Секторен анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Машиностроене”
Дефиниране на дефицитни професии и специалности в сектора
Изтегляне 2.97 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2011 г. 2012 г.
- Конструкторите и технолозите
1.9.Дефиниране на дефицитни професии и специалности в сектораВ книгата си „Следващите 100 години – прогноза за 21 век", Джордж Фридман пише: „Най-важният факт на 21 век ще бъде краят на бума на човешката популация. През 2020 г. броят на пенсионерите ще бъде огромен и това ще резултира в масов недостиг на работна ръка. Тази промяна ще ни застави да увеличаваме производителността на труда и ще направи света още по-зависим от технологиите, в частност от роботите. ... Професионалистите във физическите науки, инженеринга и здравеопазването ще бъдат най-търсени”. Осигуряването на квалифицирана работна сила за промишленото производство в настоящия момент и в близкото бъдеще е най-голямото предизвикателство пред ЕС. Дефицитът на квалифицирана работна сила се превръща в основен фактор за икономическия просперитет на европейската общност. През февруари 2010 г. Европейската комисия публикува доклад на експертна група – „New Skills for New Jobs: Action Now". A report by the Expert Group on New Skills for New Jobs prepared for the European Commission, february 2010. В този доклад, както и в други официални публикации се посочва:
С излизането на българското машиностроене от кризата дефицитът на квалифицирани кадри ще нараства. Изострянето на този проблем в рамките на ЕС, по-широкото отваряне и либерализиране на пазара на труда в ЕС, разширяването и облекчаването на миграционните процеси в ЕС ще създадат допълнителни условия за движение на квалифицирана работна сила към други страни, които предлагат по-добри условия за живот и работа. Твърденията, че страната все още разполага с достатъчно квалифицирани кадри и поради това е привлекателна за чуждестранни инвеститори вече не се приема еднозначно. Извършено проучване за нагласата на германските инвеститори да изграждат мощности у нас показва, че 30% от тях не желаят да правят това поради недостиг на квалифицирани кадри. Над половината (51%) от работодателите в България срещат трудности при намирането на персонал за ключови работни места.13 Според цитираното изследване сред най-дефицитните професии в България през 2011 и 2012 г. са основни професии в машиностроенето – инженери, квалифицирани работници, IT специалисти, мениджъри продажби, оператори в производството (таблица 19). Таблица 19 Най-търсени позиции на пазара на труда в България, 2011 – 2012 г.
Източник: Анализ на състоянието и перспективите пред икономиката на Р. България, БСК, 2012 г. Все по-трудно предприятията от машиностроенето намират подготвени специалисти за работа с машините със CNC управление. Това не се отнася за обикновени оператори, извършващи рутинни операции на машини с CNC управление, а за специалисти с възможност да работят с програми, да пренастройват машините, да имат подготовката по-бързо да започват да работят с нова техника. Поради своята трудност професията не е привлекателна за младите хора, в резултат на което почти няма паралелки в професионалните гимназии, които да готвят кадри – машинни техници за работа с машини с CNC управление. През последните 2 години е закрита паралелката и в Професионалната гимназия в Габрово, която е сред водещите в страната, закрита е изцяло Професионалната гимназия по механотехника в София, машиностроителните специалности в гимназиите в Пазарджик, Силистра, Пловдив и др. На редица места („М+С Хидравлик” – АД, Казанлък и др.) работещите на машини с CNC управление са специалисти с висше образование, поради това, че няма подготвени кадри със средно образование, както и поради незаинтересоваността на младите специалисти да усвояват длъжностите на конструктори и технолози (компетенциите за работа с цифрово-програмни машини). Ще растат изискванията и към традиционните професии – стругари, шлосери, фрезисти. За поемане от предприятията на все по-често появяващи се поръчки за по-сложни единици или неголеми серии изделия към горните професии наред с традиционната им квалификация ще бъдат необходими и специфични познания, за които фирмите ще следва, основно със собствени сили, да организират съответното обучение за повишаване на квалификацията. Това ще бъдат и едни от проблемите, които трябва да намерят своето място в бъдещата дейност на фирмите по проекта на БСК за оценяване на компетенциите. Това е едната страна. Другата, не по-малко важна, е обстоятелството, че интересът на младите хора за реализация в машиностроенето значително намалява и предприятията са изправени пред опасността да останат въобще без кадри по основните професии – стругари, шлосери, фрезисти. Традиционно дефицитна за машиностроенето е професията „заварчик”. Изискванията към нея постоянно нарастват, въвеждат се нови видове заваряване. Поради срива на вътрешния пазар на машиностроителна продукция след 2009 г. е намалял значително обемът на произвежданите метални конструкции и от тук намаляване търсенето на заварчици в момента. Самата професия е и непривлекателна. В недалечна перспектива, още след 2012 г. намирането на квалифицирани заварчици за работа във фирмите ще става все по-проблемно.
Създаването и пускането на пазара на нови иновационни продукти с висока добавена стойност несъмнено ще е сред приоритетите за финансиране на предприятия от преработващата промишленост по линия на европрограмите през следващия планов период. Не е реалистично да се очаква, че мнозинството от фирмите от машиностроенето ще се насочват основно към горното, тъй като голяма част от тях са поддоставчици на части и детайли и те трябва да ги произвеждат все по-качествено и на конкурентни цени, съгласно изискванията на предприятията възложители. Колкото и създаването на нови иновативни изделия да се приема като почти неприложимо за фирмите с традиционно производство, подходът на някои е вече насочен към това. Такъв е случаят с „Капрони” – АД, Казанлък. Предприятието патентова нов дизайн на зъбна помпа, в момента работи по патентоването на друго изделие. Част от предприятията, които в момента произвеждат крайни изделия и техника за монтаж, а ще се появят и нови такива в резултат на преструктуриране или създавани „на зелено”, за да издържат на конкуренцията на международния пазар ще се насочват към по-широко внедряване на постиженията на микроелектрониката в изделия от областта на мехaтрониката. Такива специалности вече се разкриват в ТУ в София и Габрово и още отсега предприятията следва да установяват контакти с горните ВУ за привличането от там на млади инженери за работа при тях. Без такива предприятията няма да бъдат в състояние сами да разработват и внедряват иновативни изделия в областта на мехатрониката. Полезно би било да се разширяват и задълбочават връзките и със специалистите от съответните институти към БАН, с част от които ББКМ вече организира срещи в началото на тази година.
|