Секторен анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Машиностроене”
Изтегляне 2.97 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1. През последните години е налице ясно изразена тенденция на трайно намаляване на броя на учащите се по степени на професионална квалификация (ПК).
- 2. Незадоволителен е интереса към обучението за придобиването на професионална квалификация, провеждано в ЦПО, професионални гимназии и професионални колежи.
- 3. Обучението на работното място е предпочитана форма на професионална подготовка.
- 4. Съществува неудовлетвореност от ръководствата на предприятията към теоретичната и практическата подготовка на завършващите висше образование.
1.11.Професионално обучениеЕдна от причините за увеличаване на дефицита на квалифицирани кадри в производствената сфера през последните години, несъмнено е снижаването на квалификационното равнище (качеството) на работната сила в страната. В изследването на БСК "Анализ на състоянието и перспективите пред икономиката на Р България" се цитира проучване, според което през 2011 г. 42% от българските работодатели са срещали трудности при намирането на кандидати за свободни работни позиции (стр. 43). Според същото проучване причините са следните: липса на технически умения (60%), липса на професионална квалификация (31%), липса на опит (27%), липса на „меки умения" – умения за решаване на проблеми, екипност, комуникативност и др. (23%). Според данните от анкетно проучване, проведено в рамките на осъществявания от БСК проект по ОП „Развитие на човешките ресурси" основните проблеми в осигуряването с работна сила са: „отлив на младите хора от техническите специалности (44% от предприятията са посочили този отговор), разминаване между търсене и предлагане на пазара на труда (41%), несъответствие на образователните стандарти, учебно съдържание и програми с потребностите на бизнеса (39%), физически недостиг и застаряване на работната сила (35%), формално провеждане на учебните стажове и практики (35%) и ниско качество на професионалното и висше образование (34%). Резултатите по сектори показват, че най-голям дефицит на млади хора с технически специалности има в сектор „Машиностроене". Поради характера на производството, постъпващите на работа в машиностроителните предприятия е наложително още в процеса на самото обучение да са придобили не само знания, но и определени практически умения. Преобладаващото мнение на ръководителите на фирми е, че постъпващите на работа при тях след завършването на средно или висше училище са все по-неподготвени по теория и най-вече по практика. Намалява ежегодно и броят на желаещите да започнат работа в машиностроителните предприятия. Сериозни проблеми съществуват практически във всички направления, чрез които се осигуряват необходимите за машиностроенето кадри и тяхната квалификация.
Броят на професионалните гимназии и училища, и на учениците, които се обучават в тях ежегодно намаляват. В периода на учебната 2003/2004 г. и 2010/2011 г. са закрити 30 професионални гимназии, а новооткритите са 12. Общият брой на професионалните гимназии, подготвящи ученици по всичките специалности свързани с машиностроителното и металообработващо производство, поддръжка и т.н. е 74. В София няколкото машиностроителни гимназии, в т.ч. водещият в миналото за страната Механотехникум „Сталин” са закрити и е останала само една. Намаляването на броя на професионалните гимназии и особено на машиностроителните паралелки в тях продължава и в момента. Закриването на професионални гимназии е в резултат както на намаляване на машиностроителното производство в съответните населени места, така и поради нежеланието на младите хора да изучават машиностроителни специалности и да се реализират в производството (неатрактивни производства, условия на труд, заплащане и др.). Тази тенденция е присъща не само за България, но и за развитите европейски страни, но в нашата страната тя е подсилена от демографския срив. В някои случаи тенденцията се базира не на желанието на младите хора да придобият професии, за които има търсене и работни места (туризъм, обществено хранене, др.), а да се обучават често пъти по звучащи добре, но без особена реализация впоследствие длъжности като мениджъри, офис администратори и др. подобни. Като се отчете и фактът, че през последните години приемът в реалните и езикови гимназии е практически без ограничения, за специалностите от машиностроенето остават да кандидатстват младите хора с най-нисък успех, което по-късно неминуемо се отразява и на качеството на самото обучение. На по-голямата част от някогашните механотехникуми е останало само името вече като професионална гимназия, а традиционните машиностроителни дисциплини не се преподават. Според участниците в цитираното анкетно проучване, „завършващите средно професионално образование не са достатъчно подготвени за работа като квалифицирани работници (43%), специалисти (39%), работници по поддръжка (35%), оператори на машини и съоръжения (33%). По-скоро добре са подготвени кадрите за административен персонал (38%)". Броят на учащите се по II-ра степен ПК (завършващите 12 клас) от 4503 души през учебната 2003/2004 г. е намалял 2 пъти през учебната 2010/2011 г. – 1626 души. В същото време броят на учащите се в професионалните гимназии е нараснал от 39 666 през 2005/2006 г. на 43 225 през 2010/2011 г. Още по-осезаемо е намалението по III-та степен ПК. Намалението през този период е около 3 пъти. Няма учащи се по машиностроителни специалност в IV-та степен – колежите. Тревожно е и положението със завършващите на горните степени на професионална квалификация – около 50% от учащите се. Аналогична е ситуацията и при учащите се и завършващите по I-ва степен на ПК (след 6, 7 и 8 клас). Това са главно по-малко квалифицирани младежи, които придобиват определени практически умения по специалности за по-обща работа. На този етап голяма част от тези деца не продължават да повишават образованието си. Проблемите в професионалното образование са добре известни на предприятията и на ББКМ. За преодоляване на част от тях и засилване на връзката предприятия - професионални гимназии още през 2007 г. след редица срещи и съгласуване с активното участие на директорите на водещи професионални училища и фирми бе разработена конкретна програма, която можеше да бъде реализирана с подкрепата на МОМН. Подготвено бе споразумение с министъра и следваше да бъдат променени програмите за обучение в частта на производствената практика. В крайна сметка идеите не се реализираха. Те са актуални и сега, и работата по тях ще продължи. В духа на посоченото са и част от текстовете в подготвяния за основна промяна Закон за професионалното образование, в което активно участва и ББКМ. Кога и в какъв вид ще бъде приет въпросният закон е вече неясно, тъй като в сегашния му вид е разработван на базата утвърдени политики в областта на средното образование, като до този момент МОМН изключваше идеята за въвеждането на дуално обучение с мотиви, че у нас традициите в професионалното образование са други. Сега вече и в документ на Европейската комисия се поставят въпросите за дуално обучение, а министърът на труда и социалната политика го обяви като нещо, което предстои да се въвежда. Явно е, че при създалата се нова обстановка е малко вероятно в рамките на настоящия управленски мандат дуалното обучение в професионалното образование да бъде въведено, което означава, че вегетирането на системата за професионално образование ще продължи.
Като се изключи обучението по програми за I-вата степен на квалификация, по останалите две, по които се подготвят по-квалифицираните кадри, положението е повече от тревожно. Обучението по II-ра степен на ПК практически е пред изчезване. Не завършват успешно (около 50 %) и малкия брой обучавани по III и IV-та степен на ПК. По данни на Евростат едва 15% от наетите в страната (2005 г.) са участвали в някакви форми на продължаваща професионална подготовка (Continuing Vocational Training). За машиностроителното производство, в т.ч. и производството на електро- и оптично оборудване този показател е 12%. На същото равнище (14-15%) са Литва, Латвия и Гърция. При всички други страни от ЕС-27 този процент е по-висок. Средната стойност за ЕС-27 е 33%. Отслабеният интерес към професионалното образование рефлектира в дейността на ЦПО, лицензирани от НАПОО. Броят на ЦПО, лицензирани за обучение по машиностроителни специалности е сравнително голям, но това се дължи на желанието на ръководствата на самите ЦПО да се лицензират за обучение по повече специалности, включвайки в списъка и машиностроителни. Обикновено ЦПО не разполагат и със собствена база за обучение по практика разчитайки, че при появата на интерес ще ангажират база в някои от предприятията. Мнозинството от лицензираните ЦПО за обучение по машиностроителни специалности не провеждат такива главно поради недостатъчния брой желаещи. Сравнително малко на брой са лицензираните ЦПО към машиностроителни фирми. 3. Обучението на работното място е предпочитана форма на професионална подготовка. В редица предприятия, доставили съвременна техника и технологии има неотложна потребност от обучение на хората, които ще работят с тях. Обучението е специализирано и е за конкретното работно място. На практика не може да се провежда от лицензираните ЦПО, специалистите и ръководствата на фирмите не са заинтересовани да разработват програми като част от специалностите, по които ЦПО са лицензирани, за да се оформя обучението през тях. Работодателите не са в такава степен заинтересовани от това работещите да притежават съответните удостоверения за професионална квалификация, издадени им от лицензирани ЦПО, а са заинтересовани от това те да работят добре на съответните работни места. По данни на Евростат едва 43% от машиностроителните предприятия, в т.ч. предприятията произвеждащи електро- и оптично оборудване са провеждали самостоятелно различни форми на професионална подготовка (2005 г.). Във всички други страни от ЕС значително повече предприятия от машиностроенето провеждат самостоятелно професионална подготовка и повишаване на квалификацията (обучение на работното място, вътрешни курсове, работни групи, семинари, консултации и др.), с изключение на Гърция – 22%. Средната стойност на този показател за ЕС-27 е 67%. Според същия източник 19% от посочените групи предприятия в ЕС-27 са използвали обучението на работното място, като форма за професионална подготовка. За България този показател е 13%. Обучението на място, като форма на професионална подготовка и повишаване на квалификацията ще става все по-актуална, а на този етап тя не се финансира по ОП „Развитие на човешките ресурси”. Отпускат се средства за обучение само чрез ЦПО. Горното следва да се промени в бъдеще и ББКМ е поставила този въпрос.
Системата за подготовката на специалисти с висше образование има традиции в България. Инженерните кадри се подготвят в ТУ в София, Габрово, Варна, Русе, в ИХТ – Пловдив по специалностите „Топлотехника и машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост”, частично в Химико-технологичния университет в София (специалността „Леене на метали” е практически пред закриване, поради липсата на интерес). Броят на завършващите е значително по-голям от свободните работни места в предприятията, но и не малка част от тях остават незаети. Част от завършващите се реализират в чужбина или преквалифицират. Съществува неудовлетвореност от ръководствата на фирми и към теоретичната и към практическата подготовка на завършващите. Според цитираното анкетно проучване на БСК, „напълно подготвени от висшите училища мениджъри, оперативни ръководители и квалифицирани работници няма. Най-слаба е подготовката на кадри за оперативни ръководители (42% от анкетираните фирми са посочили, че тези кадри не са или по-скоро не са подготвени), технолози и технически специалисти (39%), мениджъри и квалифицирани работници (33%). Най-добра оценка за подготовката във ВУ е дадена на IT специалистите – 54% от предприятията считат, че са добре подготвени; административните служители – 52% ; финансисти – 41%; търговци – 36%. Дефицит в знанията има за всички позиции, като най-голям е при оперативните специалисти и технолозите, квалифицираните работници и мениджърите". План-приемът в големия за страната брой на ВУ е по същество по-голям от броя на завършващите средно образование. Намалява приемът, поради недостатъчния брой кандидати по машиностроителни специалности. Критериите за прием се занижават. Примери за ползотворно сътрудничество между ТУ и предприятията в областта на подготовката и реализацията на завършващите млади специалисти има, но не са достатъчни и следва да се разширяват и задълбочават. Примери на добра практика за взаимодействие, в т.ч. за провеждането на студентски стажове във фирмите има в дейността на „Цератицит България” АД, Габрово, „Арсенал” АД, Казанлък, предприятия от корабостроенето във Варна и др. През периода 2005-2006 г. ББКМ организира серия от срещи между ръководители на предприятия и ръководства и преподаватели от техническите ВУ, работещи по теми свързани с инженерната практика за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството. Към онзи момент резултатите бяха добри и редица фирми установиха ползотворни контакти с ВУ. Изградена бе и информационна система за връзка между предприятията и ВУ в областта на разработките и иновационната дейност. Системата съществува и в момента, качена е на уебстраницата на ББКМ, но практически не се използва. В момента ББКМ участва като единствен партньор при кандидатстването от страна на ТУ-Габрово с проект по ОП „Развитие на човешките ресурси” за привеждане на учебните планове и програми в съответствие с потребностите на практиката. Камарата участва и като партньор заедно с други работодателски организации в проект на филиала на ТУ-София в Пловдив, а така също предложи свой представител в проект на ТУ-София. В случай, че горните проекти бъдат одобрени, с тяхното реализиране ще се извърши значима и конкретна работа за подобряване качеството на инженерното образование във ВУ. Дори и със съществуващите темпове на растеж през следващите години българското машиностроене ще осигурява около 35 000 работни места в икономиката. Затова е важно анализът и оценката на текущото състояние на образователната и професионална подготовка на работната сила в машиностроенето да бъдат последвани от трайни и стратегически усилия на държавата, образователните институции (държавни и частни) и предприятията от машиностроителния сектор за осигуряване на необходимото количество и качество работна сила в машиностроенето. В съобщението на Комисията на европейските общности от 16.12.2008 г. се посочва, че „следващото десетилетие ще бъде белязано от все по-нарастващо търсене на високо квалифицирана и приспособима работна ръка и от предлагане на работни места, които все повече са обвързани с уменията... Оценката на Комисията доведе до три основни заключения: първо – в средносрочен и дългосрочен план в Европа съществува голям потенциал за създаване на работни места (нови и за заместване). Второ – изискванията по отношение на уменията, способностите и квалификациите ще се повишат значително и ще обхванат всички видове и нива на професионална заетост. И трето – налице е необходимост от гарантиране на по-добро съответствие на предлаганите умения и търсенето на пазара на труда в дългосрочен план". Очевидно е, че в рамките на тази стратегическа, по същество, оценка на бъдещите измерения на професионалната подготовка, ще се концентрират усилията на националните институции и бизнеса за развитие на качеството на работната сила. В процес на изпълнение е Национална стратегия за учене през целия живот (2008 - 2013 г.) в която основни елементи са изграждане на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони и изграждане на система за проучване и прогнозиране на потребностите от работна сила с определена квалификация. На ниво машиностроителни предприятия може да се посочи, че са необходими съвместни и индивидуални действия в следните направления:
|