Секторно ръководство по овос българия депа за битови отпадъци

ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

ЗУТ регламентира инсталациите за третиране на отпадъци в Глава ІV, Раздел VІІІ. Съгласно чл. 97, местоположението на площадките за изграждане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци се определя с общите и подробните устройствени планове. Разстоянията от площадките за разполагане на съоръжения и инсталации за третиране на отпадъци до населените места се определят в зависимост от приетата технология и при отчитане на установените санитарно-охранителни зони. Площадките по ал. 1 се избират, изграждат и експлоатират въз основа на проекти, одобрени по общия ред и съгласно изисквания, определени с наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на околната среда и водите и на министъра на здравеопазването.

В съответствие с чл. 98 от ЗУТ, терените и изграждането на съоръженията и инсталациите за третиране на битовите и строителните отпадъци се осигуряват от общината. Две и повече общини могат да изграждат общи съоръжения и инсталации за третиране на битовите и строителните отпадъци. Осигуряването на терените, изграждането на съоръженията и инсталациите и третирането на производствените отпадъци, включително на опасните отпадъци, се извършват при условията и по реда на Закона за управление на отпадъците.

В чл. 15 на Конституцията се казва още: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.“

Отново, съгласно основния закон на държавата, „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“ (чл. 55).

Законът за опазване на околната среда (ЗООС) създава общата правна рамка за опазване на околната среда. Тази рамка е допълнена от редица закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи управлението на компонентите и факторите на околната среда.

Компетентните органи и техните отговорности са определени в чл. 10 от ЗООС.

Националната стратегия за опазване на околната среда 2000-2006 г.² определя като дългосрочна стратегическа цел на страната в областта на околната среда подобряване качеството на живот на населението на страната чрез осигуряване на благоприятна околна среда и запазване на богатата природа на основата на устойчиво управление на околната среда.

Националната програма за действие по околна среда и здраве 2008-2013 г.³ цели:

• 
  по-нататъшно развитие на условията за осигуряване на координация и съгласуваност при провеждането на националната политика в съответствие с Националната здравна стратегия и Стратегията по опазване на околната среда на национално, регионално и местно равнище;
  
• 
  укрепване и усъвършенстване на междусекторното сътрудничество при провеждането на политиката по околна среда и здраве. Опазването на околната среда и на здравето да стане основен принцип при разработването на програми за развитие във всички сектори на икономиката;
  
• 
  развитие, укрепване и разширяване на условията за активно участие на обществеността в процеса на вземане на решения по въпроси, касаещи околната среда и здравето.
  

• 
  Национална програма за управление на отпадъците 2009-2013⁴
  

Основните цели на НПУО 2009-2013 са:

• 
  предоставяне на ясна рамка за участниците в процеса на управление на отпадъци, която да подпомогне местните власти и индустрията в плановете им за бъдещото развитие на практиките за управление на отпадъци;
  
• 
  осигуряване разработването на местни и регионални програми за управление на отпадъците и навлизането на повече частни инвестиции в областта;
  
• 
  предоставяне на рамка за политиката и вземането на решения относно бъдещото управление на отпадъците, в съответствие с изискванията на ЕС.
  

• 
  увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци;
  

  Видове отпадъци	до 2010 г.	до 2011 г.	до 2012 г.	до 2013 г.
  Битови отпадъци	най-малко 17% от всички отпадъци са рециклирани	най-малко 25% от всички отпадъци са рециклирани	най-малко 30% от всички отпадъци са рециклирани	най-малко 33% от всички отпадъци са рециклирани

• 
  доразвиване на системи за разделно събиране, с цел оползотворяване и рециклиране на отпадъци;
  
• 
  екологосъобразно обезвреждане на отпадъци, вкл. и чрез депониране на съществуващи и нови депа.
  

• 
  мерки за ограничаване на зелените отпадъци;
  
• 
  прилагане на национален стратегически план за поетапно намаляване на количествата депонирани биоразградими отпадъци;
  
• 
  поетапно намаляване на количествата биоразградими отпадъци, предназначени за депониране;
  
• 
  намаляване на количествата биоразградими отпадъци чрез изграждане на съоръжения и инсталации за компостиране, анаеробно разграждане и механично биологично третиране;
  
• 
  намаляване на количествата биоразградими отпадъци чрез домашното компостиране.
  

• 
  до 2010 г. количеството на биоразградимите битови отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 75 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.;
  
• 
  до 2013 г. количеството на биоразградимите битови отпадъци, предназначени за депониране, трябва да бъдат намалени до 50 % от общото тегловно количество на биоразградимите битови отпадъци, образувани през 1995 г.
  

Прогнозните количества на неопасните утайки, образувани от градските ПСОВ за 2013 и 2020 г., представени в табл. 20, са определени на база средна норма за количествата утайки (като 100 % сухо вещество), които ще се образуват от еквивалент жител за година, в размер на 15 кг/екв.ж.год. Данните за броя на еквивалент жители са от Програмата за прилагане на директива 91/271/EEC за пречистване на отпадъчни води от населени места.

• 
  общински програми за управление на отпадъците
  

Със ЗУО се уреждат задълженията на притежателите на отпадъци с цел да се гарантира тяхното подходящо третиране без да се застрашава човешкото здраве и околната среда. Въвежда се и принципът за разширената отговорност на производителя, с който се цели да се повиши степента на предотвратяването на образуването на отпадъци, повторната им употреба и рециклиране или други форми на оползотворяване.

За извършване на дейности с отпадъци се изисква:

• 
  разрешение, издадено по реда на ЗУО;
  
• 
  комплексно разрешително, издадено по реда на ЗООС;
  
• 
  регистрационен документ, издаден по реда на ЗУО.
  

КО за издаване на разрешения и регистрационни документи за извършване на дейности с отпадъци е директорът на съответната РИОСВ.

Следва да се имат предвид и следните подзаконови нормативни актове:

• 
  Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците;
  
• 
  Наредба № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри;
  
• 
  Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали;
  
• 
  Наредба № 4 от 05.04.2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;
  
• 
  Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието;
  
• 
  Наредба за отработените масла и отпадъчните.
  

• 
  ЗУО
  

Третирането на отпадъците се регламентира в следните две наредби:

• 
  Наредба № 7 oт 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци;
  
• 
  Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
  

• 
  Наредба № 7 oт 24.08.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци
  

Наредбата се отнася за площадките, предназначени за разполагане на съоръжения за третиране на битови, строителни, производствени и опасни отпадъци чрез извършване на следните дейности и операции:

• 
  събиране на отпадъци;
  
• 
  временно съхраняване на отпадъците;
  

• 
  оползотворяване на отпадъци;
  
• 
  обезвреждане на отпадъци;
  
• 
  депониране на отпадъци.
  

Разполагането на площадки за третиране отпадъци и за организирането на свързаните с това дейности се извършва при спазване на ЗУТ, ЗООС, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за горите и на международните договори, по които България е страна.

• 
  Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци
  

С Наредба № 8 се въвеждат изискванията да ДДО, а именно: изискванията за разполагане на депата, техническите изисквания към изграждането на депата и допълнителните съоръжения на площадката, изискванията относно приемането на отпадъците и дейностите с тях, извършвани на площадка, изискванията за мониторинг, пробовземането и т.н. Изискванията са определени в зависимост от съответния клас депо и отпадъците, приемани на него.

С Наредба № 8 са определени три класа депа за:

• 
  опасни отпадъци;
  
• 
  неопасни отпадъци;
  
• 
  инертни отпадъци.
  

• 
  на депата за опасни отпадъци се приемат само опасни такива;
  
• 
  на депата за неопасни отпадъци могат да бъдат приемани битови и промишлени неопасни отпадъци;
  
• 
  на депата на инертни отпадъци могат да бъдат приемани само такива отпадъци.
  

С Наредбата се уреждат и специфични изисквания към оборудването за предварително третиране на отпадъците и към съоръженията за биологично третиране на биоразградимите отпадъци.

Операторът на депото е задължен да:

• 
  гарантира екологосъобразното третиране на отпадъците;
  
• 
  осигури безопасната експлоатация на депото и на съоръженията и инсталациите за обезвреждане и оползотворяване, разположени на площадката;
  
• 
  осигури здравословни и безопасни условия на труд;
  
• 
  повишава квалификацията и да обучава персонала на депото;
  
• 
  контролира извършването на дейностите по депониране, вкл. и чрез прилагането на вътрешен контрол.
  

КР се изисква за изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по Приложение № 4 (например, в областта на енергетиката, метал, минни и химическата промишленост, управление на отпадъци и др.). По правило, КР е задължително условие за издаване на разрешение за строеж на такива инсталации. По изключение, ако прилагането на НДНТ е оценено в хода на ОВОС, КР се изисква при започването на експлоатацията на инсталацията.

Изпълнителният директор на ИАОС е КО за издаване, отказ, преразглеждане, изменение, актуализиране и отмяна на разрешителните.

Изискванията към заявлението за издаване на КР са определени в чл. 122 от ЗООС. Съдържанието на КР е определено в чл. 123 от ЗООС.

При експлоатацията на инсталациите и съоръженията операторът контролира:

• 
  прилагането на всички подходящи мерки за предотвратяване на замърсяване чрез прилагане на НДНТ;
  
• 
  прилагането на системно управление по околна среда;
  
• 
  недопускането на замърсяване на околната среда съгласно нормите за допустими емисии и нормите/стандартите за качество на околната среда;
  
• 
  предотвратяването на образуването на отпадъци; третирането на образуваните отпадъци да се извършва в следния приоритетен ред: подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване или в случаите, когато това е технически или икономически невъзможно, обезвреждане, като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;
  
• 
  ефективното използване на енергията;
  
• 
  прилагането на необходимите мерки за предотвратяване на промишлени аварии и ограничаване на последствията от тях;
  
• 
  предприемането на необходимите мерки за избягване на възможни рискове от замърсяване и други.
  

• 
  ЗООС и
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.
  

Освен това, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, ЕО е задължителна и за п/п, които има вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата "Натура 2000" съгласно решение по чл. 20 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Компетентните органи по ЕО са:

• 
  министърът на околната среда и водите – за п/п, които се одобряват от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание;
  
• 
  директорът на съответната РИОСВ – за п/п, които се одобряват от териториалните органи на изпълнителната власт или от общинския съвет.
  

• 
  ЗООС;
  
• 
  Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
  

Съгласно ЗООС, инвестиционните предложения по Приложение № 2 подлежат на преценка на необходимостта от извършване на ОВОС (EIA screening). Това се отнася до т. 11, буква „б“ – „инсталации и депа за обезвреждане на отпадъци (невключени в приложение № 1)“, както и всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно Приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда (чл. 93, ал. 1, т. 2 от ЗООС).

По отношение на дейностите по рекултивацията на съществуващи депа ЕК⁷ обръща внимание, че някои такива дейности могат да окажат значително въздействие върху околната среда (напр. чрез изграждането на физическа инфраструктура, образуването на инфилтрат или на метан и други газове). В нормалния случай тези въздействия биват разглеждани в ДОВОС преди разрешаването на изграждането на депото. Ако обаче Директивата за ОВОС не е била приложима към онзи момент или е счетено, че не е необходимо извършването на ОВОС, то тогава трябва да се извърши преценка на необходимостта от ОВОС или ОВОС за дейностите по рекултивацията. Решението за това дали проектите за извършването на дейности по рехабилитация попадат в обхвата на Приложение І или ІІ от Директивата за ОВОС, следва да бъде основано на разглеждането на следните аспекти:

• 
  количествените гранични стойности за проекта-предмет на дейностите по рекултивацията – съгласно начина, по който са дефинирани проектите по т.т. 1-23 от Приложение І;
  
• 
  преглеждане за всеки отделен случай при използване на критериите за избор по Приложение ІІІ от Директивата за ОВОС.
  

Целта на ЗЧАВ е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

Следните наредби е възможно да са приложими към конкретното инвестиционно предложение:

• 
  Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места;
  
• 
  Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници;
  
• 
  Наредба № 10 от 24.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители;
  
• 
  Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г.
  

Целта на ЗЗШОС е създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум, която се постига чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.

Тази правна рамка се допълва от:

• 
  Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението;
  
• 
  Наредба № 3 от 25.04.2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната;
  
• 
  Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие, приета с ПМС № 217 от 18.08.2006 г.;
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, приета с ПМС № 22 от 29.01.2004 г.;
  
• 
  Наредба № 9 от 12.02.2010 г. за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения.
  

Почвите са определени като национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица.

Освен Законът за почвите и следните подзаконови нормативни актове е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение:

• 
  Наредба № 3 от 01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите;
  
• 
  Наредба № 4 от 12.01.2009 г. за мониторинг на почвите;
  
• 
  Наредба № 26 от 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт;
  
• 
  Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 06.02.2007 г.
  
• 
  Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви, приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г.
  
• 
  Наредба № 36 от 18.08.2004 г. за условията и реда за биологично изпитване, регистрация, използване и контрол на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.
  

• 
  ЗБР и
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наричана по-нататък за краткост „Наредба за ОС“).
  

Следователно, ОС се изисква за всички планове, програми, инвестиционни предложения и проекти, които не са директно свързани или необходими за управлението на защитената зона и които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, инвестиционни предложения и проекти е възможно да окажат неблагоприятно въздействие върху зоната. Целта на ОС е да оцени тези въздействия съобразно специфичните за зоната предмет и цели на опазване.

Съгласно ЗБР, плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения се одобряват, само ако ОС води до заключението, че те няма да имат значително неблагоприятно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона. Ако все пак, планът, програмата, проектът и инвестиционното предложение е необходимо да бъдат изпълнени поради причини от първостепенен обществен интерес и в случай, че не са налице други алтернативи, следва да бъдат приложени и компенсаторни мерки. Необходимо е да бъде спазена и процедурата по комуникация/координация с ЕК.

Компетентни органи по ОС са министърът на околната среда и водите и директорът на съответната РИОСВ.

В случаите, когато ОС се комбинира с ЕО или ОВОС, правомощията се определят съобразно разпоредбите на ЗООС и на съответните подзаконови актове по прилагането му (моля виж по-горе).

Освен това, следните нормативни актове е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение:

• 
  Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии, приета с ПМС № 7 от 08.02.2000 г.;
  
• 
  Наредба № 2 от 18.12.2006 г. за условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие;
  

• 
  Решение № 122 на Министерски съвет (МС) от 02.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и Решение № 661 на МС от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  Решение № 802 на МС от 04.12.2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  

Освен това, в чл. 35 от ЗООС се дефинира и принципът, че опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика, на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води - подземни и повърхностни.

Подзаконовите нормативни актове, които е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение, са:

• 
  Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води;
  
• 
  Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;
  
• 
  Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;
  
• 
  Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане;
  
• 
  Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми;
  
• 
  Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури;
  
• 
  Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите;
  
• 
  Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;
  
• 
  Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;
  
• 
  Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води;
  
• 
  НАРЕДБА № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
  

Подзаконови нормативни актове:

• 
  Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
  
• 
  Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
  
• 
  Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина;
  
• 
  Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове;
  
• 
  Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
  

Културното наследство включва нематериалното и материалното, недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.