Отдавна се бях възхищавал на гарваните; веднъж през 1980 месеци наред се грижих за млад гарван, жертва на пътен инцидент, който кръстих Хоакин, докато се научи да лети… Тогава от първа ръка развих познание и оцених това създание… По време на майсторския клас по клинична хомеопатия на Луи Клайн в Бъркли през 1996 реших да организирам и проведа доказване на капка кръв от гарван (Corvus corax principalis sanguis). … Спомням си как осмината доказващи сядаха един по един на „горещия стол“, за да съобщят своите индивидуални преживявания на всички и как повечето разказаха сходни весели случки. На практика всеки доказващ разказа как апетитът му се е увеличил МНОГО през времето на доказването и как дори е развил навика да стои пред отворения хладилник, изяждайки методично съдържанието му, неспособен да се спре, докато и последната ядка ориз (и т.н.) не изчезне оттам. Не беше смешно, докато вторият, третият и всеки следващ от доказващите не съобщиха същия симптом – тогава групата за доказване избухна в смях заради особеното подобие, което бе потвърдено от всеки следващ от доказващите.
На следващия ден шофирах из Бъркли, потънал в размисли какво би могло да означава подобието на усиления апетит и внезапното осъзнаване почти ме доведе до излизане от пътя: рубриката бе ravenous appetite и аз осъзнах за първи път източника на думата ravenous3! По-късно реших, че съм прекалено близо до източника на лекарството, за да бъда обективен в този процес по разгръщането на темата и извличането на рубриките от доказването; затова се обърнах към моята колега, с която заедно се дипломирахме в Ханемановия колеж по хомеопатия, Джесика Джаксън. Обективното извличане на рубриките е трудна задача при всякакви обстоятелства. Чувствам, че високо квалифицираната работа на Джесика говори сама за себе си. По думите ѝ:
„Докато приготвях екстракта от гарванова кръв осъзнах, че това не е просто лекарство. Има комплексност и интензитет в него, които ми внушават страхопочитание. Докато бях в Гранд Каньон през празниците с моя приятел, видяхме много, много гарвани. Сега тяхното изражение и маниер са неделима част от мен.“
Следните цитати имаха пътеводна роля за мен през времето на доказването:
„Всеки индивидуален симптом трябва да бъде обмислен. Всеки симптом трябва да бъде проучен, за да се разбере каква е връзката и позицията му в тоталността – за да можем да осъзнаем неговата стойност; дали това е обичаен, дали е особен или пък е особен характеризиращ симптом.“ – Кент.
„Когато индивидът представи особен симптом, сън, модалност или изживяване ясно, интензивно и спонтанно, ние трябва: - да го потърсим направо в ММ или реперториума; - да проверим какво чувство създава той и да го свържем с целия случай; - да проверим дали е пряко свързан с източника на лекарството. По този начин трябва да бъде разбиран всеки забележителен момент.“ – Шанкаран.
…