Шифърът на леонардо дан Браун Пролог Лувърът, Париж 22: 46

Нощният диспечер на летище „Бурже" дремеше пред радарния екран. Капита­нът от криминалната полиция едва не разби вратата му.

- Самолетът на Тибинг! - изрева Безу Фаш. - Закъде

излетя?

- Арестувам ви за това, че сте позволили на частен самолет да излети, без да регистрира план за полета -заяви Фаш.

„Само се фукаш!"

Фаш даде знак на един полицай, който извади белез­ници, и диспечерът изтръпна от ужас. Помисли си за статиите във вестниците, които обсъждаха дали капита­нът от националната полиция е герой, или обществена опасност. Въпросът току-що бе получил отговор.

- Почакайте! - изхленчи при вида на белезниците дис­печерът. - Сър Лий често лети до Лондон на лечение. Има хангар на летището „Бигин Хил" в Кент. Край Лон­дон.

Фаш махна на мъжа с белезниците да спре.

- Тази нощ за „Бигин Хил" ли лети?

- Не знам - искрено отвърна диспечерът. - Самоле­тът излетя по обичайната писта и до момента, до който можеше да го следи радарът, посоката предполагаше Ан­глия. Най-вероятно ще кацне на „Бигин Хил".

- На борда има ли други хора?

- Кълна се, господине, няма откъде да знам. Нашите клиенти имат пряк достъп до хангарите си и могат да качват на самолетите си когото поискат. За това отгова­рят митничарите на английското летище.

Фаш си погледна часовника, после погледна към спре­лите пред терминала самолети.

- Ако летят за „Бигин Хил", кога трябва да кацнат?

Диспечерът потърси в компютъра си.

- Полетът е кратък. Самолетът ще се приземи към... около шест и половина. След петнайсет минути.

Капитанът се намръщи и се обърна към агента си.

- Осигурете самолет. Излитам за Лондон. И ме свър­жете с местната полиция на Кент. Не Скотланд Ярд. Не ми трябват шумотевици. Кентската местна полиция. Кажете им, че искам да позволят на самолета на Тибинг да кацне. После искам да го обкръжат на пистата. Ни­кой да не го напуска, докато не пристигна.

- Много си тиха - каза Лангдън. - Уморена съм - отвърна Софи. - Пък и стихотворението... Не знам. И той се чувстваше по същия начин. Бръмченето на двигателите и лекото поклащане на самолета действаше хипнотично, а и главата му все още пулсираше от удара на монаха. Тибинг още не се беше върнал и Робърт реши да се възползва от отсъствието му, за да каже на Софи нещо, за което бе мислил.

- Струва ми се, че отчасти знам защо дядо ти е искал да ни събере. Смятам, че е искал да ти обясня нещо.

- Историята на Светия Граал и Мария Магдалина не е ли достатъчна?

Той се колебаеше как да продължи.

- Пропастта помежду ви. Причината, поради която от години не си му говорила. Според мен се е надявал, че аз ще мога да ти обясня какво ви е разделило.

Софи се разшава на мястото си.

- Не съм ти разказала какво ни е разделило. Лангдън я погледна внимателно.

- Присъствала си на сексуален обред. Нали? Тя се сепна.

- Откъде знаеш?

- Софи, ти ми каза, че си присъствала на нещо, което те убедило, че дядо ти членува в тайно общество. И че онова, което си видяла, много те разстроило и оттогава

не си му говорила. Знам доста неща за тайните братства. Не е нужно да съм гений като Леонардо да Винчи, за да се досетя какво си видяла. Софи го зяпна.

- През пролетта ли беше? - попита Лангдън. - Някъ­де около равноденствието? В средата на март?

Младата жена погледна през илюминатора.

- Прибрах се за пролетната ваканция от университе­та. Върнах се вкъщи няколко дни по-рано.

- Искаш ли да ми разкажеш? ,

- Присъстваха мъже и жени, нали? Софи кимна.

- Облечени в бяло и черно?

Тя избърса очите си и отново Кимна.

- Жените бяха в бели ефирни рокли... със златни обув­ки. Държаха златни кълба. Мъжете бяха с черни туники и черни обувки.

Робърт положи усилие да скрие вълнението си. Не вярваше на ушите си. Софи Нево неволно беше присъст­вала на сакрална церемония, възникнала преди две хи­лядолетия.

- Маски? - като се опитваше да говори спокойно, по­пита той. - Хермафродитни маски?

- Да. Всички. Еднакви маски. Жените с бели, мъже­те с черни.

Лангдън бе чел описания на тази церемония и разби­раше нейните мистични корени.

- Нарича се „хиерогамия" - тихо каза той. - Датира от над две хиляди години. Египетските жреци и жрици редовно я изпълнявали, за да почетат възпроизводстве-, ната способност на жената. - Професорът замълча за миг и се наведе към нея. - И щом си присъствала на хиерога­мия, без да си била подготвена да разбереш значението й».. сигурно си била шокирана.

Софи не отговори.

- „Хиерогамия" е старогръцка дума - продължи той. - Означава „свещен брак".

- Ритуалът, който видях, не беше брак.

- Бракът е съюз, Софи.

- Искаш да кажеш секс.

- Не.

Лангдън отстъпи.

- Ами... да, така да се каже, обаче не както го разби­раме днес ние. - После й обясни, че макар Онова, което е видяла, навярно да е приличало на сексуален ритуал, хиерогамията няма нищо общо с еротиката. Че това е духовен акт. Че от историческа гледна точка, съвкупле­нието е акт, чрез който мъжът и жената изживяват Бог. Древните вярвали, че мъжът не може да постигне духов­на цялост, докато не придобие плътско познание за све­щената женственост. Физическото сношение с жената било единственото средство, чрез което мъжът можел да постигне духовна цялост и гносис - познанието за божес­твеното. От времената на Изида сексуалните обреди се смятали за единствения мост на мъжа от земята към не­бето. - Като се слее с жената, мъжът може да достигне оргиастичен миг, в който умът му напълно да се изпраз­ни, и да види Бог.

На лицето на Софи се изписа скептицизъм.

- Оргазмът като молитва?

Лангдън неангажиращо сви рамене, макар че по съ­щество тя имаше право. Физиологично погледнато, мъж­кият оргазъм се придружаваше от частица от секундата, напълно лишена от всякаква мисъл. Кратък мисловен вакуум. Миг на яснота, в който можеше да бъде зърнат Бог. Чрез медитация се постигаше подобно психическо състояние без секс и „нирвана" често се описваше като безкраен духовен оргазъм.

- Софи, трябва да разбереш, че възгледите на древни­те за секса са били напълно противоположни на нашите - тихо каза той. - Сексът зачевал нов живот - най-голя­мото чудо, а чудеса можел да прави единствено Бог. Спо­собността на жената да ражда живот от утробата си я правела свещена. Съвкуплението се почитало като съюз между двете половини на човешката душа, мъжката и

женската, чрез който мъжът можел да постигне духовна цялост и да зърне Бог. Церемонията, която си видяла, не е била свързана със секс, а с духовност. Ритуалът на хиерогамията не е извращение. Той е дълбоко свещена церемония.

Думите му сякаш засегнаха някакъв нерв. Софи цяла нощ се беше държала удивително хладнокръвно, ала сега самообладанието й за пръв път започваше да се разпук-ва. В очите й отново бликнаха сълзи и тя ги избърса е ръкав.

Лангдън я остави да обмисли думите му. Естествено концепцията за секса като път към Бог отначало беше смущаваща. Неговите еврейски студенти винаги се слис-ваха, когато им казваше, че древната еврейска традиция е включвала ритуален секс. „При това в храма." Ранните евреи вярвали, че светая светих на Соломоновия храм е дом не само на Бог, но и на неговата могъща женска партньорка Шекина. Мъжете, които търсели духовна цялост, идвали в Храма при жриците - или хиеродули,

- с които се любели и изживявали божествеността чрез физическо сношение. Еврейският тетраграматон YHWH

- Яхве, свещеното име на Бог, всъщност произлизаше от Йехова, физически съюз между мъжкото „Ях" и дохеб-раичната форма на Ева, „Хава". ^у

Софи мълчеше, ала Лангдън усещаше, че започва по-добре да разбира дядо си. По някаква случайност профе­сорът наскоро беше разгледал този въпрос в специална лекция...

- Изненадващо ли е, че изпитваме противоречиви чув­ства към секса? - попита студентите си той. - Нашето

древно наследство и самата ни физиология ни казват, че сексът е нещо естествено, важно средство за духовно удовлетворение, и все пак съвременната религия го обявява за. срамен, учи ни да се страхуваме от сексу­алните си желания, да виждаме в тях ръката на дяво­ла.

Робърт реши да не шокира младежите с факта, че над десет тайни общества по света - много от които доста влиятелни - все още практикуват сексуални обреди и поддържат живи древните традиции. Героят на Том Круз във филма „Широко затворени очи" лично се убеждава­ше в това, като тайно присъстваше на частно събиране на свръхелитни жители на Манхатън, само за да устано­ви, че практикуват хиерогамия. За съжаление, Холивуд грешно представяше повечето подробности, ала същина­та си оставаше непроменена - тайно общество почиташе магията на сексуалния съюз.

- Професор Лангдън? - вдигна ръка един студент от задните редове. - Искате да кажете, че вместо да ходим на черква, трябва да правим повече секс ли? - Каза го с явно прозвучала надежда.

Лангдън се подсмихна. Нямаше намерение да се хва­не на тази въдица. Ако се съдеше по онова, което беше чувал за харвардските купони,, тези хлапетии правеха секс повече от достатъчно.

- Ще си позволя да ви кажа нещо, колеги - отвърна той, като съзнаваше, че навлиза в деликатна територия. - Без да съм толкова дързък, че да ви препоръчвам пред-брачен секс, и без да съм толкова наивен, че да ви мисля за целомъдрени ангели, ще ви посъветвам следното за вашия сексуален живот.

Всички мъже в аудиторията напрегнато се наведоха напред.

- Следващия път, когато сте с жена, се вгледайте в сърцето си и вижте дали не можете да възприемете секса като мистичен, духовен акт. Опитайте се да откриете онази божествена искра, която мъжът може да постигне единствено чрез сношение със свещената женственост.

Девойките многозначително се усмихнаха и закима-ха.

Младежите скептично се закискаха и започнаха да подхвърлят мръсни шегички.

Лангдън въздъхна. Колежаните още си бяха момчета.

Софи притисна леденото си чело към стъклото на илю-минатора и разсеяно се вторачи в пустотата. Опитваше се да осмисли разказа на американеца. Обземаше я стран­но съжаление. „Десет години. - Представи си купчините неразпечатани писма, които й бе пратил дядо й. - Ще разкажа всичко на Робърт." Тя заговори, без да се обръ­ща. Тихо. Плахо.

Когато започна да си припомня случилото се през онази нощ, младата жена сякаш се пренесе в миналото... сред дърветата пред планинското шато на дядо й... смутено претърсваше пустата къща... чу гласове... после откри тайната врата. Спусна се по каменното стълбище, стъпка по стъпка, и слезе в подземието. Усети мирис ца влажна пръст. Беше март. Непознатите се олюляваха и пееха, озарени от мъждукаща оранжева светлина.

„Сънувам - каза си тя. - Сън. Какво друго може да е?"

Жените и мъжете се олюляваха, черно, бяло, черно, бяло. Красивите ефирни рокли на жените се развяха. После те вдигнаха с десните си ръце златното кълбо на Луната и слънцето над главите си и едновременно изви­каха:

- Аз бях с теб в началото, в зората на всичко, що е свято, аз те родих от утробата преди началото на дни­те.

Отпуснаха кълбата и всички се залюляха като в транс. Наблюдаваха нещо в центъра на кръга.

„Какво гледат?" -,

Гласовете ускоряваха ритъма. По-високо. По-бързо.

- Жената, която виждаш, е любов! - извикаха жени­те и отново вдигнаха кълбата.

Мъжете им отговориха:

- Домът и е във вечността!

Гласовете се усилваха. Темпото се ускоряваше. Все по-бързо. По-гръмовно. Участниците пристъпиха навътре. В този миг Софи най-после видя какво наблюдават:

Върху нисък орнаментиран олтар в центъра на кръга лежеше мъж. Беше гол, отпуснат по гръб, и носеше чер­на маска. Тя веднага позна тялото му и рожденото петно на рамото му. За малко да извика. „Grand-pére!" Дори само голотата му я шокира... ала имаше още нещо.

Бе го възседнала гола жена с бяла маска и дълга до кръста сребриста коса, която се развяваше зад гърба й. Тялото й бе пълно, съвсем не съвършено, и се движеше в такта на напева - тя се любеше с дядо й.

Прииска й се да се обърне и да избяга, но не можеше. Каменните стени на подземието я държаха в плен. Напе­вът се издигаше до трескави висоти. С внезапен рев ця­лото помещение сякаш изригна в оргазъм. Тя се обърна и безшумно се изкачи по стълбището. Тичешком напус­на къщата и разтреперана се прибра в Париж.

Чартърният самолет прелиташе над мъж-дукащите светлини на Монако: Аринга-роса затвори телефона след втория разго­вор с Фаш и посегна към торбичката за повръщане - ала се почувства прекалено изтощен дори за да му се прига-ди.

„Кога най-сетне ще свърши всичко това?!" Развитието на събитията му се струваше непонятно, ала тази нощ почти нищо не изглеждаше логично. „Как­во става? - Положението се бе изплъзнало от ръцете им.. - В какво забърках Сила? В какво забърках и себе си?!" Епископът отиде в пилотската кабина. Краката му трепереха.

- Трябва да променя местоназначението. Пилотът погледна през рамо и се засмя.

- Шегувате се, нали?

- Не. Трябва веднага да отида в Лондон.

- Отче, това е чартърен самолет, а не такси.

- Ще ви платя допълнително. Колко? Лондон е само един час по на север и промяната на посоката не е голя­ма, така че...

- Не става въпрос за пари, отче, има други проблеми.

- Десет хиляди евро. Веднага. Пилотът ококорено се обърна към него.

- Колко? Що за свещеник носи толкова много пари? Арингароса се върна при черното си куфарче, отвори

го, извади един от чековете и го занесе на пилота.

- Какво е това?

- Чек за десет хиляди евро. Пилотът не изглеждаше убеден.

- Равносилен е на пари.

- Само парите са пари. - Пилотът му върна чека. Арингароса изтощено се подпря на вратата.

- Въпросът е на живот и смърт. Трябва да ми помог­нете. Трябва да отида в Лондон.

Пилотът погледна златния му пръстен.

- Диамантите истински ли са? Епископът сведе очи към пръстена си.

- Не мога да се разделя с него.

Мъжът сви рамене, обърна се и се вторачи напред.

Арингароса бе обзет от дълбока скръб. Погледна пръс­тена. И без това щеше да изгуби всичко, което символи­зираше той. След дълъг размисъл го изхлузи от пръста си и внимателно го постави върху пулта.

- Надявам се да получите много за него. Той е пода­рък от Ватикана.

После се върна на мястото си. След петнадесет секун­ди усети, че пилотът завива на север.

Всичко беше за свята кауза. Блестящо замислен план. А сега се срутваше като къщичка от карти... и краят не се виждаше никъде.

76.

Лангдън виждаше, че Софи все още е потресена от спомена за хиерогамията. От своя страна, професорът беше удивен. Тя не само бе присъствала на целия ритуал, но и изпъл­нителят беше бил дядо й... великият магистър на Ор­дена на Сион. Каква компания! Леонардо да Винчи,

- Не знам какво друго да ти кажа - тихо рече Ланг­дън.

Очите на Софи бяха тъмнозелени. Насълзени.

- Той ме отгледа като родна дъщеря.

Робърт разбираше чувството, изпълвало очите й, до­като разговаряха. Угризение. Далечно и дълбоко. Софи Нево се беше отдръпнала от дядо си и сега го виждаше в съвсем друга светлина.

Навън бързо се развиделяваше и хоризонтът от дясна­та им страна почервеняваше. Земята под тях все още тънеше в мрак.

- Нещо за хапване? - Тибинг се върна при тях с ня­колко кутии кока-кола и пакет стари бисквити. Докато раздаваше провизиите, многословно се извини за огра­ничените си запаси. - Нашият приятел монахът продъл­жава да мълчи, обаче има време. - Англичанинът отха­па от една бисквита и погледна стихотворението. - Е-, прелест моя, някакъв напредък? - обърна Се той към Софи. - Какво се опитва да ни каже дядо ви? Къде е този свят камък, мътните го взели? Този свят камък, тачен от тамплиерите?

Софи само поклати глава.

Докато Тибинг се съсредоточаваше върху стиховете, Лангдън отвори кутия кола и се обърна към илюминато-ра. Мислите му бяха заети с тайни ритуали и неразгада-ни шифри. „Ключът е свят камък, тачен от тамплиери­те. - Той отпи голяма глътка. - Свят камък, тачен от тамплиерите." Колата беше топла.

Нощната тъма бързо чезнеше и докато наблюдаваше тази метаморфоза, Робърт видя под тях искрящ океан. „Ламаншът." Скоро щяха да стигнат.

Искаше му се дневната светлина да донесе и друго просветление, ала колкото по-светло ставаше навън, толкова по-далеч от истината се чувстваше той. В такт с буботенето на двигателя чуваше ритъма на петос-тъпния ямб и напева, хиерогамията и свещените об­реди.

„Свят камък е на рицаря ключът."

Самолетът отново летеше над суша. Изведнъж Ланг-дън рязко остави празната кутия.

- Няма да повярвате - обърна се към другите той. -Тамплиерският свят камък - разгадах го.

Тибинг се ококори.

- Наистина ли знаеш къде е светият камък? Лангдън се усмихна.

- Не къде. А какво.

Софи напрегнато се наведе към него.

- Мисля, че светият камък всъщност е идол - като се наслаждаваше на познатата възбуда от научно откритие, поясни професорът.

- Идол ли? - попита Тибинг.

Софи изглеждаше също толкова смутена.

- Лий - каза Лангдън. - По време на процесите Цър­квата обвинила рицарите тамплиери във всевъзможни ереси, нали така?

- Да. Изфабрикували всевъзможни обвинения. Содо-мия, опикаване на кръста, култ към дявола - списъкът е много дълъг.

- И в този списък фигурира култ към фалшиви куми­ри, нали? По-конкретно Църквата обвинила тамплиери­те в практикуване на тайни ритулаи, при които се моле­ли на идол... езически бог;..

- Бафомет! - възкликна англичанинът. - Небеса, Ро­бърт, ти си-прав! Свят камък, тачен от тамплиерите!

Лангдън набързо обясни на Софи, че Бафомет е ези­чески бог на плодородието, свързан с творческата сила на възпроизводството. Главата на Бафомет била изобра­зявана като глава на овен или козел, разпространен сим­вол на възпроизводството и плодородието. Тамплиерите почитали Бафомет, като заставали в кръг около каменно изображение на главата му и пеели молитви.'"'

- Бафомет! - изкиска се Тибинг. - Церемонията била в чест на творческата магия на сексуалния съюз, но папа Климент убедил всички, че главата на Бафомет всъщ­ност била главата на дявола. Папата я използвал като основно доказателство в процеса'срещу тамплиерите.

Лангдън потвърди. Съвременната вяра в рогатия дя­вол, сатаната, можеше да се проследи до Бафомет и опи-

тите на Църквата да заклейми рогатия бог на плодороди­ето като символ на злото. Църквата очевидно беше успя­ла, макар и не напълно. По традиция в Деня на благо­дарността на масите в Америка се поставяха езически символи на плодородието. „Рогът на изобилието" симво­лизираше плодородието на Бафомет и датираше от вре­мето, когато Зевс бил кърмен от коза, чийто рог се отчу­пил и магически се напълнил с плодове. Бафомет се сре­щаше и на груповите снимки, когато някой шегаджия вдигнеше два пръста зад главата на приятел - малцина майтапчии знаеха, че подигравателният им жест всъщ­ност възхвалява здравото семе на жертвата.

- Да, да - възбудено бъбреше Тибинг. - В стихотво­рението наистина трябва да се има предвид Бафомет. Свят камък, тачен от тамплиерите.

- Добре, но ако Бафомет е светият камък, тачен от тамплиерите, сме изправени пред нова дилема - каза Софи и посочи криптекса. - На латински, който са използвали тамплиерите, в думата „Baphomet" има осем букви. А ние имаме място само за пет.

Британският историк се усмихна.

- Мила моя, тук влиза в играта шифърът атбаш.

77.

Лангдън бе впечатлен - Тибинг вече

приключваше с писането на ивритската

азбука. Алеф, бет... Наизуст! Естествено,

той я транслитерираше с латински букви, но въпреки

това я прочете с безупречно произношение.

ABGDHVZChTYKLMNSOPTzQRShTh

- Алеф, бет, гимел, далет, хей, вав, зайн, хет, тет, юд, каф, ламед, мем, нун, самех, айн, пе, цади, коф, рейш, шин и тав. - Тибинг драматично избърса чело и продължи. - На иврит гласните звукове не се изписват, затова, когато напишем латинската думата „Baphomet", ще отпаднат три букви и ще останат...

- Пет! - ахна Софи.

Англичанинът кимна и отново започна да пише,

- Добре, ето правилното изписване на „Baphomet" c ивритски букви. Ще прибавя липсващите гласни за яс­нота.

BaPVoMeTh

- Естествено, не забравяйте, че на иврит се пише от­дясно наляво, но спокойно можем да използваме атбаш и така - прибави той. - Сега само трябва да препишем цялата азбука наопаки.

- Има по-лесен начин - намеси се Софи и взе хими­калката от ръката му. - Той действа за всички замества­щи шифри, към които се отнася атбашът. Хитър трик, който научих в Роял Хелоуей. - Тя написа първата по­ловина от азбуката отляво надясно и под нея - втората половина отдясно наляво. - Криптографите наричат този метод „прегъване". Двойно по-лесно е. И двойно по-чис­то.

- Права сте. Радвам се, че в Хелоуей си вършат рабо­тата.

Лангдън също проучи заместващата таблица на Софи. Обзе го вълнение, каквото сигурно бяха изпитвали древ­ните учени, използвали за пръв път атбаш, за да раз-шифроват прочутата „Загадка на Сесах". Години наред теолозите били озадачени от името на града Сесах, спо­менат в Библията. Той не се срещал на никоя карта, и все пак многократно се цитирал в Книга на Иеремия: Накрая един учен приложил шифъра атбаш към думата и получил смайващ резултат. Оказало се, че всъщност това е кодова дума за друг, много известен град. Проце­сът на разшифроване беше елементарен.

На иврит Сесах се пишеше Шин-Шин-Каф.

Когато името се поставеше в заместващата таблица, се получаваха латинските букви B-B-L.

На иврит те се произнасяха Бабил.

Загадъчният град Сесах се оказал Вавилон. Мно­жество учени се заели да проучват Стария завет. Само след няколко седмици били открити още думи, шиф­ровани с атбаш, които съдържали безброй скрити зна­чения.

- Близо сме - неспособен да овладее вълнението си, прошепна Лангдън.

- Съвсем близо - потвърди Тибинг, погледна Софи и се усмихна. - Готова ли сте?

Тя кимна.

- Добре. На иврит „Бафомет" без гласни се пише B-V-P-M-Th. Сега просто прилагаме вашата заместваща таб­лица и превръщаме буквите в нашата петбуквена паро­ла.

Сърцето на Лангдън бясно туптеше. B-V-P-M-Th. Слън­цето вече ги обливаше със светлина. Той погледна замес­тващата таблица и бавно започна да транслитерира. В е Sh...V e P...

Тибинг се хилеше като малко момче на Коледа.

- И шифърът атбаш разкрива... - Той млъкна. - Мили Боже! - Лицето му пребледня.

Лангдън рязко вдигна глава.

- Какво има?. - попита Софи.

- Няма да повярвате. - Британецът я погледна. -Особено вие.

- Какво искате да кажете?

- Това е... гениално - промълви Тибинг. - Абсолютно гениално! - Той отново започна да пише на листа. - Фан­фари, моля. Ето я вашата парола. -Историкът им пока­за буквите, които беше написал.

Sh-V-P-Y-A

Софи се намръщи.

- Какво е това?

Лангдън също не се сещаше.

Гласът на Тибинг благоговейно трепереше.

- Това, приятелю, е древната дума за мъдрост. Лангдън препречете буквите. „За дума мъдра тука иде

реч." И след миг го осени. Изобщо не го бе предвидил.

- Мъдрост! Тибинг се смееше.

- Съвсем буквално!

Софи погледна думата, после криптекса. И веднага забеляза, че Лангдън и Тибинг пропускат един сериозен проблем.

- Чакайте! Това не може да е паролата - възрази тя. - На пръстените на криптекса няма „шин". Там са изсе­чени само традиционните латински букви.

- Прочети думата - каза Лангдън. - Имай предвид две неща. Ивритската буква „шин" може да се произнесе и като „с". А буквата „пе" може да се произнесе като

„ф".

- Гениално! - присъедини се към него Тибинг. - Бук­вата „вав" често замества гласния звук „о".

Софи пак погледна буквите и се опита да ги произне­се.

- С... о... ф... и... я.

Чу гласа си и не повярва на ушите си.

- София? Паролата е „София"?! Лангдън възторжено кимаше.

- Да! „София" означава „мъдрост". Произходът на тво­ето име, Софи, е буквално „мъдрост".

Софи изведнъж ужасно почувства липсата на дядо си. В гърлото й заседна буца. „Той е шифровал ключовия камък на Ордена с моето име!"