ (С28)
Основни индикатори
|
Стойност
|
Брой предприятия (хил. броя)
|
96
|
Заети (хил. броя)
|
2920
|
Оборот (млрд. EUR)
|
510
|
Разходи за персонал (млрд. EUR)
|
118
|
Добавена стойност (млрд. EUR)
|
150
|
Брутен опериращ излишък (млрд. EUR)
|
32
|
Дял в нефинансовата икономика (%):
|
Брой предприятия
|
0,5
|
Заети
|
2.2
|
Добавена стойност
|
2.7
|
Двете групи (подсектора) за производство на машини с общо предназначение (група С281) и на други машини с общо предназначение (група С282) са най-големите в сектора, всеки един с около една трета от добавената стойност в сектора, и подобно, но по-малко по размер отношение на заетите лица. Третият по големина подсектор е производството на други машини с общо предназначение, който допринася с почти една четвърт за добавената стойност и съответно за заетостта в сектора. Подсекторите за производство на обработващи машини и машини за селското и горското стопанство заедно едва надхвърлят 11% от добавената стойност в сектора, и около 14% от заетостта.
Фиг. 30 Структура на сектора по отношение на добавената стойност и заетостта, %.
Двата подсектора за производство на машини и други машини с общо предназначение регистрират най-високи нива на производителност, които надхвърлят средните за сектора, или съответно около 60 хил. и 52 хил. EUR на човек. Всички подсектори имат нива на производителност по-висока от средната за промишлеността. Разходите за персонал на един зает са средно 42 хил. EUR и варират в зависимост от подсекторите в границите 35-45 хил. EUR.
Таблица 26 Средни разходи за персонала, производителност и норма на печалба по сектори за сектор „Производство на машини и оборудване“ (С28)
Показатели
Подсектори
|
Средни разходи за персонала
(хил. EUR на зает)
|
Производителност, коригирана чрез заплатите, %
|
Норма на печалба, %
|
С 28: „Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение“
|
42
|
124
|
6,3
|
28.1: „Производство на машини с общо предназначение"
|
45
|
132
|
7,5
|
28.2: „Производство на други машини с общо предназначение"
|
41
|
129
|
7,3
|
28.3: „Производство на машини за селското и горското стопанство"
|
35
|
128
|
5,7
|
28.4: „Производство на обработващи машини"
|
40
|
107
|
2,6
|
28.9: „Производство на други машини със специално предназначение"
|
41
|
111
|
4,3
|
Сравнително високите разходи за персонал намаляват съотношенията за производителността на труда за сектора, както и за преобладаващата част от подсекторите, които имат показатели в границите 107-129%. Единствено подсекторът за производство за машини с общо предназначение достига средните нива на производителността за промишлеността (132%).
Нормата на печалба или рентабилността от дейността за сектора е по-малка от средната за промишлеността (7%). Изключение правят подсекторите за производство на машини с общо предназначение и други машини с общо предназначение, които имат норма на печалба съответно 7.5% и 7.3%.
На ниво страни членки, най-високо ниво на добавената стойност има секторът в Германия, който генерира почти 40% от добавената стойност на сектора в ЕС-27. Германия е също така страната членка с най-висока добавена стойност за всеки един от подсекторите в ЕС-27. Забележително е, че делът на Германия в добавената стойност за производство на обработващи машини надхвърля 50%.
Относителната значимост на сектора за производство на машини и оборудване е най-висока в Германия и Унгария, където секторът има дял в добавената стойност на нефинансовия сектор от 5%. Следващи по специализация държави членки са Дания, Финландия и Италия. Най-малко специализирани са Естония, Португалия, Литва, Латвия и Кипър.
Десетте най-бързо развиващите се групи продукти от производството на машини и оборудване през 2011 г. (спрямо 2010 г.) имат производствена стойност от 79 млрд. EUR. С произведена продукция за над 10 милиарда EUR всяка се нареждат групите продукти21:
Фиг. 31 Водещи групи продукти според стойността на произведената продукция (млрд.EUR)
За седем от десетте групи продукти водещ производител е Германия, като в две от групите има пазарно предимство от около 2/3 от производството в ЕС-27. Италия има предимство в две групи (машини за пакетиране и опаковане – 52.1% и топлообменници – 39.2%), а Дания – в една (вятърни електрогенератори – 47.7%).
Някои от най-големите промишлени сектори като електрониката, производството на автомобили, химикали и преработката на хранителни продукти са четирите най-големи потребители на сектора на машиностроенето и съответно фактори за растеж на пазара. Например, електрониката е най-бързо развиващата се промишленост в света, със средногодишен ръст от 7% през последното десетилетие. Нови пазарни възможности за машиностроенето се разкриват в развиващия се сектор на възобновяемите енергийни източници и ресурси. Глобалните тенденции в развитието на машиностроенето очертават като подсектори с най-голяма динамика на ръста: енергийното и ресурсно ориентирано машиностроене и производството на селскостопански машини.
Фиг. 32 Глобални тенденции в производството на машини и оборудване
Източник: IKB2009.
Необходимостта от високотехнологични машини и съоръжения в тези сектори са от изключително значение. Търсенето на машини и съоръжения за тях се очаква да продължава да расте и в бъдеще, след като настоящите тенденции в пазарното развитие показват значително увеличение на търсенето за повишена енергийна и производствена ефективност. Тези технологии на растежа ще имат преобладаваща роля в подкрепа на продължаващия подем в машиностроителната промишленост.
Ключовите пазари на машиностроенето в бъдеще са свързани с възобновяемата енергия и по-специално: енергия от вятъра, фотоволтаичната промишленост, биоенергийната промишленост, производството на електромобили, енергийно ефективните технологии. Например по отношение на алтернативните задвижващи технологии, очакваният бъдещ недостиг на изкопаеми горива е свързан с необходимостта индустрията и обществото да се обърнат към алтернативни задвижващи технологии, които се ползват с широко приемане. Според проучване, проведено от консултантската компания Roland Berger, задвижваните от електричество превозни средства, каквито са електромобилите или хибридните автомобили, ще заемат почти 50% пазарен дял в Европа до 2025 г.
Сподели с приятели: |